— В Хуле — отвърна Алтал така, както бе отвърнал предишния път. — Един вълк тъкмо се беше наканил да ми прегризе гърлото и да ме изяде за вечеря. Винаги съм обичал вълците, най-вече защото пеят много хубаво. Не обичам обаче да им правя компания за вечеря, особено когато аз съм основното блюдо. Е, за мой късмет имах зарове и предложих на вълка да решим въпроса чрез хвърляне на зарове, вместо да се търкаляме по земята и да се хапем.
Както и предния път, стражът бе очарован от смешната история как Алтал играл на зарове с вълка. Тя очевидно се хареса и на Гер. Алтал се зарадва, че не е изгубил професионалното си чувство за хумор, и добави към историята още няколко забавни небивалици.
— Това е наистина страхотна история, приятелю! — каза смеещият се страж, след като чу края, и потупа Алтал по рамото с месестата си ръка. — Гости трябва непременно да я чуе! — После се обърна към един от също така ухилените войници. — Смени ме! Искам да представя нашия приятел на Гости.
— Слушам — каза войникът.
— Това беше наистина страшно забавна история, Алтал — каза с възхищение Гер, докато следваха стража.
— Радвам се, че и ти я хареса.
— Ти миналия път същото ли му разказа?
— Горе-долу същото. Е, все пак този път малко я поукрасих.
Последваха облечения в кожи мъж през селото, минаха през вратите на крепостта и накрая се озоваха пред Гости, който ръфаше печен свински бут.
— Здравей, Гости! — извика силно стражът, за да привлече вниманието на дебелака. — Това е Алтал. Нека ти разкаже как се е сдобил с това наметало.
— Добре — отвърна Гости и отпи голяма глътка медовина от един рог. — Нали нямаш нищо против да продължа да се храня, докато ми разказваш?
— Ни най-малко — отвърна Алтал. — Никак не би ми се искало да стана свидетел на това как започваш да се топиш пред очите ми.
Гости примигна, а после започна да се смее, като опръска с мазни капки цялата маса.
Алтал бързо огледа задименото помещение и видя Генд и Хном, седнали до огнището. Генд едва забележимо кимна и после нахлузи на главата си странния си бронзов шлем.
Алтал започна да разправя разширена версия на историята за играта на зарове с вълка. В късния следобед с Гер вече се бяха сдобили с постоянни места на трапезата на огромния дебелак.
След залез слънце Гости заспа, а високият брадат Галбак се наведе над масата и каза:
— Ако ти и момчето ти нямате друга работа, Алтал, ще те отведа до стаята ви, където ще можете да поспите. Когато Гости започне да хърка, никой не може да заспи.
— Наистина съм уморен, Галбак — призна Алтал. — Разказването на смешни истории понякога е доста уморително.
— Не ме лъжи, Алтал. Видях че на самия теб това ти достави много голямо удоволствие — засмя се Галбак.
Алтал се усмихна и даде знак на Гер да стават от масата.
— Ти, изглежда, си дясната ръка на Гости, Галбак — каза Алтал, докато огромният арумец ги извеждаше от помещението.
— По-скоро лявата — изръмжа Галбак. — Дясната му трябва за ядене. Боя се, че в крайна сметка именно това ядене ще го убие. Няма нищо лошо в това да си дебел, но Гости е изгубил всякакво чувство за мярка. Вече не може да спи легнал, а има и моменти, когато му е трудно да диша.
— Ако му се случи нещо, ти ли ще го наследиш?
— По всяка вероятност, да, но съвсем не чакам смъртта му. С Гости сме като братя — и затова просто наблюдавам как копае собствения си гроб със зъбите си.
Генд стана от скамейката, на която бяха седнали с Хном, и се обърна към Алтал.
— Твоята история ми хареса, страннико.
— Това е Генд — представи го Галбак. — А това е неговият слуга Хном. Те са от Регвос и ще изкарат зимата тук.
— Приятно ми е да се запознаем, Генд — каза Алтал. — Вие явно сте възпитан човек и имате чувство за хумор.
— Благодаря — каза Генд и седна на скамейката.
— На твое място не бих приел думите му за чиста монета, Алтал — каза Галбак, докато ги извеждаше в коридора. — Генд е много затворен човек и не съм забелязвал да се усмихва дори и на най-смешните истории.
— Всякакви хора има по света — каза Алтал и повдигна рамене. После хвърли поглед през рамо и видя как Хном произнася беззвучно: „конюшнята“. Кимна му незабележимо, че е разбрал, и последва Галбак и Гер.
Стаята, където ги отведе братовчедът на Гости, нямаше врата. Нямаше и някаква особена мебелировка. В единия ъгъл бе струпана купчина слама, която очевидно бе замислена да служи като легло.
— Знам, че не е нищо особено — извини се Галбак. — Гости обаче предпочита да харчи пари за храна, а не за мебели.
— Нас това напълно ни устройва — увери го Алтал. — С момчето само ще отидем до конюшнята, за да си вземем одеялата, и после лягаме.
— В такъв случай ще се видим утре сутрин — каза Галбак и ги остави.
— Засега всичко е наред, Алтал — каза Гер, докато вървяха към конюшнята. — Какво мислиш за този висок мъж?
— Имам усещането, че по-нататък може да ни е полезен — отвърна Алтал. — Самият Гости очевидно се занимава единствено с ядене и е поверил всички останали грижи на братовчед си. Това може да се окаже важно.
Излязоха от главната сграда, минаха покрай няколко открити работилници и стигнаха до хамбара, който се намираше в североизточния ъгъл на укреплението. Оттам отидоха в конюшнята, разположена до северната му стена. В полумрака видяха, че Генд и Хном вече са там.
— Доста се забавихте — изръмжа недоволно Генд.
— Няма закъде да бързаме — отвърна Алтал. — Проходите вече са затрупани със сняг, така че ще можем да се махнем оттук чак напролет.
— Това ми е известно, Алтал — отвърна Генд. — Започнах обаче да се чудя дали не си размислил.
— За да ти оставя всичкото злато на Гости ли? Моля те, не говори глупости. Успя ли да разбереш къде го държи?
Генд кимна утвърдително и каза:
— На долния етаж е. Трябва да се мине покрай трапезарията и да се изкачат няколко стъпала. Не съм влизал, обаче предполагам, че подът е дървен. Вероятно от грубо сковани дъски. Нито един човек, който е с всичкия си, не би държал злато в стая с пръстен под.
— Така е — съгласи се Алтал. — Особено пък в район, където повечето хора са златотърсачи и носят кирки и лопати. Стаята охранявана ли е?
— Непрекъснато, обаче това не би трябвало да е проблем. Стражите, които пазят през нощта, обикновено застъпват на смяна с голяма делва медовина. Ако действуваме след полунощ, вероятно ще са задрямали и ще успеем лесно да ги убием.
— А успяхте ли да огледате ключалката?
— Много е проста — увери го Хном. — С такава ключалка мога да се справя и насън. Можем да си свършим работата още тази нощ, ако питаш мен.
— Много е опасно — побърза да каже Гер. — Вие двамата сте тук от няколко дни, а ние с Алтал току-що пристигнахме. По-всяка вероятност ще ни следят по-внимателно, отколкото вас, защото сме новодошли. Оня бик Галбак сигурно е предупредил стражите, че ще ги одере живи, ако се напият до безсъзнание. Според мен трябва да изчакаме да свикнат с нас. А дотогава снегът ще стига до коремите на конете.
— Той е прав — каза Алтал. — Искам да разполагам с простор, след като откраднем златото. Галбак е дългокрак и сигурно може да тича като сърна ден и половина, преди да се умори. Обирът трябва да се смята за завършен една след като си се измъкнал.
