— Те специално облекло ли имат?
— Дрехите им не са от зебло, ако имаш това предвид — отвърна Бейд и огледа собственото си грубо черно расо. — Освен това носят пурпурни пояси.
— Поздравявам те по случай твоето повишение, скопас Бейд — каза Алтал.
— Не можем да направим това!
— Защо да не можем? Ако за отварянето на врата е необходим само кат нови дрехи, веднага ще ти изтъка няколко метра златна тъкан.
— Това е забранено!
— В Авес сигурно е забранено, но ние няма да ходим в Авес, Бейд. Ще ходим в Кейвон. Там твоят орден няма власт, така че и правилата му не са валидни в този град, нали?
— Това е чиста софистика, Алтал.
— Разбира се, че е софистика. Софистиката лежи в основата на всяка прилична религия. Не го ли знаеше? Освен дрехата ще ти трябва ли и някакво пълномощно?
Бейд понечи да възрази, но после присви очи и каза:
— Може и да се получи. Това ще е в разрез с всичко, на което са ме учили, обаче…
— Нашата цел е благородна, скопас Бейд. Средствата, с които сме решили да я постигнем, не са от особено значение — каза Алтал и се обърна към Двейя. — Ти ще дойдеш ли с нас?
— Този път ще трябва да се справиш без моята помощ, Алтал. Ние с момичетата и Гер ще те изчакаме тук.
— Както кажеш — отвърна Алтал и стана. — Елиар, да потърсим вратата за Кейвон.
Когато Елиар преведе Алтал и Бейд през врата, водеща към малък върбалак встрани от шосето, идващо от юг, над заоблените хълмове на Векти тъкмо се зазоряваше. Алтал отиде до края на горичката и погледна към града.
Кейвон се намираше на сто и петдесет километра нагоре по реката от древните развалини на Авес. Бе разположен на източния бряг на река Медио. Подобно на всички провинциални центрове, приличаше на неумело копие на столицата. В много отношения представляваше имитация на Дейка: имаше си форум, дворец и храм като столичните, само че по-малки. Архитектурата му не говореше за вдъхновение, а статуите бяха сякаш вдървени. Губернаторите, които бяха управлявали Векти дълги векове, бяха бюрократи от имперския град Дейка, а няма бюрократ, който да се обременява с разбиране на изкуството. Или на каквото и да е, ако трябва да бъдем точни. Бяха се постарали Кейвон да заприлича колкото се може повече на Дейка. В резултат на това той не се бе развил, а беше западнал.
Храмът на Хердос бе разположен непосредствено до двореца на управителя. Алтал си помисли, че това също е свидетелство за опит да се копира Дейка, макар и да не се бе задържал дълго в централната част на столицата преди две хиляди и петстотин години, когато се опита да ограби търговеца на сол Квесо. Поради приликите между двата града изпита странното усещане, че вече е преживял всичко това. Зададе си въпроса дали екзарх Едон не държи кучета в храма си.
Бейд определено се чувствуваше неловко в новите си одеяния.
— Как според теб трябва да се държа, Алтал? — попита той.
— На твое място бих се държал най-вече арогантно, Бейд. Ще се справиш ли?
— Ще се опитам.
— Не се опитвай, Бейд. Справи се. Трябва да изиграеш ролята си съвестно, за да бъдеш убедителен. Ти носиш послание от изключителна важност от екзарх Емдал до екзарх Едон и даваш ясно да се разбере, че си готов да убиеш всеки, който се опитва да ти попречи.
— Да убивам?
— Не си длъжен да го правиш. Просто заплаши, че ще го направиш. Облечен си в одеждите на високопоставен служител на ордена си. Научи се да си пробиваш път.
— Какво послание трябва да нося? Дали няма да е добре да го напиша?
— В никакъв случай. Не се знае в чии ръце може да попадне. Ще кажеш, че е устно послание, което можеш да съобщиш единствено на Едон. Ще съчиниш нещо от типа на следното: екзархът ти неотдавна е научил, че демонът Дейва е започнал кампания за завладяване на света, и тъй като твоят екзарх е наистина свят човек, е решил да пренебрегне традиционната си враждебност към отстъпниците в бели одежди и да им се притече на помощ в предстоящата битка със силите на мрака.
Бейд примига от удивление.
— Нали разбра, че трябва да дадем някакво смислено обяснение за пристигането на ордата арумски варвари, която утре или вдругиден ще се озове в Кейвон? — продължи Алтал. — Сега ти нахвърлям обяснението в най-общи линии. В него без съмнение ще трябва да се поизглади едно-друго, но това ще направим в движение. Едон сигурно вече знае, че на северната му граница се струпват ансуйци, но ти му представи нещата така, сякаш си научил ужасяващи новини. Опитай се да си дадеш вид, че си ужасѐн, и му наговори няколко неща, които няма как да не привлекат вниманието му: край на света, нашествие на демонски орди от пъкъла, угасване на слънцето — ти по-добре си знаеш. Елиар ще го представиш като говорител на родовете на Арум, а мен като благодетел, който финансира нашата свята мисия, целяща да избави света от силите на мрака.
— Всичко това не е ли малко пресилено, Алтал?
— Пресилено е, разбира се. Просто ти излагам общата идея, а ти, братко Бейд, поправяй и импровизирай както намериш за добре. Дай простор на въображението си. След като видях как се справи с Амбо в Кверон, изпитвам пълно доверие към умението ти да лъжеш.
Бейд се намръщи.
— На мен всъщност ми е забранено да лъжа.
— Ако се замислиш внимателно, ще установиш, че тази лъжа е невероятно близо до истината. Ние наистина предлагаме помощ, а колкото до войната, тя е сблъсък между силите на доброто и силите на злото. Призовавам те единствено да пропуснеш някои неща, които Едон по всяка вероятност няма да е в състояние да разбере. Ако отидеш при него и му кажеш истината, сто на сто ще те сметне за опасен луд и ще нареди да те хвърлят в тъмница. Подай му само толкова истина, колкото смяташ, че може да усвои, а останалата част премълчи. Кажи му, че арумците ще дойдат да се бият заради него, и той ще те приеме с разтворени обятия. Трябва да стъпим там, Бейд, и това е най-бързият начин, който ми идва наум.
Алтал хвърли поглед към изгряващото слънце и каза:
— Време е да отидем в града. Белодрешковците сигурно вече са се разсънили.
Когато влязоха в храма, Бейд прие строго и властно изражение и също така властно нареди на храмовите служители незабавно да го отведат при екзарх Едон. Алтал наблюдаваше разговора с интерес, но не каза нищо. Реши, че след известно обучение брат Бейд би могъл да достигне висоти в една съвършено различна професия.
Не всички белодрешковци обаче започнаха да се суетят при вида на Бейд. На малка масичка пред приемната на екзарха се бе настанил някакъв надут жрец. Алтал бе виждал такова изражение на лицето на някои граждани на Дейка, и то много го дразнеше.
— Ще изчакаш да ти дойде редът — важно каза жрецът на Бейд.
— Елиар, ако този глупак незабавно не се размърда, веднага го убий — сухо каза Бейд.
— Слушам, уважаеми скопас — отвърна Елиар и извади Ножа.
— Не! — извика надутият жрец, скочи от стола и престана да вири нос.
— Държането ти ми харесва — каза Бейд. — Сега иди при екзарха и му кажи, че скопас Бейд му носи важно послание от екзарха на жреците с черни одежди. Съдбата на света може и да не зависи от бързината, с която ще изпълниш тази заповед, но за твоята лична съдба не може да се каже същото. Бегом!
Ужасеният жрец хукна към вратата на екзарха.
— Бях убедителен, нали? — попита Бейд и се подсмихна.
— Засега се справяш чудесно, Бейд — отвърна Алтал. — Продължавай все така.
— Екзархът ви очаква, преподобни — каза жрецът, щом се върна и се поклони.
— Крайно време беше — каза Бейд и поведе Алтал и Елиар към кабинета на Едон.
Кабинетът на екзарха бе пълен с рафтове, отрупани с книги и свитъци. Тук-там полираният каменен под
