— Не ви разбирам — каза Андина.
— Става дума за един наш отдавнашен спор, малката — обясни Алтал. — Еми реши да ме учи на истина, добродетел и нравственост. Аз пък й предложих в замяна да я науча как да лъже, мами и краде. Очевидно засега аз се оказвам по-добър учител.
— Важното е да се свърши работа — каза Двейя. — Струва ми се, че засега ще позволя на Алейкон да продължава да сънува Нагараш. Братко Бейд, искам да знам кой взима решенията в ордена, след като екзархът не е в състояние да си гледа работата. Искам да знам всичко, което можеш да научиш за този човек, за да го подтикна да се свърже с Емдал и Едон. Искам тези двамата да се озоват в Магу колкото се може по-скоро.
— Казва се Есра, Алтал — докладва Бейд още същата вечер, когато се върна в дома на граф Баской. — Скопас е и се е специализирал в подробностите, особено свързаните с числа. Другите църковни йерарси го ненавиждат, вероятно защото непрестанно открива нередности в счетоводните им книги. Той е висок, много слаб и блед като призрак.
— Тази новина не ме радва — отвърна Алтал. — Дребнавите хора обикновено не разполагат с много власт.
— Скопас Есра контролира хазната на ордена, Алтал — отвърна Бейд и се усмихна. — В религиозен орден, движен от сребролюбието, контролът се осъществява от човека, който държи кесията.
— Добре казано. Какво според теб трябва да направим, за да го накараме да поиска помощ?
— Трябва да го подтикнем към разточителство. Ако Двейя успее да убеди Алейкон да похарчи много пари, Есра по всяка вероятност ще избухне от негодувание.
— Ще поговоря с нея — обеща Алтал. — Сигурен съм, че ще открие подходящо решение.
— Той, изглежда, започна да идва на себе си, Еми — докладва Алтал, когато заедно с Елиар се прибра в Дома. — Може би трябва непрестанно да се товари с работа, за да успее да реши проблема си.
— Това е за предпочитане, отколкото да го блъскаш в стените — съгласи се тя.
— Ти наистина ли направи такова нещо, Алтал? — попита Елиар.
— Не го блъснах кой знае колко силно — отвърна Алтал. — Опитах се просто да привлека вниманието му. Както и да е, брат Бейд ми съобщи, че трябва да накараме един скопас да се поразмърда. Той държи съкровищницата на ордена и е скъперник. Бейд смята, че ако екзарх Алейкон бъде подтикнат към разточителство, скопас Есра веднага ще поиска от останалите двама екзарси да свикат събор.
— Какво би казал, ако Алейкон започне да подновява храма ми? — каза Двейя.
— Може и да си права — каза Алтал с известно съмнение. — Зависи какво точно имаш предвид, Еми.
— Просто ми дойде наум, че моят олтар би могъл да се възстанови. Едно време бе целият покрит със злато. Когато обсебиха храма ми, свещениците с кафяви дрехи прибраха златото. Ако се опитам да внуша на Алейкон да позлати отново моя олтар… — Еми не довърши мисълта си.
— Този олтар е доста голям — каза Алтал. — Ще сгреша ли, ако кажа, че за възстановяването му ще потрябва доста злато?
— Поне няколко тона.
— Не знам какво мисли по въпроса Бейд, но тази твоя идея би могла да реши проблема, Еми. Измъкването на толкова много злато от съкровищницата на ордена няма как да не накара скопас Есра да подскочи до тавана.
— Арган е успял повече или по-малко успешно да се закрепи в няколко крайбрежни градове: Егни, Атал, Пела и Баго — докладва сержант Халор след седмица, когато всички отново се събраха в помещението в кулата. — Изпратил е свои агитатори в Лейда и Дайл, за да разбунтуват тамошното селячество.
— Според теб след колко време ще е в състояние да предприеме поход към Магу? — попита Бейд.
— Поне два месеца — отвърна Халор. — Той не е припрян човек. Напълно се различава от Пехал и Гелта. Много е предпазлив. Според мен обаче ще е добре да ускорим идването на другите двама екзарси. Жреците обичат много да говорят, преди да вземат решения. Не се обиждай от думите ми, братко Бейд.
— Не се безпокой, сержанте — отвърна Бейд. — Това е вярно, понякога сме прекалено бъбриви. Може би по този начин подсъзнателно се опитваме да се откажем от взимането на решения — продължи Бейд, после се обърна към Двейя. — Сержантът вероятно е прав. Според мен ще е добре екзарсите Емдал и Едон да се озоват тук възможно по-скоро. Предстои им да вземат важни решения, а Арган вече е на ход.
Двейя присви устни и каза:
— Ще си поиграя малко с паметта на някои хора. После Елиар би могъл да вкара екзарсите в Дома и да ги откара направо в Магу. Не сме в състояние да вземем истински решения преди Едон и Емдар да са в Магу.
— Пълчищата на Арган вече напуснаха Егни и се отправиха към Лейда — докладва на следващата сутрин сержант Халор. — Не напредват бързо, обаче все пак напредват.
— Кое ги забавя? — попита Елиар.
— Най-вече грабежите — каза мрачно Халор. — Най-сигурният начин да не пристигнеш на местоназначението си е да отпуснеш юздите на една недисциплинирана войска в район, където има села и градове.
— Ти не каза ли веднъж, че глупавият противник може да се приеме като дар божи? — попита дяволито Елиар.
— Може и да съм казал такова нещо, Елиар, но това продължава да ме дразни. Просто не е професионално.
— Вече отправиха ли се от Баго към Дейл? — попита Алтал.
— Все още не са приключили с плячкосването на Баго — отвърна Халор. — Може би ще трябва някой да подпали града, ако иска селяните въобще да се замислят, че трябва да продължат.
Бейд погледна с удивление сержанта и попита:
— Заради това ли се опожаряват градовете?
— Разбира се, братко Бейд. Мислех, че това е общоизвестна истина. Един грабител ще се замисли дали не е време да напусне града чак в момента, когато огънят започне да му пърли опашката. Пожарът е единственото средство, способно да накара една армия, оказала се в град, да излезе от него.
— Не се тревожи за това, Алтал — каза Двейя.
— Дните не съвпадат, Еми — възрази той. — На пратениците на Есра ще им трябват няколко седмици, за да стигнат до храма на жреците с черни дрехи в Дейка, и още повече, за да стигнат до Кейвон. Ако Емдал и Едон пристигнат в Магу още утре, това няма как да не събуди подозренията на Есра.
Тя въздъхна дълбоко и погледна към тавана.
— Престани да реагираш така, Еми.
— А ти престани да ми говориш глупости, приятелю. Чудесно съм запозната с всички проблеми, свързани с хода на времето, и вече ги реших. От доста време започнахме да променяме времето и пространството по свое желание, така че би следвало досега да си разбрал, че километрите и секундите означават това, което аз искам да означават. Никой няма да забележи нищо, Алтал, така че престани да се вълнуваш.
— Добре, Еми, добре. Алейкон все още ли страда от кошмари?
— Вече не са непрестанни. Искам да е мил и сговорчив, когато заедно с Емдал и Едон започнат да взимат решения.
— За какви решения говориш?
— Бъди търпелив, Алтал, и ще разбереш.
Екзарх Емдал бе плещест мъж с набръчкано лице и груб глас. Пристигна в Магу едновременно с Едон в един хладен следобед, след което двамата веднага се срещнаха със скопас Есра и други високопоставени жреци от местния орден.
— Прилича на бик, татко — докладва Лейта. — Прегазва всекиго, който му се окаже на пътя в храма, и
