ли, че това може да се направи?
— Струва ми се, че да. Кое те накара да разсъждаваш по този въпрос, Гер?
— Завчера чух вожда със смачканото лице да разговаря с вожда с голямата челюст. Първият каза на втория, че ще е хубаво да се плащат надници, тъй като цели седмици войниците няма да се занимават с нищо друго освен с вървене. Тогава се сетих, че Домът може да промени и разстоянието, и времето. Домът е нещо като пряк път, но ние не искаме това да стане известно на други. Някои хора биха могли да се развълнуват от това, или да се опитат да използуват Дома по нежелани за нас начини. Тогава се сетих, че можем да използуваме храсталаци. Хората няма да научат нищо за Дома, защото въобще няма да разберат, че са били в него. Това не е ли разумно решение, Еми?
— Ти си цяло съкровище, Гер — отвърна му Двейя с топла усмивка. — Според мен ти дължа няколко прегръдки и целувки.
Гер се изчерви.
— Една обикновена благодарност ми е достатъчна, Еми. Не обичам прегръдките и целувките. Човек само го мачкат и целият става лепкав.
— Като пораснеш още малко, мачкането ще ти стане интересно, Гер — каза му Андина, после изгледа Елиар с големите си очи и на устните й се появи палава усмивка. Не добави нищо, но въпреки това Елиар също се изчерви.
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ
Елиар
Глава 21
През планините на Кагвер премина лятна буря — огромни черни облаци, назъбени светкавици и страшни гръмотевици, които разтърсиха каменните основи на вечния Дом на края на света. Дъждът, шибан от вятъра, заля зъберите на крепостните кули. Малко след полунощ обаче бурята премина и иззад облаците се подаде сребърната луна и огледа от небосвода света, измит от дивата стихия.
Двейя, застанала до северния прозорец, излъчваше съвършенство. Зелените й очи криеха тайна.
— С какво точно се занимава Генд във Векти, Двейя? — попита Алтал.
— Бедите идват от север, Алтал — отвърна тя и се извърна с лице към присъствуващите. — Генд изпрати Гелта в южно Ансу, за да разбуни племената, живеещи покрай границата. През четвъртото хилядолетие тя бе господарка на тези племена и дори и днес е централна фигура в тяхната митология. Завръщането й бе прието като чудо и южните племена сега са убедени, че тя е безсмъртната богиня на войната. Ще я следват сляпо и ако не я спрем, тя до месец ще разгроми Векти.
— Тя как успя да убеди хората, че е същата Гелта, която е била техен вожд преди хиляди години? — попита Алтал. — Жителите на Ансу не са от най-умните хора, но дори и те трудно биха повярвали на това.
— Генд я представи както трябва, приятелю — отвърна Двейя. — След като Гелта слезе с кон от небесата, скептицизмът престана да е на мода в Ансу.
— Вектите разполагат ли с армия, способна да ги отблъсне? — попита Елиар. — Или поне да забави настъплението им?
Бейд се засмя.
— Какво е толкова смешно? — попита Елиар.
— Векти е страна на овцете, Елиар — отвърна Бейд. — Управляват я жреци с бели одежди. Белодрешковците възведоха „кротостта“ в ранга на висша добродетел. Вектите няма да се защитават. Отстъпниците в бели одежди се погрижиха за това.
— Не можем ли да отложим богословските спорове за по-нататък, Бейд? — попита Алтал. — Трябват ми факти, а не оценки. Коя е столицата на Векти и кой управлява тази страна?
— Може би наистина се отклоних малко от темата — извини се Бейд. — Правителството на Векти е разположено в старата провинциална столица Кейвон. Градът съществува още от времето на дейканската империя и формалният носител на властта е пряк потомък на последния имперски управител.
— Формален? Защо?
— Защото той е просто една движеща се шега, Алтал. Официалната му титла е „натус“, което означава „баща“. Овчарите имат твърде странни представи за властта. Нарича се Дакрел и е представителна фигура без никаква истинска власт. Носи златна корона, облича се с древна дейканска тога и държи скиптър. Дакрел е възпълен плешив мъж на средна възраст с разум, неомърсен от мисли. Нито той, нито неговите „кралски укази“ никога не напускат двореца. Угодниците от неговия двор непрестанно му обясняват, че е много велик. Ликът му е изобразен на вектианските монети и с това се изчерпва цялата му роля.
— Кой в такъв случай действително управлява страната? — попита Андина.
— Екзарх Едон.
— „Екзарх“? Това благородническа титла ли е?
— Това е духовен сан, княгиньо. Всеки от трите ордена се ръководи от екзарх. В превод означава приблизително нещо като „свещеник на свещениците“. Истинската власт във Векти се държи от Едон, така че ще трябва да се разбираме с него. Той е човек с блестящ ум, но е хитър и хлъзгав и не трябва да му се има доверие.
— Те разполагат ли с някаква войска? — попита Елиар.
— Държат два представителни легиона в двореца на Дакрел — отвърна Бейд. — Само дето войниците им са дебели, лениви и вероятно напълно негодни за бой. Имат мечове, но не знаят как да ги използуват. Ако ги накараш да извървят повече от километър, вероятно ще изпопадат от изтощение.
Елиар се намръщи.
— А какво ще кажеш за обикновените хора? От тях могат ли да станат войници?
— Съмнявам се — отвърна Бейд. — Те са овчари и приличат повече на овце, отколкото на хора. Ще се разбягат от ужас и при най-малката заплаха. Средният вектианец прекарва дните си в милване на агънца и в съчиняване на лоши стихове и още по-лоши песни. Обикновено възпява любовта си към овчарката от съседната долина.
— Еми, трябва ли въобще да се занимаваме с тези хора? — обърна се Елиар към Двейя. — Струва ми се, че те не заслужават това.
— Нямаме избор, Елиар — отвърна Богинята. — Генд вече контролира Некверос откъм запад. Би могъл да попиташ сержант Халор в каква стратегическа позиция ще се окажеш, ако врагът контролира територии от двете ти страни. Ние всъщност ще защитаваме не Векти, а източния си фланг.
— Не бях съобразил това — призна Елиар.
— Добре е да отидем в Кейвон и да поговорим с Едон — каза Алтал.
— Войната сигурно ще е свършила, преди да получиш такава възможност — засмя се Бейд.
— Не те разбирам.
— Белодрешковците са традиционалисти до маниакалност, Алтал. За аудиенция при Едон се чака по половин година. Трябва да си пробиеш път през цели роти надути църковни функционери, за да можеш да се доближиш до екзарха.
— Бих могъл да използувам врата — каза Елиар.
— Едва ли е необходимо да отваряме врати из непознати места — отвърна Алтал. — Нищо чудно Генд да има свои шпиони в Кейвон. — След това погледна въпросително Бейд и попита: — Кой е глава на твоя орден?
— Екзарх Емдал.
— Ако той изпрати свой служител да поговори в Кейвон, за да се срещне с Едон, пратеникът не би трябвало да бъде затруднен от обичайните процедури, нали?
— Предполагам, че не. Би ми трябвала обаче поне седмица, за да се свържа с моя екзарх и да му обясня обстановката.
— Екзархът ти е зает човек, Бейд. Не бива да му губим времето. Какъв човек би използувал, за да занесе послание на Едон?
— Вероятно някой „скопас“. Това е духовен сан в нашата църква.
