което става около нас. Не искаме на рождения ден на Гости да ни се поднесе някаква изненада, нали?
Алтал и Гер изчакаха Генд и Хном да се махнат, след това минаха през двора и отидоха в плевника.
— Гер, ти скачал ли си някога от купа сено? — попита Алтал.
— Че защо ми е да скачам от купа сено?
— За удоволствие. Трябва обаче да се приземиш на меко. Така че вземи сено от купата, която закрива задната врата, и го постели пред нея.
— Това не е лека работа, Алтал — възрази Гер.
— Няма защо да бързаш. Цялото това сено трябва да се премести едва в деня на празненството. Ако някой те види как го местиш, му обясни, че си подлагаш сено, за да скачаш на меко.
— Това е страшно много работа, Алтал.
— Затова пък заплащането е добро. Ще обясня на Галбак с какво си се заел. Ще му кажа, че малките момчета обичат да си играят или нещо от този род. Така Галбак няма да заподозре нищо.
— Защо трябва все аз да се занимавам с тези неща?
— Това е част от обучението ти, Гер. Освен това малко физически упражнения няма да ти навредят.
— Ти си лош човек, Алтал.
— И това е част от работата ми, Гер. Някой трябва да премести сеното, което закрива вратата. Ако започна да правя това заедно с Генд, хората няма как да не се усъмнят в действията ни. Направиш ли го ти, никой изобщо няма да ти обърне внимание. Ще решат, че просто си играеш.
На другия ден към пладне Галбак излезе на двора и внимателно огледа стръмните склонове на хълмовете, извисяващи се покрай реката. После каза:
— Денят на празненството наближава. След пет дни ще чествуваме рождения ден на Гости.
Хората отвърнаха на думите му с радостни възгласи.
— Всичко ли ще е готово навреме? — попита Хном същата вечер, когато четиримата крадци се събраха в плевника.
— В общи линии, да — отговори Алтал. — Трябва само да раздвижим конете си. Не трябва обаче да яздим заедно. Сега, когато моментът наближава, не трябва да ни виждат повече заедно, дори и само за минути. Какво става със сеното, Гер?
— Има още доста работа, Алтал — отвърна момчето. — Пред тази врата е натрупано огромно количество сено.
— Ще се опитам да ти помогна.
— Как ще го направиш, без да те забележат?
— Само наблюдавай какво правя, Гер — отвърна дяволито Алтал. — Гледай и се учи.
Когато се върнаха в столовата, Алтал цъкаше и клатеше глава.
— Какво е толкова смешно, Алтал? — не скри любопитството си Галбак.
— Разсмива ме младият ни приятел. Не си ли забелязал, че когато възложиш на едно момче някаква работа, то веднага започва да хленчи и да се оплаква?
— Не се бях замислял. Всъщност обаче си прав. Мисълта, че трябва да свършат някаква работа, не радва особено момчетата.
— Когато обаче става дума за игра, могат да преместят и планина. Описах на Гер как си играехме с братята ми, когато бяхме малки, и думите ми, изглежда, разпалиха въображението му. Имахме един стар плевник на село и заедно с братята ми цяла зима скачахме в сеното. Така или иначе, Гер реши, че трябва и той да изживее това удоволствие. Отиде в плевника и започна да си постила сено, което сваля от голямата купа.
— Да не повярваш! — засмя се Галбак.
— Нямаш представа колко усърдно се е заел с тази работа!
— И как точно си играехте, Алтал? — попита един от арумците.
— Ами качвахме се на купата и скачахме — отвърна Алтал. — Все едно че летиш.
— Я виж ти — рече арумецът.
Когато на следващата сутрин Гер отиде в плевника, завари безброй помощници, които усърдно смъкваха сеното, струпано пред отдавна забравената врата. После започнаха скоковете и плевникът се превърна в най-оживеното място в цялата крепост. На Гер това не му хареса.
— Не мога дори да се доближа до сеното — промърмори той. — Арумците се редят на опашка, за да скачат. Просто не мога да се вредя.
— Стига си се оплаквал — каза му Алтал. — Нали свършиха работата вместо теб? Дай сега малко да пояздим. Пък и трябва да се свържа с Еми.
Излязоха с конете от крепостта, за да търсят клони за украса, и веднага щом се озоваха в гората, Алтал погледна нагоре и каза на въздуха над главата си:
— Трябва да си поговорим, Еми.
— Върни ги у дома, Елиар — чу гласа й и след малко Елиар се появи на пътеката пред тях.
— За колко време ще ти трябва Книгата на Генд, Еми? — попита я Алтал, щом се озоваха в Дома. — Ако е само за малко, с Гер бихме могли да отвлечем вниманието на Хном.
— Прекалено много се тревожиш за времето, любов моя. Чудесно знаеш, че тук времето не тече така, както извън Дома, но постоянно забравяш за това.
— Искам просто да се уверя, че не съм пропуснал нищо. Нека ти изложа това, което съм намислил, а ти ще ми кажеш дали не съм догледал нещо.
— Добре, приятелю.
— Ще ограбим Гости в полунощ на рождения му ден. Дотогава всички обитатели на крепостта би трябвало да са извън строя. Лично ще се погрижа за това.
— Точно във връзка с това исках да ти кажа нещо, Алтал — намеси се Бейд. — Познавам хора, които могат да се наливат със силна бира цяла седмица и въпреки това стоят на краката си. Какво ще стане, ако дори един от хората на Гости притежава тази способност.
— И за това съм помислил, братко Бейд — усмихна се Алтал. — Нали си спомняш херцог Нитрал?
— Разбира се. Херцогът на Мавор. Човекът, който използува течен огън срещу хората, които бяха обсадили града му.
— Точна за този течен огън ми е думата. Той е смес от катран, сяра, петрол и една течност, която се получава при дестилирането на силна бира. Тъкмо тази течност придава силата на бирата, виното и медовината и размеква коленете и размътва умовете. Ще имам грижата медовината, която ще пият гостите на рождения ден на Гости, да е достатъчно силна, за да си свърши работата. Ако изпият това, което им предложа, гарантирам ти, че до полунощ там няма да остане буден човек.
— Това си е чиста измама — обади се Лейта.
— Няма да насилвам никого да я пие, Лейта — каза Алтал. — Ако им се услади, това вече си е тяхна работа. Освен това ще предложа на Генд обирът да бъде извършен от двама ни, а през това време Гер и Хном ще оседлаят конете и ще ги преведат през задната врата на плевника. Ще имам грижата обирът да продължи достатъчно дълго, за да успее Гер да „змами“ Хном, да подаде Книгата на Генд на Елиар и да я върне, когато Еми приключи с нея. После ние с Генд ще отнесем златото в конюшнята, ще го натоварим на конете и ще излезем заедно през задната врата. След това ще се разделим. Генд и Хном ще се отправят на север, към Хуле, а ние с Гер ще тръгнем уж на юг, към Треборея, но ще предадем нашия дял от златото на Елиар, за да го върне тук, ще се промъкнем обратно в крепостта и ще си легнем. Дотук пропуснал ли съм нещо?
Алтал погледна останалите, но никой от тях не реагира.
— В такъв случай ще продължа — каза той. — На сутринта ще се престоря, че не ми е добре, и „случайно“ ще забележа, че Генд и Хном ги няма. После ще си „спомня“, че ми се е сторило, че съм забелязал около полунощ Генд да минава през двора и да мъкне нещо тежко.
— Това възможно ли е? — попита Андина. — Ако си решил да изтровиш всички, другите ще се чувствуват още по-зле и от теб.
— Това не е точно отрова, Андина — възрази Алтал.
