— Просто исках да разбера. Бих се радвал, ако вие, дамите, престанете да използувате главата ми като заседателна зала.
Елиар бе вперил замислен поглед в Лейта. После каза:
— Радвам се, че сте с нас, госпожо. Вие май от никого не се плашите, нали?
— Почти от никого.
— Да вървим — каза Алтал. — Когато се озовем в Дома, Генд вече няма да може да ни поднася изненади.
Стигнаха до Дома в една хладна утрин. Още от сутринта от разкъсаните облаци се сипеха снежинки.
— Та той е огромен! — възкликна Бейд, като видя масивната гранитна сграда.
— Това е къщичката, която с Еми възприемаме като свой дом — отвърна Алтал. — Да влизаме, че вятърът се засили.
Минаха по подвижния мост. Копитата на конете им глухо затропаха по дебелите дъски.
— Защо на излизане не сте вдигнали подвижния мост? — попита Елиар. — Спуснат той направо кани хората да влязат.
— Не съвсем — възрази Алтал. — Домът може да бъде видян единствено от хората, на които се позволява да го видят.
— Алтал, та той е съвсем на открито!
— Не и за хората, на които е забранено да го видят — каза Алтал, после поведе спътниците си към двора и слезе от коня.
— Алтал, нали не си забравил къде е конюшнята? — попита Еми със собствения си глас.
— Та тя може да говори! — възкликна Андина.
— Права си — потвърди Алтал. — Но съм сигурен, че скоро може би ще съжаляваш за това.
— Погрижете се за конете, Алтал — властно рече Еми. — Аз ще имам грижата да настаня дамите.
После безшумно се измъкна от качулката на наметалото, скочи на плочника и продължи:
— В конюшнята има прясно сено. Разседлай конете и ги нахрани. После ела при нас. Ще те чакаме в кулата.
— Добре, мила — отвърна Алтал.
Еми раздвижи елегантно опашка и поведе Андина и Лейта към къщата. Алтал и останалите поведоха конете към обора.
— Май ще ни се наложи да свикнем с доста нови неща — отбеляза Бейд.
— Така е — съгласи се Алтал. — Когато за пръв път дойдох в Дома, реших, че съм изгубил разума си. Всъщност дори и сега не съм съвсем сигурен дали главата ми е наред.
Алтал поведе Бейд, Елиар и Гер първо по коридора, а после по стълбището към върха на кулата. Усети позната миризма.
— Тук е доста топло — каза Бейд и разкопча наметалото си. — И няма никакво течение.
— Който и да е построил тази къща, построил я е добре — съгласи се Елиар.
— Струва ми се, че би му станало приятно, ако разбере, че я харесваш, Елиар — каза Алтал.
— Ти знаеш ли кой я е построил?
— Вероятно някой, който е живял в нея. Той обича сам да сътворява всичко. Или поне така пише в Книгата му.
Стигнаха до вратата и Алтал почука и попита:
— Може ли да влезем?
Вратата се отвори. Очевидно сама.
— Защо трябваше да чукаш? — попита Еми.
— Елиар напоследък ме учи на добри обноски.
Еми, Андина и Лейта се бяха нагласили на бизонските кожи, покриващи леглото. Куполът над главите им бе започнал да свети.
— Приятно е да се завърнеш у дома — каза Алтал и започна да разкопчава наметалото си.
— Не бързай да се събличаш, приятелю — каза Еми. — Този път настаняването няма да е както преди.
— Какво лошо има в това да живеем тук, както си живеехме?
— Случайно да си забелязал, че в нашата малка група има два различни вида хора? Има хора-жени, които ще останат при мен, и хора-мъже, които ще са с теб.
— Добре — каза Алтал.
— Ти досега не си ли забелязвал различията между хората-жени и хората-мъже?
— Вече ти казах „добре“, Еми.
— Прието е хората-жени и хората-мъже да не спят заедно, ако не са спазени известни формалности, приятелю. Това не ти ли бе известно?
— Тя често ли се държи така? — попита Гер.
— Непрекъснато — отвърна смръщено Алтал.
— Слез долу, Алтал — каза доволно Еми. — От дясната страна на коридора има голяма стая. Там ще спят хората-мъже. Не се опитвай да отваряш вратата от лявата страна на стълбището, защото там ще спя заедно с хората-жени. Ако се опиташ да го направиш, ще ти издера цялата глава.
Помещението от дясната страна на стълбището бе голямо и добре мебелирано. Алтал бе надникнал в него още преди векове, по време на първото си идване, и то тогава беше съвсем празно. Сега, когато Еми използуваше Книгата сама, а не с неговото посредничество, бе дала пълна свобода на творческите си пориви. Подът на стаята бе покрит с килим, на прозорците имаше завеси и цялото помещение бе пълно с тежки красиви мебели. Креватите бяха големи и постлани с одеяла и възглавници, а в средата на помещението имаше голяма масивна маса с четири стола. В камината весело пращеше огън, а в един от ъглите на стаята, както Алтал очакваше, имаше голяма вана.
— Не бях предполагал, че Еми ще е толкова… — Бейд така и не успя да открие нужната дума.
— Толкова предвидлива, искаш да кажеш? — притече му се на помощ Алтал. — Така е, Еми е образец на предвидливост. Кажете, господа, какво ще желаете за вечеря?
— Всичко друго, но не и риба — бързо каза Гер.
— Аз бих си хапнал говеждо — рече Алтал. — В големи количества.
Алтал се измъчваше от безсъние. Наистина, бе се завърнал в Дома. Но без Еми, мъркаща и свила се на кълбо до него, не можеше да заспи.
Накрая се отказа от по-нататъшни опити да заспи, отметна одеялото и излезе в коридора. Домът не се бе променил, но без Еми му се струваше празен. Той се качи по стълбището и отиде в добре познатата му стая в кулата.
Застана до северния прозорец с поглед, втренчен в ледовете, и усети как започват да го изпълват мрачни предчувствия.
После чу тих звук зад гърба си и отново всичко бе както трябва. Мъркането на Еми му напомни, че си е у дома.
— Ела — чу гласа й. — Ела при мен, приятелю, и ще се погрижа за теб.
Той се обърна и ахна от изумление.
Върху покритото с кожи легло до масата с Книгата на Дейвос бе легнала девойката от някогашния му сън.
— Ела при мен, мили мой Алтал — измърка тя. — Ще се погрижа за теб.
ТРЕТА ЧАСТ
Двейя
