стенания ми настръхват косите, защото вече ги чувам непрестанно, дори и когато съм буден. Заради това дойдох в Магу. Ако успеете да сложите край на тези кошмари, ще заплатя каквато сума пожелаете.
— Наистина ли се покайвате за греховете си, сине мой? — попита Алейкон.
— Аз да се покайвам? Това би било нелепо. За да се сдобия с това, което исках, направих това, което трябваше. Искам само да предадете на вашия господ, че съм готов да му заплатя колкото пари иска, само и само да ме отърве от тези ужасни сънища.
— Той се колебае, татко — прошепна тихият глас на Лейта. — От една страна, наистина иска парите ти, от друга, добре знае, че не му е по силите да прекрати тези „кошмари“.
— Чудесно. Значи всичко се развива по план.
— А какъв всъщност е твоят план, Алтал? — попита любопитният Бейд.
— Само гледай какво правя, братко Бейд. Гледай и се учи.
— Ще се помоля на Бога да ви напъти, херцог Алтал — отвърна малко смутено екзарх Алейкон. — Ако дойдете утре, ще можем да обсъдим едно подходящо покаяние.
— Благодаря, ваше високопреосвещенство — заяви Алтал, стана и се поклони благочестиво. — Утре още на зазоряване ще дойда с толкова злато, колкото мога да нося. Стига да съм спал добре през нощта.
— Това е ужасно, татко! — промърмори Лейта.
— На мен пък ми харесва — отвърна Алтал.
Глава 38
— Негово високопреосвещенство е, как да ви кажа, неразположен, ваше сиятелство — каза на Алтал на следващата сутрин жрецът, който го бе посетил в дома на граф Баской.
— Така ли?
— Предполагам, че е от храната — побърза да добави жрецът.
— Разбирам ви, такива неща се случват — каза Алтал. — Колко време според вас ще му бъде необходимо, за да се възстанови? Дали днес по някое време бих могъл да го посетя?
— Не ми се вярва, ваше сиятелство. Може би по-скоро утре.
— Той е много разтревожен, татко — докладва мълчаливо Лейта. — Екзарх Алейкон се е събудил тази сутрин, като е надавал ужасени викове. И сега продължава да крещи. Жреците смятат, че е обезумял.
— Какво си направила, Еми? — свърза се Алтал с Двейя.
— Откраднах ти идеята, любов моя — измърка тя. — Бе твърде хубава, за да я пренебрегна. Как така се сети да привлечеш вниманието му чрез кошмари?
— Трябваше да привлека вниманието му на всяка цена, Еми. Нашият въображаем кентейнски херцог е твърде голям разбойник, за да може да бъде убедителен с хленчове за минали грехове. Нуждаех се наистина от нещо ужасно, за да мога да бъда убедителен, когато обяснявам причините за идването си в Перквейн. След като поразмислих, реших да обясня всичко с кошмари за Нагараш.
— Значи си изсмукал всичко от пръстите си?
— Права си само донякъде, Еми. Доколкото ми е известно, значителна част от подготовката на семинаристите от трите ордена е свързана с живописни описания на Нагараш. Реших, че по този начин ще успея да привлека вниманието на екзарх Алейкон. Нищо чудно пък и да е било резултат от божествено вдъхновение.
— Нека предположим, че просто те е осенила гениална мисъл, приятелю.
— Това би било малко пресилено, Еми.
— Според мен не. Тази мисъл просто ти хрумна, но аз я заимствувах и я доразвих. Ти само си зървал Нагараш за кратки мигове, когато Хном е отварял вратите си, но аз уредих на Алейкон да сънува гледки от самия град, а Нагараш е място, изпълнено с покруса и отчаяние. Заради това именно Яхаг изпита благодарност към Бейд, когато той го уби. В Нагараш смъртта се приема като избавление.
— Алейкон нали ще се възстанови от тези ужасни сънища? Струва ми се, че скоро ще ми потрябва.
— Нека го оставим малко да втаса, приятелю, преди да го пъхнем в пещта. След седмица подобни сънища ще бъде готов на всичко. Я по-добре се върни с децата у дома, че трябва да си поговорим.
Когато Алтал и приятелите му се отправиха към дома на граф Баской, видяха, че улиците на града са буквално препълнени с тежко въоръжени войници. Движеха се на малки групички и бяха сякаш настръхнали. На една калдъръмена уличка Алтал спря един продавач с количка, натоварена с репи и го попита:
— Какво става тук, приятелю?
Продавачът вдигна рамене.
— Предполагам, че княз Марвейн показва силата си. Не сте ли разбрали, че има селски вълнения.
— Пристигнах в Магу снощи — отвърна Алтал.
— Така ли? Откъде сте?
— От Екверо. Дошъл съм по работа. Та какво според вас вълнува селяните?
— Обичайните неща. От време на време се сърдят от отношението на света към тях. Винаги, когато се случи такова нещо, княз Марвейн извежда войниците си на улицата. Държи всички жители на града да не забравят у кого е силата.
— Нима гражданите ще последват селяците?
— Не, разбира се — отвърна възмутено продавачът на репи. — В по-сиромашките квартали на града обаче винаги могат да се открият малцина недоволни. Нашият благороден княз държи и те да са наясно с обстановката в града. Докато човек си гледа работата, войниците няма да му направят нищо лошо. Интересуват ли ви репи?
— Съжалявам, но от тях винаги изпитвам ужасни болки в стомаха.
— Разбирам ви — каза продавачът. — На мен по същия начин ми действува лукът.
— Приятно ми е да науча, че не само аз имам нежен стомах. Пожелавам ти приятен ден.
— Алтал, чувала съм разни неща за този княз Марвейн — каза Андина, когато се озоваха пред дома на граф Баской. — Изглежда, е жесток тиранин с прекалено високо мнение за себе си.
— Може би ще се наложи да го излекуваме от тази илюзия — каза навъсено сержант Халор.
— Разполагаме с известно време — каза им Двейя, когато се събраха в кулата. — Арган действува много внимателно и не забравя да укрепи контрола си над един град, преди да се заеме със следващия. Революциите се различават от нашествията. Бейд, как се процедира, когато един екзарх не е в състояние да изпълнява задълженията си?
Бейд се отпусна в креслото и впери поглед в тавана.
— При нормални обстоятелства църковната йерархия предпочита да поддържа погрешната представа, че екзархът е просто „неразположен“. И без това в наше време повечето текущи решения се взимат от църковната бюрокрация, а екзархът се превръща все повече в представителна фигура. Сегашната обстановка обаче не е нормална. Селското въстание в южен Перквейн е извънредно произшествие от първостепенна величина. Веднага щом стане ясно, че екзарх Алейкон не е в състояние да изпълнява своите функции, някой високопоставен скопас ще установи връзка с екзарсите Емдал и Едон и ще ги призове да свикат върховен религиозен събор.
— Това да не би да е нещо като съвета на арумските вождове? — попита сержант Халор.
— Точно така — потвърди Халор. — Ако се реши, че е настъпила опасност за вярата, върховният съвет може да пренебрегне обичайните процедури. Емдал или Едон биха могли да сменят Алейкон или дори да приемат жреците му в собствените си ордени. Не смятам обаче, че биха могли да стигнат дотам. Това би крило опасността от религиозна война, която буквално да обърне наопаки цивилизования свят.
— А Арган би могъл да се възползува от това, за да се сдобие направо с императорски престол — добави Алтал.
— Възможно е и да крои подобно нещо — каза Двейя. — С помощта на планината на сержант Халор и на реката, течаща в две посоки, успяхме да обезвредим Пехал. Благодарение на преструвките на Андина примамихме Гелта в Остос. От хитруването нерядко наистина има полза.
— Бях сигурен, че с времето ще одобриш моя начин на мислене, Еми — каза дяволито Алтал.
