тръгваш в една посока, а Генд тръгва в друга. Още в момента, когато се изгубва от погледа ти, ти даваш твоя дял от златото на Елиар, който го връща тук, а после се прибираш в крепостта на Гости и се държиш така, сякаш изобщо не си излизал от нея. След това събуждаш Гости и му казваш, че си видял Генд да се вмъква в съкровищницата му, за да краде. Гости си няма и представа за златото и си мисли, че там има само медни монети. Иска обаче хората да го смятат за богат и затова започва да се вайка, че Генд го е обрал. Само дето вместо да описва теб, ще описва Генд. Генд е човекът, който ще бъде описван от всички, и ще се укрива, за да не изгуби живота си. През това време ти ще си живееш при Гости, сякаш не си направил нищо лошо. Ще си седиш пред огнището, ще ядеш пилета и ще разказваш забавни истории цяла зима на Гости, а през това време всички в Арум ще търсят Генд, защото ще си мислят, че е откраднал много злато. След около седмица ти казваш на Гости, че имаш някаква важна работа и трябва да тръгваш. Казваш му довиждане и тръгваш към Хуле, за да се срещнеш там с Генд. Този път обаче ще си запазил наметалото си. Когато пристигаш в Хуле, казваш на Генд, че си успял лесно да се укриеш, а когато той започне да ти разправя за неприятностите си, му съчувствуваш. Той все още няма да знае, че си го измамил, и ще те смята за приятел. И когато той поиска от теб да откраднеш Книгата, ти ще поискаш да ти плати за услугата със своя дял от златото, уж откраднато от дома на Гости. То няма да е откраднато, разбира се, защото нали ние ще сме го оставили там. Как мислиш, планът ми няма ли да успее?
— Ти успя ли да проследиш последователността на всичко, Алтал? — попита Андина озадачено.
— В общи линии да. Има някои подробности, които не успях да схвана напълно, но цялостният му замисъл ми стана ясен — отвърна Алтал. После се обърна към Еми и попита:
— Ти какво ще кажеш, Еми? Мисълта, че можем да изиграем Генд по този начин, ми допада.
— Не е невъзможно — отвърна Двейя. — Не виждам особен смисъл в това, но можем да го направим.
— Двейя, та това е въздействие върху реалността! — възкликна Бейд. — Ако промениш миналото, знаеш ли какво би могло да се случи с настоящето?
— Вече видяхме как изглежда днешното „сега“, Бейд — каза Гер. — И то не ни харесва особено. Няма ли да стане по-зъбавно, ако си направим едно различно сега? Ако се позанимаем малко по-усърдно с миналото, рано или късно ще си създадем едно различно сега, което нас ще ни устройва напълно, а на Генд никак няма да му хареса. Нима самият Генд не прави същото с помощта на собствените си видения? Опитва се да промени днешното сега, така че на него да му харесва. Ние само ще променим миналото съвсем мъничко, колкото днешното сега да се хареса на нас, а не на Генд. А освен това Алтал ще запази наметалото, което толкова много му е харесвало.
— Ако започнем обаче да се занимаваме с миналото, няма да остане нищо постоянно.
— Къде остана любовта ти към приключенията, Бейд? — попита Лейта. — Не намираш ли, че неизменните неща понякога са много скучни? Няма ли да е по-зъбавно да живеем в свят, който Гер е в състояние да промени винаги, когато поиска?
— „Зъбавно“ ли каза?
— Не допускаш ли, че не само обстоятелствата, но и самият език ще се промени?
— Добре дошъл в света на Гер, екзарх Бейд.
— Стига, Лейта — каза разсеяно Двейя.
Алтал я погледна и видя, че наблюдава Гер със странно изражение.
На следващия ден след вечеря Двейя отмести чинията си и каза високо:
— От известно време размишлявам по един въпрос, по който бих желала да споделя мислите си с вас.
— Да не би Генд пак да крои нещо? — попита Елиар.
— Доколкото ми е известно, не. Разбира се, когато става дума за Генд, нищо не може да се твърди с абсолютна сигурност. Става дума за някои възможни промени. Докато всички слушахме как Алтал и Гер се гласят да променят реалността, нещо ми хрумна.
— Ние само се шегувахме, Еми — каза Алтал и се обърна към Гер. — Нали не смятахме да направим нищо сериозно?
— Защо пък да не направим? — възрази Гер. — Ще е интересно. Това ми харесва.
— И на мен ми харесва, Гер — каза Двейя. — Само че ти направи една грешка.
— Каква?
— Обърна прекалено голямо внимание на онова смешно наметало.
— Виж сега… — почна Алтал.
— Ако наистина чак толкова ти е притрябвало наметало с уши, мили, веднага ще направя едно. С магарешки уши ще ти хареса ли?
— Еми!!!
— Не ме прекъсвай — отвърна тя. — Виждате ли, когато някой разкаже на Гер някаква история, той веднага търси начин да я подобри. Този път той изложи една много интересна възможност. Ако наистина създадем Видение в мястото и времето, когато Алтал е бил обикновен крадец, той наистина би могъл да прикотка Генд да му стане съучастник в открадването на прословутите богатства на Гости. Основната цел на първоначалния план на Гер бе да подреди нещата по такъв начин, че Алтал да задържи глупавото си наметало. Това обаче не е особено умна цел, не мислите ли? Все едно да изградиш замък, за да има къде да оставиш шапката си. Планът на Гер е прекалено добър, за да бъде пропилян за нещо толкова дребно, не сте ли съгласни?
— Помислих си, че ще е зъбавно — наежи се Гер.
— Струва ми се, че се досетих за начин, по който всичко да стане още по-зъбавно — отвърна му тя с топла усмивка. — Много ми хареса моментът, в който Алтал подлъгва Генд да му стане съучастник. Още повече ми допадна вариантът, при който Алтал издава Генд на Гости и Генд бяга, за да отърве кожата. След това обаче се стига до задънена улица. Не мислиш ли, че не бива план като твоя да се похабява за една глупава дреха?
— В моя план цялото злато остава у Алтал! — каза Гер.
— Но това злато и без това е негово, нали?
— Всъщност да. Замисълът ми обаче бе това злато за известно време да остане у Генд, а после да му бъде отнето с измама.
— А защо да не използуваме твоя план, за да отнемем с измама от Генд нещо много по-важно от златото?
— Какво може да бъде по-важно от златото, Еми? — попита удивено Гер.
— И до това ще стигнем, Гер. Забелязах, че ти винаги започваш изложението на своите планове с думите „какво би станало, ако…“. Моето „ако“ е малко по-различно. Какво би станало, ако Алтал използува твоя план не за да запази наметалото си и не за да отнеме от Генд злато, което и без това му принадлежи, а за да открадне вместо това Книгата на Генд?
— Боже! — възкликна Бейд.
— Точно сега съм малко заета, екзарх Бейд — каза Двейя. — Нещо важно ли искаше да кажеш?
— Ако Алтал му открадне Книгата и я хвърли в огъня, Генд ще се провали — обади се Елиар.
— Не това имах предвид, Елиар — отвърна Двейя. — Да оставим настрана факта, че Книгата на Генд не гори. Цялата процедура е малко по-сложна. Според мен планът на Генд е предвиждал занасянето на Книгата на Дейвос в Нагараш. Разбира се, нищо нямаше да се получи дори и при това положение. Щеше да разполага с две Книги, но нямаше да има третата.
— Има само две Книги, Двейя — възрази Бейд.
— Грешиш, Бейд. Има три Книги: Книгата на Дейвос, Книгата на Дейва и моята Книга.
— Твоята Книга? Никога не бях чувал, че и ти имаш Книга. — Бейд се ококори. — Къде е?
— Тук, при нас — отвърна спокойно Двейя. — Пъхната е в пояса на Елиар.
— Това е Ножът, а не Книга — възрази Бейд.
Двейя отчаяно въздъхна.
— Какво точно според теб представлява една Книга, Бейд?
— Листове, върху които е написано нещо.
— А на острието на Ножа не е ли написано нещо?
