му, обаче Генд ще опере пешкира.
— Сам си е виновен, след като си присвои заслугите за моята идея — отвърна насмешливо Арган. — Генд винаги много се радва на похвалите на Господаря.
— Виждам, че и ти си забелязал това — каза сухо Арган.
— Планът обаче можеше да успее — каза Арган. — Яхаг бе съвършеният отговор на сложния план на Алтал за пленяване на Гелта, обаче идиотът Бейд изгуби самообладание и закла Яхаг преди да успеем да му попречим.
— Опитах се да те предупредя за него, Арган, обаче ти не пожела да ме изслушаш.
— Не бях допускал, че може да стигне толкова далеч. Това бе крещящо нарушение на основните правила на църквата. Самия мен ме изгониха за нещо къде-къде по-маловажно.
— Ще ти призная обаче, че Яхаг няма да ми липсва много. Кръвта ми изстиваше още щом го видех. Дори и Генд се страхуваше от него. Единствено Господарят се чувствуваше добре в компанията на Яхаг.
— Така е — потвърди унило Арган. — Ако обаче бях успял да си спечеля подкрепата му, можеше да изтикам Генд от мястото му и сам да го заема. Всичко се развиваше както трябва до момента, когато безумният чернодрешко взе меч и уби средството, с което щях да се сдобия с власт.
— Щом изпитваш такива чувства, убий го. Хном по всяка вероятност ще успее да те вкара в Дома на Двейя.
— Не се шегувай, Коман. Чудесно знаеш, че бих се осмелил да вляза в този Дом толкова, колкото и ти.
— Само предложих, преподобни Арган — каза подигравателно Коман. — След като разбрах колко е силно желанието ти да убиеш чернодрешкото, реших, че мисълта, че можеш да загинеш самият ти, когато правиш такъв опит, не те смущава особено.
— Отмъщението е наистина много приятно нещо, приятелю — каза Арган. — Трябва обаче да останеш жив, за да можеш да му се насладиш. Ще видя сметката и на Бейд, когато му дойде времето. Точно сега обаче се нуждая от повече жреци с червени дрехи, за да поддържам градуса на въстанието. Иди в Нагараш и докарай толкова, колкото може да ти отпусне Господарят. Преди настъпването на пролетта искам да съм в храма в Магу. Ако продължаваме да се туткаме, Алтал може да ни причака някъде с цяла армия.
— Веднага ще изпълня заповедта ти, почитаеми — отвърна Коман с подигравателен поклон.
— Що за човек беше този Яхаг, госпожо? — попита сержант Халор. — Знаех, че Гелта са боеше от него. Не ми бе известно обаче, че вдъхва страх и у самия Генд.
— Той бе създание, напълно лишено от всякакви чувства — отвърна Двейя. — Не изпитваше нито любов, нито омраза, нито страх. Не изпитваше нищо. Беше съвсем празен.
— Човек от лед? — обади се Гер.
— Изразяваш се доста точно, Гер — съгласи се Двейя. — Ако беше оцелял, може би наистина щеше да помогне на Арган да заеме мястото на Генд.
— Лошите хора не общуват помежду си така, както общуваме ние, нали? — попита момчето. — Ние непрекъснато се стараем да си помагаме, а те през цялото време се опитват да си забият нож в гърба.
— Такива са предпочитанията на Дейва, Гер — отвърна Двейя. — В очите на брат ми Яхаг бе едно съвършено човешко същество.
— Самият Яхаг обаче възприемаше нещата другояче — отбеляза Алтал. — Най-силното му желание бе да умре.
— Такъв е смисълът на Нагараш, любов моя — отвърна Двейя.
— Рано или късно ще трябва да се погрижим и за това място — каза мрачно Халор.
— Какво точно имаш предвид? — попита Двейя.
— Не знам. Може би ще трябва да отидем там и да изгасим огъня. Колкото до предстоящата война, госпожо, длъжен съм да ви кажа, че тя не ме изпълва с особено въодушевление. Освен ако нещо не се промени, рискуваме да не се съюзим с когото трябва. Този бунт отдавна трябваше да започне. Независимо кой го ръководи.
— В момента се занимавам точно с това, сержанте — каза Алтал. — Според мен първата ни стъпка би следвало да бъде получаването на достъп до екзарха на жреците с кафяви одежди. Как му беше името, Бейд? Алейкон?
Бейд кимна и каза:
— Моят екзарх го нарича и с други имена, обаче едва ли е удобно да ги произнасям в присъствието на дами.
— Ако Алейкон одобрява нещата, които видяхме преди малко, екзархът ти вероятно се изразява твърде меко, Бейд — каза Халор. — Кажи какво си намислил, Алтал?
— Жреците с кафявите дрехи са алчни хора, а мен много ме бива да мамя алчни хора — отвърна Алтал. — Преди всичко, ще трябва да привлека цялото внимание на екзарх Алейкон. Нека предположим, че някой баснословно богат човек от Екверо или от Медио отиде в Магу на религиозно поклонение. Според теб, братко Бейд, този човек би ли срещнал особени трудности, ако се опита да получи аудиенция при екзарха?
— Ни най-малко. Особено ако поклонението му е обусловено от желание да изкупи минали грехове. Думата „изкупление“ дрънчи като злато в ушите на високопоставените йерарси на кафявото духовенство.
— И аз реших, че така ще мога да привлека вниманието им — каза Алтал. — Ще си купя скъпи дрехи, ще се държа надменно с всички и ще закупя или наема скъпа къща. После личният ми изповедник ще се отбие в храма, за да помоли да бъда приет от екзарх Алейкон.
— Предполагам, че аз ще бъда личния ти изповедник, нали? — обади се Бейд.
— Колко си съобразителен, Бейд! — възкликна Алтал. — Как успя да се сетиш?
— Досетлив съм си — отвърна сухо Бейд.
— Господин Алтал, откъде ще кажеш, че си дошъл? — попита Гер.
— Няма значение откъде — каза Алтал. — Важното е да е някъде отдалеч.
— Кажи, че си от Кентейн, любов моя — предложи Двейя.
Той се намръщи.
— Струва ми се, че съм чувал за такова място. Къде обаче се намира?
— Това е древното название на района, разположен между екверските езера Апса и Мейда. От хилядолетия там не живеят хора.
— Звучи красиво. Добре. Ще се превърна в херцога на Кентейн, който е заел престола си с убийство. Ще изпитвам угризения на съвестта, нуждаещи се от божествено опрощение. Някой вижда ли слаби места в тази постановка?
— Винаги си измисля такива работи, нали? — попита сержант Халор. — Алтал, защо не кажеш на хората самата истина?
— Халор, не мислиш ли, че ако отида в Магу и се представя като пратеник на богинята Двейя, веднага ще ме приберат в лудницата? От истината много рядко има полза.
— Според мен е време да върнеш Лейта и Андина у дома, мили — каза безмълвно Двейя.
— Според теб Бейд вече съвзе ли се, Еми? Ако е решил да се разпада по шевовете, не бих искал Лейта да е близо до него.
— Вече се съвзема. Вече започва да проумява какво точно е представлявал Яхаг, така че преодоля най-страшното си чувство. Нека Лейта дойде при него преди отново да се обърка.
— Слушам, Еми — каза Алтал.
— Парите ще ми потрябват веднага, ваше сиятелство — каза граф Баской, човек с вид на изпаднал благородник. — Имам дългове към някои хора, които са доста нетърпеливи.
— Предполагам, че в последно време заровете не са били особено благоразположени към вас — каза Алтал.
— Нямате представа колко неблагоразположени бяха — завайка се Баской.
— Вашият дом напълно ме устройва, Баской — каза Алтал, като огледа още веднъж разкошната
