мнозина това не им хареса. Гости много-много не го обичаха, тъй като се предполага, че един вожд трябва да е герой, а дебелаците никога нямат героичен вид. Гости обаче си има един братовчед: Галбак му е името, два метра е висок и е по-злобен от змия. Да знаеш, че самият Гости не е най-предприемчивият човек на света. Той е наистина много дебел и като повечето дебелаци е мързелив. От време на време обаче един вожд трябва да навестява другите вождове, а на Гости никак не му се искаше да бие пет дни път, за да достигне до някой брод, и заради това нареди на хората си да построят мост. След като го построиха, му хрумна да накара всички, които не са членове на рода, да плащат за минаването. Първо взимаше за това по една медна монета, обаче после, когато откриха злато в планината, цената значително се увеличи.
— Една цяла златна унция е доста повече от „значително“, приятелю — сухо каза Алтал. — Кой човек с всичкия си ум ще плати такива пари?
— Плащат си, и то с удоволствие. Човек, който е копал половин година дупка в планината, изпитва голяма жажда. А и започва да се чувствува самотен и да му липсва компанията на хубави жени. От тези, които не се интересуват кой как мирише, стига в джоба му да има злато. За да се стигне до планината, трябва задължително да се мине през владенията на Гости, така че той прибира своя дял от всяка златна песъчинка, която са открили златотърсачите. При това, без да си мърси ръцете. Не знам дали въобще съществува дума, която да опише истинския размер на богатството на Гости.
Гер сръга Алтал с лакът и изсъска:
— Погледни Генд! Направо започнаха да му текат лигите!
Алтал уж случайно плъзна поглед по лицата на другите посетители и го задържа съвсем кратко върху Генд. Дългокосият мъж с горящите очи бе побледнял. Изражението му бе гротескно преувеличение на неприкривана алчност.
— Струва ми се, че глътна въдицата, Алтал — рече доволно Гер. — Сега трябва само да го изтеглим.
— Къде точно се намира този мост? — попита внимателно Генд с грубия си глас. — С моя приятел сме тръгнали на север. Вероятно в същата посока, в която и тези двама пътници. — Генд кимна към Алтал и Гер. После добави: — Ако този Гости е наистина толкова алчен, колкото казвате, нищо чудно да е решил да взима пари и за ползуването на пътя за Хуле.
— Е, не ми се вярва да стигне чак дотам, приятелю — каза човекът, който бе описал богатството на Гости. — Другите вождове не биха позволили това. За такива работи дори може да избухне война.
— Вероятно сте прав — съгласи се Генд. — Струва ми се обаче, че с приятеля ми бихме предпочели да заобиколим територията на един алчен човек преди да е решил да разшири малката си империя.
Генд допи чашата си и се изправи.
— За мен бе удоволствие да се запознаем, господа — каза иронично. — Скоро пак ще се видим. — След това двамата с Хном излязоха от кръчмата.
— И ние трябва да излезем — прошепна Алтал на Гер.
— Още не съм си допил медовината — протестира момчето.
— Вече я изпи. Тръгваме си веднага.
Излязоха от кръчмата и тръгнаха към Генд и Хном, които вече бяха при конете си.
— Можеш ли да ми заделиш малко време, приятелю? — попита Алтал.
— Малко бързаме — отвърна Хном.
— Ще ви отнема съвсем малко време — увери го Алтал и го погледна право в очите.
— Ако мога да преценя по изражението ви — а обикновено успявам да преценя, — вие намерихте историята за Гости Големия търбух и златото му за много интересна.
— Да, тя наистина привлече вниманието ми — отвърна Генд.
— Така и предположих. Имате вид на бизнесмен.
— Какъв бизнес имате предвид? Не продавам гърнета, тенджери или овце.
— Аз също не продавам. Имах предвид бизнеса, свързан с прехвърлянето на правото на собственост.
— А, този бизнес ли имате предвид! Съдружникът ми и аз понякога също му отделяме известно внимание.
— Така и предположих. Забелязах, че очите ви светнаха, когато онези прости селяни започнаха да говорят за дебелака и за неговия мост. Признавам ви, че тази история събуди и моето любопитство.
— И какво от това?
— Ако решим и двамата да посетим дебелака с цел да поемем отговорността за част от неговото злато, вероятно бихме си пречили на всеки завой, не смятате ли?
— Не е изключено — съгласи се Генд.
— При положение че аз съм решил да навестя Гости, а вие имате същото намерение, няма ли да е по- добре да обединим силите си, вместо да се състезаваме помежду си? Ако аз се опитвам да надхитря вас, а вие мен, в крайна сметка дебелакът може да надхитри и двама ни и да ни обесят.
— В думите ви има логика — призна Генд. — Но имате ли опит?
— Той е най-добрият — вметна с гордост Гер. — Просто няма да повярвате какви пари взима от семейството ми, за да ме обучи. Алтал може да ограби и самия Бог.
— Доста смело казано — изкикоти се Хном.
— Достатъчно е само да покажете на Алтал в каква посока се намира Домът на Бога и да не му пречите — продължи Гер.
— Може би си струва да си поговорим за това малко по-обстойно — каза Генд. — Нека обаче първо се махнем оттук. Дворът на една кръчма не е най-подходящото място за такива разговори.
— Тъкмо мислех да предложа същото — каза Алтал. — Инстинктите ви са в ред.
Четиримата се качиха на конете си, прекосиха селото и навлязоха в гората.
— Намери някое подходящо място, Гер — каза Алтал на момчето.
— Веднага — отвърна Гер, пришпори коня си и се устреми напред.
— Изглежда будно момче — отбеляза Хном.
— Толкова е умно, че понякога ми отваря работа — отвърна кисело Алтал. — Винаги когато му предложа план за обикновен обир, започва да го усложнява.
— Да не забравя, казвам се Генд — каза Генд и свали странния си шлем. — Това е Хном.
— Това е полезна информация. Аз се казвам Алтал, а момчето е Гер.
— Приятно ми е да се запознаем — каза Генд с лека усмивка.
— Струва ми се, че успях да открия подходящо място — разнесе се гласът на Гер. — Наблизо има поляна с няколко дръвчета по средата. Можем да си поговорим там, без никой да ни види. Никой няма да успее и да ни подслуша.
— Заведи ни — нареди му Алтал.
Поляната бе наклонена, а няколкото дръвчета в центъра й бяха разположени на неколкостотин метра от заобикалящата ги отвсякъде гора.
— По обичайния начин ли ще действуваме? — попита Гер, когато слязоха от конете. — Пак ли ще се сторим, че не се познаваме?
— „Ще се сторим?“ Какво значи това? — попита изненадано Хном.
— Гер обича да си измисля думи — обясни Алтал. — Иска да каже „ще се престорим“. Вероятно е прав. Едва ли ще искаме Гости да ни възприеме като група. Според мен ще е най-добре да си дадем вид, че не се познаваме, и да не общуваме много-много помежду си, когато се озовем в дома на Гости. Ще трябва да спечелим доверието му, а това ще ни отнеме известно време. Разбира се, ще трябва да измислим и няколко убедителни лъжи, но това едва ли ще е проблем за професионалисти като нас.
— Така е — съгласи се Генд. — Навярно ще е добре да се разделим още тук.
— Съгласен съм — каза Алтал. — Защо в такъв случай вие с Хном не тръгнете на север? Ние с Гер ще останем тук още около час и после ще тръгнем на изток. Ако някой реши да ни следи, няма да разбере, че се познаваме.
— Виждам, че те бива, Алтал — рече с възхищение Генд. — Не забравяш подробностите. Когато всичко приключи, няма да е зле отново да си поговорим. Струва ми се, че имам едно делово предложение за теб, но… Нека поговорим за него след като оберем Гости.
— Точно така. Не бива да се правят по няколко неща наведнъж. Добре. Имаш ли достатъчно злато, за
