котка, наместила се в качулката на наметалото ми, ми казваше какво точно трябва да правя. Тези напътствия всъщност не ми бяха необходими, тъй като и сам умея да съчинявам лъжи. Двейя обаче съвсем определено бе решила, че трябва да се меси в работата ми.
Алтал вдигна рамене и продължи:
— Всъщност, тя е жена, а подобно поведение, изглежда, е присъщо на всички жени. Прехвърлянето на правомощия им се струва противоестествено. Първо ти нареждат да правиш нещо, а после си пъхат носа в заниманията ти, докато се опитваш да го направиш, и в крайна сметка само ти пречат.
— Не те ли е страх, че можеш да си имаш неприятности, ако говориш така за нея?
— Какво може да ми направи? Нуждае се твърде много от мен, за да ме изгори жив или да ме превърне в жаба. Знае, че я обичам, а за нея любовта е нещо по-важно от сляпото подчинение или робското угодничене. Непрестанно се караме, но и караниците ни са своеобразна игра. Двейя е прекарала твърде много време в облика на котката Еми, така че игрите са станали нейна втора природа.
— Струва ми се, че бих се радвал да се запозная с нея.
— Едва ли би се радвал, ако искаш да запазиш душата си. Според мен причината за този конкретен разговор бе нейното желание да си добре подготвен, когато се свика съветът на вождовете. Дори няма да споменавам религията. Вместо това ще говоря за политика, така че всички да си помислят, че става дума за обикновена война. Предполагам, че ще трябва да ги лъжа, и че от теб се очаква да потвърдиш лъжите ми. Ти самият не си длъжен да повярваш в нищо от това, което току-що ти разказах, и това би било наистина най-доброто. Тя обаче е решила, поради някакви свои съображения, че трябва да знаеш за него. Алброн, виж за какво става дума: и двамата ще станем участници в една измама. Аз работя от религиозни съображения, а ти — за пари. Въпреки това обаче ние сме партньори, така че трябва да се разбираме.
— Вече започна да говориш смислено, Алтал — каза Алброн и се ухили. — Ако си сътрудничим на тази основа, ще се разберем чудесно. — И му подаде ръка. — Договорихме ли се?
— Договорихме се — отвърна Алтал и стисна ръката му.
Цели две седмици след посещението на княз Алброн в Дома валя сняг и цял Арум побеля. Планинските проходи бяха затрупани, така че на пратениците на Алброн при другите князе се наложи буквално да си пробиват път през преспите, за да се върнат в замъка, разположен в централен Арум.
— Получи се това, което очаквах — каза Алброн в един снежен следобед, когато бе останал насаме с Алтал в кабинета си. — Повечето вождове ще вземат участие в съвета.
— Повечето?
— Родовете ни са общо десет. Родовете на Делозо и Агус обаче се извиниха и казаха, че не могат да участвуват. В интерес на истината, очаквах това. Земите им са разположени на западната граница на Арум и повечето от нас ги възприемаме по-скоро като кагверци, отколкото като арумци. В този граничен район има много смесени бракове, така че представителите на тези два рода всъщност не са чисти арумци. Родовете им обаче са малобройни, а отгоре на всичко не са и добри войници — каза Алброн и погледна към тавана. — Всъщност няма да ми липсват. Не обичам Делозо и направо презирам Агус.
— Защо?
— И двамата непрестанно се надпреварват как да угодничат на собствениците на мини в Кагвер. Богатството им идва оттам. Тези два рода изцяло се занимават с охраняването на мините. Не се занимават нито с походи, нито с битки. Просто стоят на пост. Станали са дебели и мързеливи и са готови да работят за малко пари, тъй като седенето на пост не е изнурително занимание.
— Предполагам, че ще се оправим и без тях. Останалите родове имат ли особености, които според теб да си заслужава да знам?
— Ние сме арумци, Алтал. Всеки наш род е особен. Няма арумец, който да е съчинил стих или написал песен. Ние сме чисти варвари.
— Доста си самокритичен, Алброн.
— Ти още не си видял останалите. Сигурен съм, че веднага ще забележиш, че се отнасяме почтително към Делур. Ако неговият род не бе най-многобройният в Арум, вероятно нямаше да му обръщаме никакво внимание. Той е почти на осемдесет години и му е приятно да си въобразява, че е вожд на вождовете. Старият глупак дори носи корона. Хората му са добри войници, така че го търпим. Той е досаден изкуфял глупак, но аз ще го обсипя с ласкателства, защото ролята му в нашето начинание е много важна. Спечеля ли Делур, и останалите по всяка вероятност ще се съгласят. Лично той не ни е потребен, обаче многото добри бойци, с които разполага, ще ни бъдат необходими.
— Ти го познаваш по-добре, Алброн, така че го оставям на теб.
— Чудесно. Така ще си спечеля и комисиона.
— Комисиона?
— Алтал, нима не си готов да ми заплатиш за всеки вожд, когото успея да привлека?
— Добре де, за това ще поговорим после. Разкажи ми нещо за останалите князе.
— Родът на Гвети е почти толкова многоброен, колкото рода на Делур. Гвети обаче никой не го обича, защото е алчен и стиснат. Плаща на хората си най-ниските заплати в цял Арум и ги кара сами да си купуват оръжията. Те го ненавиждат, но го търпят, тъй като им е вожд. Той е мършав човечец с посивяла коса и изпито лице. Заделя по-голямата част от времето си за броене на пари и освен това мирише неприятно.
— Май и той не ти е симпатичен.
— Защо говориш така, Алтал? — отвърна с престорено възмущение Алброн. — Почти съм сигурен, че Гвети притежава някакви добродетели. Това, че аз не съм успял да ги забележа, съвсем не означава, че не ги притежава. Добре е обаче отсега да те предупредя да внимаваш с Твенгор. Той е едър, як и войнствен. Готов е да се ядоса за нищо, така че внимавай как ще разговаряш с него. Пие прекалено много и нормалният му говор наподобява оригване. Има рошава черна брада, стърчаща във всички посоки, и съм сигурен, че през последните десет години не се е къпал. Войниците му обаче са готови да го последват и в ада. Има невероятен късмет в битките и винаги дава под наем целия род. Никога не дава под наем само взвод или батальон. При Твенгор важи принципът „или всичко, или нищо“, и при това той лично повежда хората си.
— Въодушевен човек, ако съм те разбрал добре?
— Да, въодушевен е. Неговият племенник Лейвон е почти същият, така че дотук се събраха цели двама ентусиасти.
— Те към различни родове ли принадлежат? Това не е ли малко необичайно? Мислех, че един род представлява едно уголемено семейство.
— Преди неколкостотин години наистина е било така. Тогава е имало само един род, който си е имал източен и западен клон. Свързвала ги е тясна пътека, преминаваща над дълбоко ждрело. Преди около двеста години обаче лавина разрушила пътечката и контактите прекъснали. Така на мястото на единствения род се появили два. Между родовите войни отдавна са приключили и сега представителите на един род могат да прекосяват в безопасност земите на друг род. Между тези два рода обаче има много смесени бракове и подозирам, че когато Твенгор умре от препиване или в някоя битка, Лейвон ще се опита да ги обедини отново. Вероятно, като прокара нова пътека над ждрелото.
— Арумската политика е по-сложна, отколкото предполагах.
— Войни има само през лятото, Алтал. Политиката е целогодишно занимание. Колкото до южните родове, тези на Смегор и Таури, те са доста многобройни, обаче не са добри войници. Според мен това се дължи на прекалената им близост до цивилизацията. Така или иначе, хората от долината не ги наемат за сериозни войни. Смегор и Таури научиха хората си да строят красиви дворци и хубави пътища, така че те сега са по-добре квалифицирани като строители, отколкото като войници. Смегор и Таури, изглежда, все още не са осъзнали докрай своята самоличност. Пред жителите на долината се преструват на арумци, а пред нас си дават вид, че са цивилизовани жители на долината.
— Значи са нито риба, нито рак?
— Точно така. Боя се, че на тяхната дума не може да се разчита. Ще ти приберат парите веднага, но може да мине доста време преди да се явят на бойното поле.
— Ще го имам предвид — каза Алтал. — Дотук станаха девет рода, ако броим и твоя. Кой е вожд на последния?
