— Нали ти казах, че е прав, Алтал. Добре. Обясни на Халор как да използува вратите.
— Ти няма ли да имаш нещо против?
— Ти очакваше ли да имам нещо против?
— Не. Всъщност бях сигурен, че ще възразиш.
— Защо да възразявам?
— Мислех си, че и Домът, и това, което можем да направим с вратите, трябва да се запазят в най- дълбока тайна.
— Как можа да ти дойде наум такава нелепа мисъл? Генд знае всичко за тези врати. В Нагараш той си има собствени врати и може да прави с тях същото, което можем да правим и ние. Защо трябва да крием вратите от приятелите си, след като враговете ни знаят всичко за тях? Ти виждаш ли логика в това?
— Какво става тук, княже? — попита Халор, като огледа дългия коридор. — Това не е оръжейната.
— Така е, сержанте. Не е оръжейната — отвърна Алброн.
— Къде сме? И как се озовахме тук?
— Това е част от свят, за който знаят твърде малко хора, сержанте — каза Алтал. — Влизането в него има обяснение, но то е не само доста сложно, но и досадно. Защо не приемем, че някои нормални правила тук просто не важат, и не се задоволим с тази констатация? Кажи ми сега, ако решиш, че трябва да отидеш в треборейския град Кантон, какво ще направиш?
— Ще открадна кон и ще яздя в югоизточна посока няколко седмици. Защо обаче трябва да ходя в Кантон?
— Кантон е просто пример. Знам, че си бил там и че ще разпознаеш града, като го видиш. На мен обаче ми е известен и друг начин, по който можем да стигнем там. Заведи ни в Кантон, Елиар.
— Веднага. Пада се само през няколко врати.
Сержант Халор изгледа подозрително младия боец, но не каза нищо.
— Ето го — каза Елиар и отвори вратата.
Сержант Халор хвърли бегъл поглед към града отвъд прага.
— Наистина много прилича на Кантон — каза с безразличие, после се обърна към Алброн. — Княже, нямаме ли си по-важни занимания? Това е наистина много забавно, но трябва да подготвям войските за дълъг поход.
— Значи не вярваш, че онова там наистина е Кантон, така ли? — попита Алтал.
— Естествено, че е Кантон, Алтал — съгласи се Халор със сарказъм. — Всички знаем, че за хора като теб обикновените природни закони не важат. А сега защо да не отскочим до обратната страна на луната, за да ми покажеш гледката?
— Искаш ли да отскочиш за малко до града, сержанте? — попита Алброн.
— Княже, ако премина през тази картина, ще я разкъсам.
— Това не е картина, Халор. Това наистина е град Кантон.
— Вие да не би да сте пили? — грубо попита Халор.
— Това не е лоша идея — каза Алтал. — Защо пък да не се отбием в някоя от градските кръчми?
Водени от Елиар, прекосиха прага и се озоваха на пътя, водещ към градските порти. Елиар спря за миг, за да бележи месторазположението на вратата, просто за всеки случай.
Когато наближиха портите на Кантон, скептицизмът на Халор бързо започна да изчезва.
— Това е работа на русото момиче от Кверон, на Лейта, нали? — предположи той. — Значи в крайна сметка тя наистина е вещица.
— Ако това ти е приятно, приеми го по този начин — отвърна Алтал. — Целта на тази демонстрация обаче бе да разбереш, че има неща, които могат да се окажат много полезни за теб. Ще изпием ли по халба бира? Ако много желаеш, може да изпием и по няколко. Ако обаче не бързаш, бих искал първо да ти покажа някои други неща.
— Бирата може да почака — отсече Халор и погледна Алтал. — Господин Алтал, ако това е някаква шега, ще остана много, ама наистина много разочарован от вас. Защо по-добре не се отбием в някой друг град? Нека обаче аз посоча в кой.
— Чудесно. Кой град би желал да видиш?
Халор изгледа подозрително Алтал и Елиар и отсече:
— Баго.
— Къде се намира Баго? — попита Алброн. — И кога си ходил там?
Халор се ухили и погледна Алтал.
— Май този път няма да се справите, нали? Май не ви остана време да натъкмите илюзията, познах ли?
— Няма такова нещо. Ти си съобразителен човек, Халор. Елиар, да вървим в Баго.
Сержант Халор задели следващия час за изброяването на имената на градове, разпилени из южните страни. Елиар послушно го разходи из всичките.
— Тук не може да няма някаква хитрина — заключи най-сетне Халор. — Да пукна обаче, ако мога да разбера как го правиш.
— А ако няма хитрина?
— Ако няма хитрина, значи наистина съм се побъркал.
— За да не влизаме в спор, нека допуснем, че нито има хитрина, нито си се побъркал. Нека допуснем, че командуваш взвод или армия и че си решил да ги отведеш от замъка на княз Алброн до някой град на другия край на света. За такава цел този начин на пътуване не би ли ти бил полезен?
— Ако това наистина се получава, бих могъл да поставя своя княз на трона на целия свят! — възкликна Халор.
— Това всъщност е интересна идея и… — започна Алброн.
— Засега не се занимавай с нея — отсече решително Алтал.
Когато влязоха в кабинета на екзарх Едон, завариха там един възбуден млад овчар. Косата му бе червена, почти оранжева на цвят.
— Бяха на коне, ваше преосвещенство! — крещеше отчаяно младият човек. — Бяха на коне и започнаха да избиват овцете ми!
— Успокой се, Салкан! — каза му среброкосият екзарх и даде знак на Бейд и на останалите да не се намесват в разговора.
— Поне им дадох да разберат! — продължи ожесточено овчарят. — Убих трима. Друг път няма да закачат овцете ми.
— Убеден съм, че тези трима вече няма да ти причиняват неприятности — промърмори Едон. — Но сега имам посетители, Салкан. Би ли могъл да почакаш навън?
— Може би няма да е зле да остане тук, ваше преосвещенство — обади се Алтал. — Очевидно разполага с информация, която ще ни бъде полезна.
— Бързо действувате, скопас Бейд — отбеляза Едон.
— Нашият екзарх поощрява деловитостта, ваше преосвещенство — отвърна Бейд. — Нещо повече, много държи на нея. Това е генерал Халор, командирът на арумската военна част, която в момента напредва към вашата западна граница. Доведохме го с нас, за да ви го представим.
— Ваше преосвещенство, имате ли нещо против да поговоря с вашия млад посетител? — попита любезно Халор. — Той вече се е сблъскал с враговете ни и бих желал да науча някои подробности за тях.
— Моля ви, генерал Халор, заповядайте — отвърна Едон.
— Ти Салкан ли се казваш? — обърна се Халор към червенокосия.
— Да, господине.
— Колко конници имаше в групата, която те нападна?
— Десетина — отвърна Салкан. — Не успях да ги преброя точно. Нямах време.
— Къде точно пасеше овцете си?
— До границата. Всъщност в граничната зона. Там има само пасбища и не може да се разбере къде точно минава границата.
