бе застлан с агнешки кожи.
Екзарх Едон бе възслаб, дори мършав човек с бяла роба с качулка. Имаше сребърна коса и силно набръчкано лице, върху което играеше лека усмивка.
— Защо се забавихте толкова, скопас Бейд? — попита той.
— Срещали ли сме се по-рано, ваше преосвещенство? — попита Бейд.
— Лично не, скопас, но от известно време започнаха да ме обсипват с новини, с доста истерични новини, бих казал, и още след като влязохте в храма, реших, че ще дойдете при мен.
— Признавам, че обноските ми не бяха съвсем любезни — каза Бейд. — Вероятно важността на посланието на моя екзарх се е отразила върху тях. Извинявам се за това.
— Няма защо да се извинявате, скопас Бейд. Наистина ли щяхте да убиете брат Акас?
— Вероятно не — отвърна Бейд. — С течение на годините обаче научих, че думата „убийство“ отваря много врати.
— Тази дума съвсем определено успя да разсъни брат Акас. Кажете ми, скопас Бейд, кое е толкова важно, че ви накара да прибегнете до заплаха с убийство, за да го доведете до мое знание?
— Ваше преосвещенство, на северната ви граница назрява опасност — каза мрачно Бейд.
— Това ни е известно, скопас Бейд. Нещо друго има ли?
— Опасността е по-сериозна, отколкото изглежда на пръв поглед, ваше преосвещенство. Именно сериозността й накара моя екзарх да ви предложи помощ.
— Да не би слънцето да е угаснало, без да се усетя? — попита Едон. — Кое е могло да уплаши Емдал толкова много, че да ви изпрати тук?
— Ваше преосвещенство, нали сте чували за човек на име Генд? — попита предпазливо Бейд.
Лицето на Едон побеля като платно и той възкликна:
— Не говорите сериозно!
— Боя се, че става дума за нещо съвсем сериозно, ваше преосвещенство. Ние, жреците с черни дрехи, разполагаме с източници на информация, които не винаги са достъпни за нашите братя с бели и кафяви одежди. Миналата седмица екзарх Емдал научи, че племената в южно Ансу са насъскани от някои от слугите на Генд. Разбра, че Гелта, кралицата на мрака, е решила да нахлуе във Векти.
— Значи Дейва най-сетне е решил да действува — каза Едон с треперещ глас. — Решил е да напусне Нагараш.
— Така изглежда, ваше преосвещенство. Именно тази информация накара екзарх Емдал да забрави традиционната си враждебност към вашия орден и да ви предложи помощ. Различните ордени не се разбираме много помежду си, но всичките сме единодушни, че именно Дейва е нашият общ враг.
— Обречени сме, скопас Бейд — отчаяно каза Едон. — Ние сме жреци, а не войници. Не виждам как можем да спрем дивашката сган, идваща от Ансу.
— Екзарх Емдал е съвсем наясно с това, ваше преосвещенство. Именно заради това вече взе мерки да привлече на помощ хора, способни да водят война. Със средства от хазната на нашия орден нае войници от Арум. Те не след дълго ще бъдат във Векти и дори Гелта и Пехал трудно ще се справят с тези ревящи варвари.
— Ревящи варвари? — попита Елиар.
— Тази характеристика е условна, Елиар — извини се Бейд и обясни на побледнелия Едон. — Този млад мъж с фустанелата е Елиар, представител на родовете на Арум. Помолих го да ме придружи, за да потвърди пред вас думите ми и за да направи оглед на северната ви граница с цел да уведоми за видяното генералите на настъпващата армия.
— Виждам, че действувате бързо, скопас Бейд — каза Едон.
— Преследват ме всички демони на ада, ваше преосвещенство, и това ме кара да не губя време. Другият ми придружител е господин Алтал, човекът, който разпределя парите. Той е пътувал из много страни и е много опитен в решаването на най-различни проблеми. Казано простичко, той знае кои хора могат да бъдат привлечени към сътрудничество с помощта на подкупи.
— Вие, чернодрешковците, сте по-непочтени дори отколкото си мислех — каза Едон.
— Нашият орден е най-старият, ваше преосвещенство — отвърна тъжно Бейд. — Ние познаваме по- добре истинския свят от нашите братя в бели или кафяви одежди. Вашите ордени не са в състояние да се примирят с вродената поквара на по-голямата част от човечеството. Ние, чернодрешковците, се лишихме от своите илюзии още преди еони, а един свят без илюзии е много тъжно място. Виждаме света такъв, какъвто е, а не такъв, какъвто бихме искали да бъде. Нашите мотиви са в крайна сметка толкова чисти, колкото и вашите, макар и методите ни понякога да изглеждат малко цинични. В този несъвършен свят ще трябва да използуваме всички възможни средства, за да постигнем целта си.
— Може би ще трябва да се поуча от вас — каза Едон.
— Правилно, ваше преосвещенство — обади се Алтал. — Наблюдавайте ни и се учете. — После се ухили просташки. — И тъй като сме вече съюзници, ще ви взема по-малко пари за учението.
— В Дома ли ще се прибираме? — попита Елиар, след като се върнаха в горичката.
Алтал се намръщи.
— По-добре ще е първо да поговорим с Алброн. Не бива да се бавим повече. Добре ще е утре сутрин в Кейвон да пристигне един челен отряд. Гелта не е от тези, които си губят времето. Нищо чудно във всеки момент да прекоси границата, така че трябва да имаме готовност да я посрещнем.
След малко прекосиха Дома и се оказаха в кабинета на княз Алброн.
— Радвам се, че се отби, Алтал — каза Алброн. — Има нещо, което трябва да изясним.
— Да?
— Още след като приключи съветът, се сетих, че се налага да направим нещо, което би могло да хвърли Двейя в смут.
— Ще се опитам да не допусна това, ако ми е по силите. За какво става дума, Алброн?
— Мисля, че ще трябва да уведомим сержант Халор за съществуването на вратите.
— Какво?
Алброн вдигна ръка.
— Изслушай ме внимателно, приятелю. Ако се абстрахираме от всички глупости, свързани с рангове и титли, Халор е човекът, който в действителност ще командува нашите сили. Ако той не знае нищо за съществуването на вратите, няма да е в състояние да се възползува от стратегическите преимущества, които те ни предоставят. Замислиш ли се сериозно, Алтал, няма как да не стигнеш до извода, че важното е именно той, а не аз да зная за съществуването на вратите.
— Князът е прав — каза Елиар. — Сержант Халор е най-добрият военачалник в цял Арум. Ако той научи тайната за вратите, ще ги използува по начини, за които ние дори не се досещаме.
— Ще трябва да обсъдя този въпрос с Двейя — предпазливо каза Алтал.
— Нали разбра съображенията ми?
— Разбрах ги, естествено. Обаче няма да ми е лесно да ги разясня и на Двейя.
— Във Векти няма хора, които да можем да използуваме, Двейя — каза й Алтал веднага след като останаха насаме в кулата. — Ако пък се доверим на оценката на Бейд, в цялата страна няма нито един храбрец.
— Нищо чудно тези хора да ти поднесат някоя изненада, любов моя — изрази тя несъгласието си.
— Не храня особени надежди в това отношение — отвърна той. — Да не забравя: Алброн каза нещо, което си заслужава да обсъдим.
— Така ли? Какво?
— Най-важният човек, с когото ще работим във Векти, пък и навсякъде другаде, където се появи Генд, е сержант Халор. Ние можем и да имаме велики замисли, но именно той ще трябва да ги осъществява.
— На мен ми се стори, че е човек, който си разбира от работата.
— Добър войник е, не ще и дума — съгласи се Алтал и за миг се поколеба. — Виж, Двейя, няма да го увъртам. Алброн смята, че трябва да обясним на Халор как се ползуват вратите.
— Напълно е прав — отвърна Двейя с безразличие.
— Еми! — възкликна той.
