Алтал се обърна в леглото си и удари възглавницата с юмрук. После, като си мърмореше нещо, постепенно се успокои и потъна в сън.
В огромния празен храм в Магу влязоха две чистачки с метли и парцали. Носеха престилки, а на главите им бяха вързани кърпи. Когато влязоха, ги приветствува Песента на Ножа.
Едната от чистачките бе бледата русокоса Лейта. Другата бе съвършената Двейя. Бледата Лейта се разплака и седна на каменните плочи на пода. После вдигна одежда от изящна тъкан и без да престава да хлипа, откъсна единия ръкав от одеждата и го хвърли в неподвижния въздух. Ножът също изплака и ръкавът изчезна във въздуха.
А на лицето на Двейя бе изписана скръб.
Без да спира да плаче, Лейта откъсна другия ръкав от скъпата одежда и хвърли и него във въздуха. Ножът още веднъж изплака и и този ръкав изчезна.
Сетне Лейта, с лице, мокро от сълзи, разкъса изящната тъкан на малки парченца и хвърли всичките във въздуха, както бе направила с ръкавите. Когато приключи, от скъпата одежда не бе останало нищо. Лейта се просна по очи върху каменните плочи пред олтара и започна да ридае като дете.
Съвършената Двейя обаче не я утеши, а отиде до олтара и грижливо започна да го почиства със съвършената си ръка.
Това, което напада от олтара, бе ситно като прах.
Тогава тя нареди да бъде отворен прозорецът, който човеците наричат Бейд. През прозореца Бейд нахлу силен вятър. Ножът започна да пее и прахът изчезна.
„Моят храм отново е чист и неосквернен!“ — каза спокойно и доволно Богинята.
Глава 39
— Спахте ли добре, господа? — обърна се на другата сутрин дяволито Алтал към екзарсите.
— Много добре — отвърна среброкосият Едон. — Имах обаче един доста странен сън. Странно защо, но не мога да го изхвърля от съзнанието си.
— Ще се опитам да го отгатна. Вероятно сте сънували две чистачки, които почистват храма. Едната от тях е разкъсвала риза, докато другата е почиствала олтара от прах. Отгатнах ли?
— Как познахте? — попита удивено Едон.
— Не сте единственият, който е сънувал този сън през изминалата нощ. Това се е случвало и преди, но в този конкретен случай сънят навярно ни е дарен от Двейя. И друг път сме имали общи сънища, но тогава ни ги изпращаше Дейва. Едва ли щяха да ви доставят удоволствие.
— Ти би трябвало да разбираш от сънища, Едон — каза екзарх Емдал. — Вие, белодрешковците, печелите повече пари от тълкуването на сънища, отколкото от хороскопи. Но какъв беше този странен звук в съня, Алтал?
— Песента на Ножа, Емдал. Сънищата на Дейва звучат по съвсем различен начин. Повечето сънища всъщност не означават нищо, обаче чуеш ли песен, заслужават да им обърнеш внимание. Всъщност става дума за съновни видения, които представляват алтернатива на реалността. Досегашните ни сънища бяха опити на Генд да видоизмени някои събития от миналото, за да промени следващите събития. Понякога смисълът на сънищата е еднозначен, но снощният сън бе по-сложен. Разбира се, Еми е много по-изискана от братята си. Ако съм разбрал добре снощното видение, то е свързано с пречистването на храма на Двейя в Магу.
— Но това е нашият храм! — възрази екзарх Алейкон.
— Сега е ваш, но преди няколко хилядолетия е бил храм на Двейя. Ако тя си го поиска, ще останете на улицата. Както и да е, вчера говорехме за метафори, и те може би могат да обяснят най-добре вчерашния сън. Двейя и Лейта очевидно са решили да почистят храма, но чистенето няма да се сведе до праха и парцалите. С течение на времето вашият орден се е оказал в плен на покварата. Интересувате се прекалено много от пари и власт, а отношението ви към обикновените хора е такова, че проправи пътя на Арган, слугата на Генд. Самият Арган е бивш жрец, така че знае добре как да проповядва. Проповедите му представляват преди всичко разобличения на неправдите, извършени от вашия орден, и хората го слушат с голяма охота. Генд се опита да завземе Векти и Треборея с войска. Сега се опитва да установява господство с помощта на социална революция, а това е много по-опасно. Очевидно този път Двейя ще се намеси лично. Когато се заеме с нещо, върши го много старателно. Ще почисти всичко, което я обижда, така че вие, жреците с кафяви дрехи, можете да отидете да правите компания на Арган и Коман на бунището.
— Дейвос няма да позволи подобно нещо! — възкликна Алейкон.
— Не със съвсем сигурен, ваше високопреосвещенство. Двейя и брат й често се карат, обаче съвсем определено се обичат. Дейвос е един далечен от нас бог, обаче Двейя се чувствува лично засегната. Ако се почувствува обидена, ще предприеме необходимите мерки и Дейвос няма да й попречи.
Тримата екзарси погледнаха смутено Двейя. Тя леко се усмихна и не каза нищо.
— Еми със своя сън се опитваше да покаже бъдещето, нали? — обърна се Гер към Алтал. — Нали става дума за нещо, което още не се е случило? Нали е нещо подобно на съня, в който лошата жена стъпи на врата на Андина?
— Вероятно си прав, Гер — съгласи се Алтал. — Еми обича да прави скокове във времето, така че понякога е трудно да се установи къде точно се намира. Този път ми се струва, че става дума за нещо, което все още не се е случвало и в което ще вземе някакво участие и брат Бейд.
— Все още не, любов моя — прошепна гласът на Двейя. — Преди това трябва да се случат няколко други неща. Хайде веднага след закуска да отидем до прозореца и да видим какво прави Арган.
— Къде се случва това, сержант Халор? — попита Бейд, когато се присъединиха към строгия арумец, застанал до западния прозорец.
— Това е Дейл — обясни Халор. — След като някой най-после се сети, че трябва да подпали Баго, селяните прибраха плячкосаното и се запътиха на североизток. Защитните съоръжения на Баго са смехотворни, така че не вярвам градът да издържи дълго. Там са Арган и Коман и ми се струва, че Арган вече е готов с реч, която да разбуни селяните.
— Това се нарича проповед, сержанте — каза Бейд.
— Няма значение как го наричат — каза с безразличие Халор. — Аз съм арумец и не разбирам много- много от религиозна терминология. Когато някой идиот започне да крещи „Моят бог е по-добър от твоя бог!“, не му обръщам особено внимание. Само си стискам по-силно кесията.
— Това е разумна реакция — каза Алтал. — Интересно ми е обаче да видя как се справя с работата си Арган. Успял е да разбуни Перквейн, така че вероятно го бива като оратор.
— Идат — съобщи Елиар откъм прозореца.
— Господа, вярвам, че ще ви е интересно да чуете как говори конкуренцията — обърна се Алтал към екзарсите. — Сигурен съм, че Арган ще се постарае да засегне колкото се може повече болезнени теми.
Огромна тълпа парцаливи селяни се бе устремила по замръзналите ниви на северен Перквейн към мрачните стени на Дейл. Сред тълпата се мяркаха и великолепно облечени хора — очевидно гардеробът на някои благородници се бе оказал сред плячката, взета от крайбрежните градове.
Лицето на екзарх Алейкон побеля като платно.
— Нямах представа, че са толкова много! — възкликна той. — Не им се вижда краят!
— Сега е зима, Алейкон, и те нямат какво да правят — каза Емдал.
Океанът от селяни напредваше към Дейл.
— Струва ми се, че ще си имаме неприятности — каза мрачно сержант Халор. — Те не знаят как да се бият и май единственото, което ги интересува, са грабежите. Оставам обаче с впечатлението, че почти всички селяни в Перквейн са се присъединили към въстанието. Да се биеш с тълпа е безсмислено. В цял Арум няма достатъчно професионални войници, за да се противопоставят на такава тълпа, а и нито един княз не е толкова глупав, че да направи това. Аристокрацията, изглежда, винаги забравя колко много са селяните. След като селячеството бъде разбунено и му се предложи някаква цел, няма как да бъде
