приемна. — Възможно е да ми се наложи да престоя доста време в Магу, а не изпитвам желание да се настаня в бедняшка странноприемница, където да имам за съседи хлебарки и дървеници. Ще го наема за половин година. Ако жреците от храма кажат, че изкуплението ми трябва да продължи повече време, ще можем да се договорим отново.
— Напълно съм съгласен с вас, херцог Алтал. Имате ли нещо против да оставя личните си вещи на съхранение на тавана?
— Разбира се, че нямам, граф Баской. След като приключите с това, свържете се с моя личен изповедник брат Бейд и той ще ви заплати наема.
— Напълно ли сте сигурен, че не бих могъл и самият аз да се преместя на тавана? Или в мазето? — попита Баской.
— Това не би било разумно, графе — каза Алтал. — Имам врагове, пред които вашите кредитори навярно наподобяват котенца. Самият вие няма да пожелаете да бъдете в дома, ако някой ден решат случайно да ме потърсят.
— Е, мога да си намеря стая в някоя странноприемница — тъжно каза Баской.
— На ваше място бих избягвал странноприемници, където се играят хазартни игри, графе — посъветва го Алтал. — Когато заровете не те обичат, по-добре е да стоиш далеч от тях.
— Прав сте — съгласи се мрачно Баской.
— Вие сте херцог на какво? — попита с недоумение Олкар, херцогът на Кадон.
— Херцог на Кентейн — отвърна Алтал.
— Това току-що го измислихте, нали?
— Така е. Как вървят сделките на пазара за пшеница?
— Доста добре — каза доволно Олкар. — През изминалата година са имали най-добрата реколта от дванадесет години насам. Това допринася за падането на цените. Вече изпратих в Кантон четири хиляди тона, а съм предплатил още три хиляди. Не е лесно обаче да се намерят каруци. Както и да е, ако въстанието не избухне до месец, ще успея да изпратя в Треборея цялото жито, което й е необходимо.
— Андина ще се зарадва на тази новина, Олкар.
— Каква е тази история с „херцог на Кентейн“?
— Стръв, която ще използувам за риболов, ваше сиятелство. Нуждая се от информация, която вероятно мога да получа от духовенството. Бихте могли при разговори да споменете, че херцогът на Кентейн, който е толкова богат, че дори нощното му гърне е от чисто злато, страда от силни угризения на съвестта за някои стари грехове и е дошъл в Магу, за да си закупи опрощение.
— Ако се пусне такъв слух, още на другия ден всички перквейнски духовници ще се струпат пред прага ти, Алтал.
— Точно това целя, ваше сиятелство — отвърна Алтал с лукава усмивка. — Така няма да ми се наложи да ги издирвам. Те ще ми дойдат на крака.
— Това ще ти струва доста пари, Алтал.
— Парите всъщност са нещо без значение, Олкар.
— Пепел ти на езика! — възкликна Олкар.
— До ушите на нашия свят екзарх Алейкон достигнаха сведения за вашите душевни страдания, херцог Алтал — каза жрецът в кафяви одежди, който бе почукал на портата на Алтал още преди да се зазори.
— Молех се на Бога това да стане — отвърна Алтал благочестиво и погледна към небето.
— Светият Алейкон е много трогнат от вашите терзания, ваше сиятелство — продължи жрецът. — Нашият екзарх е може би най-благочестивият човек на света. Изрази готовност веднага да ви приеме в личния си параклис в централния храм.
— Дълбоко съм трогнат от тази чест, ваше преподобие. Умолявам ви да се върнете в храма и да уведомите вашия свят екзарх, че заедно със свитата си ще се отзова веднага на неговата покана.
— Веднага ще го направя, ваше сиятелство. Какво да отговоря на екзарх Алейкон, когато ме попита кога точно да ви очаква?
— Оттук тръгвам направо за храма, ваше преподобие — отвърна Алтал. — Смея да кажа, че ако дори малко се позабавите, може и да ви изпреваря. Бремето на моите грехове е много тежко и трябва да се освободя от него преди да е прекършило гръбнака ми.
— Ще се върна в храма на бегом, ваше сиятелство — обеща жрецът.
След като посетителят излезе, сержант Халор се опита без особен успех да не избухне в смях.
— Някакви проблеми ли имате, сержанте? — попита го Лейта.
— Негово сиятелство просто малко изгуби чувството за мярка — засмя се Халор.
— Това е една от слабостите на татко — съгласи се Лейта. — Никога не използува лъжица, когато има подръка лопата.
Древният храм на Двейя бе безспорно най-великолепната сграда в Магу. Кафявият орден бе положил известни усилия да отстрани най-видимите признаци, че храмът е бил издигнат в чест на богиня на плодородието, и гротескната й статуя бе свалена от олтара. Жрецът, който бе посетил Алтал сутринта, излезе тихо от една врата непосредствено зад олтара, за да посрещне гостите. Не успя да скрие смущението си, когато видя хората, придружаващи Алтал.
— Заради своите грехове си спечелих много врагове, ваше преподобие — обясни Алтал. — Едва ли щеше да е разумно да оставя дъщерите си без охрана. Има и други причини, поради които не ги изпускам от полезрението си, но едва ли ще бъде уместно да ги излагам пред човек, дал обет за целомъдрие.
Жрецът примига и се изчерви.
— Разбирам. — После се обърна, отвори вратата и ги поведе по слабо осветен коридор, завършващ с друга врата, от масивно черешово дърво. — Това е частният параклис на нашия свят екзарх — рече жрецът и почука на вратата.
— Влез — чу се глас отвътре.
Жрецът отвори вратата, въведе Алтал и спътниците му в параклиса, коленичи и каза:
— Свети Алейконе, имам честта да ви представя негово сиятелство Алтал, херцог на Кентейн.
После се изправи и се оттегли заднишком, като се кланяше на всяка крачка.
Екзарх Алейкон се оказа възпълен човек с късо подстригана руса коса и сериозно изражение.
— Почетен съм от вашето внимание, ваше сиятелство — каза той малко небрежно. — Мислех, че предпочитате да разговаряме насаме, за да можем да обсъдим по-спокойно естеството на вашите грехове.
— Разговорите насаме са разкош, какъвто не мога да си позволя, ваше високопреосвещенство — отвърна Алтал. — Извоювах си херцогския сан благодарение на моето честолюбие, а моите методи ми спечелиха много врагове. Тези две прекрасни млади дами са моите дъщери Лейта и Андина. Детето е личният им паж. Жрецът с черните дрехи е брат Бейд, моят личен изповедник. Цялата ми челяд непрестанно е изложена на опасност и заради това трябва да бъде защитавана непрестанно от лични телохранители. Халор и Елиар са най-изявените рицари в цял Кентейн.
— Херцогство Кентейн съществува от хиляди години, ваше високопреосвещенство — обясняваше малко по-късно Алтал на екзарха. — В течение на векове покварата бе така усъвършенствувана, че достигна ранга на изкуство. Радвам се на послушанието на всички съдии, а колкото до духовенството, и то играе по моята свирка. Всичко това се постига с пари, а хазната я управлявам аз. Моите поданици се научиха да не ми противоречат. Пожелая ли нещо, просто го взимам, а ако някой реши да възрази, просто изчезва. Всичко би било наред, ако не бяха ужасяващите кошмари, които ме измъчват напоследък.
— Кошмари ли? — попита екзархът.
— Ваше високопреосвещенство, чували ли сте за място, наречено Нагараш?
Лицето на Алейкон побеля като платно.
— Виждам, че сте чували — продължи Алтал. — Е, аз пък отгоре на това го и видях, и никак не би ми се искало да се озова на това място. Там сградите са направени от огън, а хората се гърчат по улиците като малки пламъчета и надават ужасяващи стенания и викове, изпълнени със страшна болка. Именно от тези
