— Най-много след две седмици. Очаква да дойдат още три племена.
— Кажи й, че й давам една седмица срок. Трябва да започнем да действуваме преди Алтал да е успял да укрепи границата. Кажи й да прекрати тези набези. След седмица започваме нашествието, независимо дали с Гелта ще бъдете готови или не. Длъжен съм да изпреваря Алтал.
— Прекалено много се опасяваш от него — отвърна пренебрежително Пехал.
— Добре ще е и ти да започнеш да се опасяваш от него, Пехал. Той действува много по-бързо, отколкото бях допускал. С всеки ден научава все нови и нови неща за Дома. Прекратете набезите във Векти. С тях само засилвате бдителността му.
— Добре, господарю — отвърна мрачно Пехал.
Глава 22
— Затвори вратата, Елиар — прошепна Алтал.
Елиар кимна и бързо затвори вратата.
— Е, Халор, какво ще кажеш? — обърна се Елиар към сержанта. — Ще разполагаме ли с достатъчно време за подготовка?
Халор присви очи и се замисли.
— Времето наистина не е много, но ако имаме малко късмет…
— Самият аз винаги съм имал късмет — каза Алтал. — За по-сигурно обаче първо ще си поговоря с Двейя.
— Кой е той? — попита Халор.
— Не той, а тя, сержанте — поправи го Елиар. — Сигурен съм, че ще я харесаш.
— Къде живее?
— Тук — каза Алтал. — Този Дом е неин.
— Значи е благородница, нали така?
— Нещо доста по-значимо от благородница, сержанте — отвърна Елиар.
Изкачиха стълбите и се озоваха при останалите членове на компанията. Двейя, Андина и Лейта водеха оживени спорове за прически.
Бейд четеше Книгата, а Гер с недоволство гледаше ледените планини зад северния прозорец.
— Колко мило от твоя страна, че намери време да се отбиеш, Алтал — сухо каза Двейя.
— Бях много зает — отвърна той.
— Престани!
— Извинявай. Но наистина имахме доста работа. Това е сержант Халор. Той ще командува силите ни във Векти.
— Приятно ми е, сержанте — каза Двейя и поздрави госта си с леко кимване.
— И на мен ми е приятно, госпожо. Имате много красив дом.
— Радвам се, че ви харесва. Подари ми го брат ми. Доста отдавна.
— Доста необичайно място е.
— Така е — отвърна тя и на съвършените й устни се появи лека усмивка.
— Успяхме да свършим доста работа във Векти — отбеляза Алтал.
— Брат Бейд вероятно е успял вече да те информира за беседата ни с екзарх Едон. Екзархът има известни съмнения относно мотивацията ни, но не е в позиция да спори. Сержант Халор огледа местността, където ще отблъснем ансуйците, и смята, че ще е лесно защитима, след като там се прокопаят малко окопи. А, да не забравя: видях Генд.
— Кого? — Тонът й бе определено враждебен.
— Изглеждаше много добре. Не успяхме да си поговорим, но съм сигурен, че щеше да ти изпрати много здраве по мен, ако го бяхме направили.
— Алтал, започваш да ме ядосваш.
— Алтал се сети, че можем да използуваме вратите по по-различен начин — побърза да се намеси Елиар. — Знаеш ли, че ако разтвориш една от тези врати в близост до място, където разговарят хора, можеш да чуеш какво си говорят, без да напускаш Дома?
— Вероятно е така — отвърна Двейя. — Лично аз разполагам със собствени средства за тази цел, така че това не ми се е налагало.
— Хубавото е, че хората, които подслушваш, не забелязват присъствието ти. Ако не преминеш през вратата, не могат да те видят.
— Откъде ти дойде наум такова нещо, Алтал? — попита Двейя.
— Предполагам, че към тази идея ме наведоха ранните ми навици — отвърна той. — Важното е, че успяхме да подслушаме Генд, когато триеше сол на главата на Пехал. Пехал и Гелта очевидно са се забавлявали с набези в земята на вектите и Генд им забрани изрично да правят това. После нареди на скота да започне нашествието след седмица.
— Вие можете ли да се подготвите за такъв срок, сержанте? — обърна се Двейя към Халор.
— Струва ми се, че да, госпожо. След като разположим там войски, ще задействувам разузнавачите си. Важно е да разберем дали ще ни нападнат пехотинци, или конници.
— По всяка вероятност и едните, и другите — каза тя. — Пехал е пехотинец, а Гелта открай време обича да язди.
— Това е полезна информация, госпожо. Алтал понякога е склонен да пренебрегва някои детайли.
— Това ми е известно — усмихна се Двейя. — И понякога е доста груб, нали?
Халор повдигна рамене.
— Точно сега ни е полезен госпожо, така че ще изтърпя странностите му. Според мен неговите проблеми се дължат на убеждението му, че е много забавен. Всъщност не е чак толкова забавен, но ще се научим да го понасяме.
Алтал погледна свирепо Халор.
— Всички ли са започнали да те дразнят, Алти? — попита Двейя с престорено съчувствие. — Клетото момченце.
— Ако съм разбрал добре, тук командувате вие, госпожо — каза Халор на Двейя.
— В известен смисъл, да. Алтал почти винаги прави това, което му наредя. Дразни ли ви мисълта, че можете да получавате заповеди от жена, сержанте?
— Не, госпожо. Предпочитам да изпълнявам заповедите на умна жена, отколкото на глупав мъж. Така или иначе, сега трябва да се вземе принципно решение. Със стратегията и тактиката ще се справя, но ми е необходимо да зная какво искате да постигнем.
— Бихте ли уточнили въпроса си, сержанте?
— През следващата седмица ще ни нападнат нашите врагове Пехал и Гвелта и аз ще трябва да ги отблъсна. Докъде желаете да отида? Бих могъл например просто да им натрия носовете, ако желаете само това.
— Но вие не бихте се удовлетворили с подобно нещо, нали?
— Не, госпожо, това наистина не би ме удовлетворило. Аз обаче нямам отношение към политическите аспекти на тази война. Добрият войник винаги стои по-далеч от политиката и религията. Ако желанието ви е просто да ги напляскам и да ги прогоня, ще го направя.
— Това обаче не би ви удовлетворило, нали?
— Не, госпожо. Ако просто им натрия носовете, след месец те ще се върнат и ще ми се наложи да ангажирам срещу тях войски, които биха могли да бъдат потребни в някоя друга част на границата.
— В такъв случай какво предлагате?
— Изтребление, госпожо. Ако сега избия всичко, що шава покрай тази граница, няма да ми се наложи да го правя втори път. Вярно е, че това изглежда малко брутално, но все пак става дума за война, а не за ходене на гости. Вие сте дама, а дамите са мекосърдечни. Бих ви посъветвал обаче да не ми връзвате ръцете.
— Какво имате предвид? Палежи и убийства?
— Точно това, госпожо.
— Добре, сержанте, разполагате с пълна свобода на действие.
