— Наистина ли? — попита тя. — Искам да кажа, че ако си прекалено деликатен, може би няма да разберат какво всъщност искаш да им кажеш.
— В такъв случай ще им говоря по-открито, Андина. Ще разберат какво искам да им кажа, повярвай ми. Когато слънцето изгрее, хората на Гости вече ще са тръгнали по следите на Генд.
— Момент, татко — весело каза Лейта. — Ти откъде ще минеш?
— Естествено ще оставя следи, за да ги открият хората на Гости. Ще наглася нещата така, че дори слепец да може да проследи Генд. С това моето участие приключва. Оттам нататък ще действува Гер.
— А какви са твоите планове, Гер? — обърна се Лейта към момчето.
— Все още не са съвсем готови — призна Гер. — Ще измисля нещо обаче, не се съмнявайте. — И като имитира доста удачно Алтал, добави: — Вярвайте ми.
— Моля те! Само не почвай и ти!
— Така ме обучават — ухили се Гер.
Денят преди рождения ден на Гости бе ясен и слънчев, но Галбак не бе в добро настроение.
— Неприятности ли имаш? — попита го Алтал.
— Бях намислил да поднеса на Гости една приятна изненада, но се боя, че нищо няма да се получи — каза високият арумец.
— Каква изненада?
— Реших, че може би ще е забавно да го разбудим рано сутринта, да го качим на купата сено и да го хвърлим оттам.
— На теб това може и да ти се струва забавно, Галбак, но не съм сигурен дали и Гости би го оценил така. Какво те накара да се откажеш?
— Подът на плевника не е достатъчно здрав. Едно нещо е да полетиш от купата сено, друго е да пробиеш пода и да се озовеш в торището. Това едва ли би развеселило Гости.
— Прав си — съгласи се Алтал. — И все пак би било забавно да се види изражението му в този момент.
Когато Алтал и Гер се върнаха в стаята, където спяха, Алтал чу безмълвния глас на Елиар.
— Току-що изсипах твоята течност в медовината — съобщи младият арумец.
— Не в цялата, надявам се.
— Не. Обработих единствено десетте делви в дъното на склада. В делвите пред тях има обикновена медовина. Те са първите, които ще бъдат изпити. До делвите с твоята „специална“ медовина ще стигнат чак утре вечер.
— Чудесно — каза Алтал и потри ръце. — Не искам да се напият преди да настъпи вечерта. Човек, който се напие до безсъзнание до обяд, се буди преди полунощ. Ти опита ли „специалната“ медовина?
— Не — тъжно отвърна Елиар. — Еми не ми позволи.
— Тогава ще взема да се отбия до кухнята и да проверя дали наистина е толкова силна, колкото трябва — каза Алтал и с известно колебание добави: — Не е необходимо да казваш това на Еми.
— Чух те, Алтал.
— Тъй ли? — попита Алтал. — Здравей, Еми. Как си?
— Аз съм добре — отвърна тя. — На теб обаче може да ти стане зле, ако се увлечеш с дегустацията.
— Това заплаха ли е, Еми?
— Не, Алтал. Това е обещание.
Алтал тръгна към кухнята. Гер го следваше по петите. Щом влязоха, Алтал загреба един рог от една от делвите от предната редица, а втори от една от делвите от втората редица. Медовината от първия рог бе приятна на вкус. Медовината от втория напълни очите му със сълзи.
— Елиар направил ли е каквото трябва? — прошепна Гер.
— Да — отвърна Алтал, като се опитваше да си поеме дъх.
— Хората на Гости няма ли да усетят разликата?
— Съмнявам се. Когато стигнат до последните десет делви, вече ще са пияни и главите им ще са твърде размътени, за да разберат какво точно пият. Когато започне да се свечерява, занеси няколко рога на стражите, които са на пост пред склада. Занеси им първо от обикновената медовина, а после от другата. Генд е склонен да ползува ножа си с твърде голяма лекота, така че не искам тези стражи да са будни, когато настъпи моментът на обира. Не ми се вярва сред гостите да има даже и един, който да е достатъчно трезвен, за да се сети да провери какво правят стражите. Ако обаче им прережат гърлата, и най-пияният арумец ще бие тревога.
— Един обир винаги ли е толкова сложен? — попита Гер. — Струва ми се, че в последно време ти започна да броиш дори листата по дърветата.
— Дотам още не съм стигнал — отвърна Алтал. — Когато обаче планираш обир, винаги трябва да се опиташ да предвидиш всички възможни варианти на събитията. Само крадецът, който използува главата си, я запазва.
— Ще го запомня.
— Добре. Сега нека се смесим с гостите. Гости вероятно всеки момент ще се събуди. Не е ял цели шест часа, а обикновено не може да издържа повече.
— Заради това ли спи на стола си?
— Предполагам, че тази е една от причините. Вероятно има и друга: сигурно вече не може да се движи. Не прави никакви физически упражнения, а тежи като вол. Навярно краката вече не го държат.
Празненството започна нормално. Галбак държа едно доста пищно слово и накрая предложи наздравица за вожда.
Думата „наздравица“ бе посрещната с въодушевление.
Гости леко кимна в знак на благодарност и се нахвърли върху храната с настървението на лешояд.
Алтал изчака дебелакът да позасити глада си с около половин свински бут и след това се отпусна в стола си и заговори.
— Гости, дали съм ти разказвал историята за лудия, когото срещнах веднъж в северен Кагвер?
— Не си спомням да си ми я разказвал, Алтал — отвърна дълбокомислено Гости, без да спира да мляска. — Ти пък как успя да разбереш, че е луд? Не си спомням кагверец, който да не е бил малко странен.
— Кагверецът, за когото ми е думата, беше по-странен от останалите, Гости — отвърна Алтал. — Разхождаше се покрай края на света и прекарваше по-голямата част от времето си в разговори с Бога. Бях чувал, че много хора се обръщат към Бога, но този човек си мислеше, че Бог му отговаря.
— Значи наистина е бил луд — съгласи се Галбак.
— Разкажи ни тази история, Алтал — обади се някой от присъствуващите.
— С удоволствие — отвърна Алтал. — Това се случи преди доста време. Бях влязъл в Кагвер откъм Хуле, защото имах работа там, и когато минах покрай края на света, чух, че някой си говори сам.
После описа подробно лудия старец и разказа фантастична история, която нямаше почти нищо общо с истината.
Обстановката ставаше все по-шумна и оживена и избухнаха първите кавги. Доброто настроение се върна чак вечерта, когато се появиха първите делви с обработена медовина.
Час след това започнаха песни. Малко по-късно започна да се разнася хъркане.
— Гер, занеси силната медовина на пазачите пред склада — каза Алтал. — После иди в конюшнята и оседлай конете.
— Слушам — отговори Гер.
— Знаеш ли какво искам от теб? Искам да разсееш Хном достатъчно дълго, за да мога да предам на Еми Книгата на Генд.
— Ще се справя, Алтал — увери го Гер.
Малко след като Гер излезе, се измъкна и Хном. След няколко минути Алтал даде знак на Генд.
Човекът с огнените очи се изправи, сложи бронзовия си шлем и тихо излезе от помещението.
Алтал бавно брои до сто и след това също стана. Погледна още веднъж пияните арумци и се запъти към
