— Не бих искал да го смущавам, докато се храни.
— В такъв случай ще ви се наложи да почакате доста дълго. Той се храни от сутрин до вечер. На ваше място не бих позволил това да ме смущава. Той спокойно може са се храни и да разговаря едновременно.
— Точно това едновременно хранене и говорене създава проблеми на Гости — засмя се един от войниците. — От устата му летят пръски и масата пред него се цапа.
— Ще имам това предвид и ще стоя по-далеко от него — каза Генд. После двамата с Хном тръгнаха по моста.
— Тези хора изобщо не приличат на арумци — каза Елиар. — Защо не носят фустанели като истинските арумци?
— Защото тогава още не е имало търговски връзки между Арум и Векти, Елиар — обясни Двейя.
— Това каква връзка има с облеклото им?
— Непосредствена. Фустанелите се правят от вълна, а арумците не се занимават с овцевъдство. Не забравяй, че всичко това се случва преди две хиляди и петстотин години. Тогава повечето планинци са се обличали в животински кожи, а оръжията им са били от бронз.
— Много странен начин на живот — неодобрително каза Елиар.
— Този мост е по-добър от предишния — отбеляза Алтал. — Старият мост можеше да се разпадне от едно кихане.
— Човекът с татуировката същият ли е, с когото си разговарял тогава? — попита Гер.
— Същият е — потвърди Алтал. — Сега обаче се държи по-важно. Вероятно защото се е вдигнала таксата. — После огледа крепостта отвъд реката. — По-голяма е, отколкото при предишното ми посещение. Еми, би ли ни доближила малко до нея? Бих искал да видя какви точно промени са внесени.
— Разбира се, любов моя.
Изображението зад прозореца леко се размаза и след миг Алтал установи, че гледа крепостта на Гости отгоре.
— Има някои разлики — отбеляза той. — Предишния път този плевник в северния край се намираше отвъд стената, а прасетата се разхождаха спокойно из двора. Виждам, че сега си имат кочина.
Имаше и други промени. Крепостта на Гости бе много по-спретната. Основната сграда вече бе масивна и доста се отличаваше от паянтовата постройка, която помнеше Алтал. В двора имаше работилници и стопански сгради. Конюшните бяха разположени до стария хамбар в северната част на двора, а ковачницата, бояджийницата и дърводелската работилница сега се намираха до източната ограда.
— Като пристигнем, ще трябва да направим основен оглед — каза Алтал. — Внесени са много изменения, с които ще е необходимо да се запознаем на място.
— Аз ще се шляя наоколо — каза Гер. — Никой не обръща особено внимание на малките момчета.
— Добра идея.
— Сега въвеждат Генд в крепостта, за да го представят на Гости — каза Лейта на Алтал. — Сигурно ще искаш да чуеш какво ще си говорят.
— Да. Не бих искал Генд точно в този момент да стане прекалено разговорлив.
Изображението отново се размаза и след миг Алтал видя Гости и неговата трапеза.
— Та той е направо отвратителен! — възкликна Андина с погнуса.
— Не случайно го наричат Гости Големия търбух — каза Елиар.
— Един толкова дебел човек може ли въобще да се движи? — попита Андина.
— Той не се движи — поясни Алтал. — В това кресло също така спи. Освен това си похапва и по време на сън.
Един облечен с кожи войник с копие с бронзов връх въведе Генд и Хном при дебелака и каза:
— Тези непознати искат да говорят с теб, Гости. Било по работа.
— Да заповядат — отвърна Гости и изтри мазните си ръце в огромната си дреха. — За делови разговори винаги съм готов.
— Този казва, че името му било Генд. Тъкмо той иска да разговаря с теб.
— Приятно ми е да се запознаем, Генд. — Гости се оригна. — За каква работа става дума?
— Всъщност не става дума за нищо особено важно, княже — отвърна Генд. — Имам работа в Екверо. Обикновено пътувам дотам през Перквейн и Треборея. За съжаление, там има някои хора, които не ме обичат, така че със слугата ми решихме да отидем в Екверо по северния път. Закъсняхме обаче малко и се боим, че няма да успеем да прекосим планините преди да е завалял сняг. Замислих се дали не бих могъл да ви убедя да ни позволите да прекараме зимата тук.
— Да ме убедите ли? — попита Гости и заръфа една мръвка.
— Иска да каже, че е готов да заплати, княже — преведе Хном.
— Тази думичка, „плащане“, много радва сърцето ми — измляска Гости и покри цялата маса с мазни пръски. — Поговорете с братовчед ми Галбак и той ще се погрижи за настаняването ви.
След тези думи Гости кимна към един великан с късо подрязана брада и студени очи и нареди:
— Погрижи се за хората, Галбак.
— Разбрах, братовчеде — отвърна Галбак с гърлен глас.
— Едричък е, нали? — каза Елиар.
— Като бик — съгласи се Гер. — Не ми се ще да го опознаваме откъм лошата му страна. Съмнявам се обаче, че има и добра.
— Гер, пак започваш да говориш не както трябва — смъмри го Андина. — Нали те учим да си възпитан. Какво е това „като бик“?
— Това сега ми е служебно задължение, Андина — обясни Гер. — Алтал иска да говоря пред Генд и Хном така, за да не ме заподозрат. Иска да разсъждавам умно и да се държа глупаво. Щом е решил, че така трябва, така и ще се държа.
— Поне ще е забавно — отбеляза Лейта.
— Къде ще отидем, Алтал? — попита Гер.
— Ще изчакаме да минат няколко дни. Трябва да дадем време на Генд и Хном да се устроят, а на останалите да свикнат с тях. Ако се явим при Гости прекалено рано, някой може да заподозре, че между нас има връзка. Държа всички там да останат с впечатлението, че с Генд никога не сме се срещали.
Алтал и Гер прекараха следващите два дни във внимателно наблюдение на Генд и Хном. На третия ден Алтал взе решение и каза на детето:
— Е, вече сме готови. Утре сутрин и ние сме там.
— Готов съм, Алтал.
На следващия ден, когато се събраха за закуска, Двейя даде на Алтал и Гер много съвети. Алтал реши да пренебрегне повечето от тях.
— Тя май обича да дава съвети, прав ли съм? — обърна се Гер към Алтал веднага щом последваха Елиар към южното крило на Дома, където бяха конете.
Алтал вдигна рамене.
— Нищо не ни струва да си седим кротко и да я изслушваме, щом това й доставя удоволствие.
— Ти обаче никога не правиш точно това, което ти нарежда.
— Прав си, не го правя много често — съгласи се Алтал. После се обърна към Елиар. — Елиар, най-добре ще е да се озовем на пътя на петнадесетина километра от моста. За всеки случай. Не знаем къде точно Гости е поставил наблюдателни постове.
Когато се озоваха на пътя, видяха, че листата на върбите покрай реката вече са почервенели.
— Гер, когато стигнем до моста, ще говоря само аз — предупреди го Алтал.
— Ясно де — каза Гер.
Стигнаха по пладне и татуираният пазач им поиска две унции злато.
— Много хубаво наметало имаш, приятелю — каза той, след като Алтал плати таксата.
— Пази ме от дъжда — отвърна небрежно Алтал.
— Къде го намери?
