ви трябва още месец и половина, за да пристигнете в Магу. Ако обаче решите да проверите, ще установите, че Есра ви е изпратил съобщенията в началото на миналата седмица. Еми можеше да ви предаде посланието още по-бързо, обаче не обича да вдига голям шум… Господа, струва ми се, че моите мисли не достигат до вас.
— Струва ми се, че ти си още по-смахнат и от Алейкон — грубо каза Емдал.
— Алейкон въобще не е смахнат, екзарх Емдал — каза Лейта. — Той просто сънуваше кошмари, свързани с Нагараш, и при това те не бяха сътворени от собствения му разум. Тези кошмари му ги внуши Двейя. Замисълът бе да се създаде впечатление, че е обезумял, та вие двамата да дойдете тук. Замисълът успя, така че предполагам, че Алейкон съвсем скоро ще се възстанови.
— Ти си вещицата, нали? — попита Емдал.
— Тази дума започна вече да ми омръзва — отвърна хладно и враждебно Лейта.
— На ваше място щях да съм много внимателен, господин жрец — обади се Гер. — Лейта не се бои от нищо и от никого и ако я разсърдите, може да направи мозъка ви на каша.
— Всичко това са глупости! — избухна Емдал. — Като ви гледам, мястото на всички ви е в някоя лудница. Ние сме ръководители на вярата и ние сме тези, които определяме в какво може да се вярва или да не се вярва!
— Лейта, няма да е зле да му покажеш колко много греши — каза гласно Алтал.
— Добре, татко — съгласи се тя. — Май трябва да направя точно това. — После погледна екзарха със суровото лице и въздъхна. — Много е тъжно, ваше високопреосвещенство, но Нагараш наистина съществува. Той не е измислица на духовенството с цел да се измамят наивните хора. Не трябва да изпитвате повече съмнения и угризения във връзка с това. Не трябва да корите самия себе си за тези съмнения.
На лицето на Емдал внезапно се изписа смущение и той започна да трепери.
— Как… — започна, но не довърши мисълта си.
— Лейта има такава дарба, ваше високопреосвещенство — обясни любезно Алтал. — В състояние е да прочете и най-съкровените ви мисли.
— Престанете да окачествявате това като дарба — възрази Лейта. — По-скоро е проклятие. Не изпитвам никакво желание да чувам нещата, които сами нахлуват в главата ми.
— Това започва едновременно да ми омръзва и да ме дразни, Алтал — чу той гласа на Двейя в главата си. — Отдръпни се за малко, а аз ще се погрижа за положението.
Една от стените на библиотеката на Алейкон внезапно престана да съществува. Там, където допреди малко бе имало стена, се появи съвършеното лице на Двейя. Спокойно, красиво и толкова голямо, че Алтал се стресна и насмалко не подскочи. Съвършените й ръце бяха кръстосани на равнището на пода, а върху тях бе подпряла брадичката си. Гледаше замислено.
— Понякога забравям колко сте дребни вие, хората — промърмори Двейя. — Дребни и несъвършени.
Посегна с една от огромните си ръце, внимателно улови вцепенения екзарх Емдал и го постави върху дланта на другата си ръка. След това постъпи по същия начин с Едон и попита:
— Обстановката започна ли да ви се прояснява, господа?
Двамата се бяха вкопчили един в друг и цвърчаха като мишоци.
— Престанете, моля ви! — смъмри ги тя с глас, в който прозираше необяснима любезност. — Няма да ви направя нищо лошо. Алтал не е най-надеждният човек на света, обаче този път говори самата истина. Аз съм тази, която той ви каза, че съм, и не сте в плен на някаква илюзия. Искам от двама ви да се държите добре и да правите точно това, което ви предаде Алтал. Нали няма да спорим по този въпрос, господа?
Емдал и Едон, все още вкопчени един в друг и треперещи от страх, побързаха с енергични кимания да потвърдят, че са разбрали.
— Знаех си, че сте послушни момчета — промърмори Двейя, посегна с огромния си показалец и ги докосна нежно и гальовно.
— Колко сте малки — каза отново. — Малки, съвсем мънички… — После внимателно ги улови, сложи ги в креслата им и нареди:
— Алтал, доведи ги при мен. И не забравяй и Алейкон. Предстои им да вземат някои важни решения, а това може да им отнеме много време. Когато се окажат в Дома, ще им осигуря толкова време, колкото им е необходимо.
Екзарх Алейкон целият трепереше.
— Еми, с него може би допусна грешка — изказа безмълвно предположение Алтал. — Той и без това е почти обезумял от кошмарите, така че влизането в Дома може да му дойде множко.
— Доведи го при мен, приятелю — отвърна Двейя. — Веднага ще го излекувам.
Алтал внимателно подхвана екзарх Алейкон под мишница и го поведе към мраморната маса, където Двейя бе седнала в компанията на Емдал и Едон. Забеляза, че Книгата е покрита с дебел плат.
— Не изглеждаш много добре, Алейкон — каза Емдал.
— Къде се намираме? — попита обърканият Алейкон.
— Нямаме точна представа, Алейкон — отвърна среброкосият Едон. — Точно в този момент ми се струва, че съм доста отдалечен от реалността.
— Зависи от това как точно възприемаш реалността — каза Емдал.
— Божество, можеш ли да оправиш главата на Алейкон? — обърна се той към Двейя. — Предстои ни да вземем някои важни решения, а точно сега главата му не функционира.
— Може би наистина малко се поувлякохме — съгласи се Двейя, като погледна измъченото лице на екзарха. — Твоите кошмари приключиха, Алейкон — каза му. — Те постигнаха целта си, така че е време да ги прекратим. — После махна парчето плат, което покриваше Книгата и каза: — Дай ми ръката си, Алейкон.
Екзархът подаде треперещата си ръка. Двейя нежно я хвана и я сложи с дланта надолу върху обвитата с кожа Книга.
— Просто се отпусни — каза му. — Книгата на моя брат ще заличи всякакви спомени от кошмарите ти.
— Нима това наистина е… — започна развълнувано Едон.
— Да, това е Книгата на Дейвос — каза му Алтал. — Доста е интересна, стига веднъж да навлезеш в нея. В самото начало е малко скучна. Братът на Двейя очевидно не си пада много по встъпленията.
— Дръж се възпитано — смъмри го Двейя.
— Извинявай — отвърна Алтал.
Екзарх Алейкон гледаше удивено.
— Засега това би трябвало да е достатъчно — каза делово Двейя. — Господа, предстои ви да обсъждате конкретни неща, а религиозният екстаз едва ли би ви помогнал в това.
— Може ли и аз… — попита Едон, като протегна ръка към Книгата. Очите му бяха изпълнени с копнеж.
— Позволи им да я докоснат, Еми — предложи Алтал. — Иначе ще си мислят само за нея, а ни предстои сериозна работа.
Двейя погледна строго двамата екзарси и каза:
— Ако искате да докоснете Книгата, нямам възражения. Няма обаче да надничате в нея.
При тези думи Алтал избухна в смях.
— Кое ти е толкова смешно? — попита Двейя.
— Нищо, Еми, нищо — отвърна той с престорена невинност. — Просто ми стана забавно.
Суровото лице на екзарх Емдал бе замислено.
— Виждам, че църквата наистина се е отклонила от първоначалната си цел, господа — обърна се той към Алейкон и Едон. — Решихме да впечатлим богатите и силните, като им подражаваме, и в крайна сметка станахме по-нагли и горделиви от тях. Изгубихме всякакъв допир с обикновените хора и така разтворихме портите пред врага.
— Погледни реалността такава, каквато е, Емдал — отвърна пълният Алейкон. — Църквата е принудена
