Гарион

заличиш белия си кичур? Повярвай, с него изглеждаш много подозрително.

— Какво имаш предвид?

— В хана на половин миля оттук има един мургос. Разпитваше за теб, А което е по-лошо — получи необходимите отговори. Знае точно къде живееш. Съберете най-необходимото и да вървим. Не зная дали е сам или не. Но дори и да е само той, това скоро ще се промени.

— Защо не го уби?

Очите на Дарион се ококориха.

— Лельо Поул! — ахна той.

— Доколко той е наясно с нещата? — посочих към Дарион.

— Толкова, колкото му трябва да знае.

— Това звучи малко мъгляво, Поул. Знае ли всъщност кой е?

— В общи линии.

— Тогава е време за някои подробности. Ти по-добре събери нещата. Ще купим останалото в Коту.

— Коту?

— Твърде много мурги душат из Сендария. Време е да се преместиш в някое от кралствата на алорните. Събери в бохча най-важното, докато разясня положението на Дарион и жена му.

— Все още мисля, че трябва да убиеш мургоса.

— Намираме се в Сендария, Поул, а не в Черек. Труповете тук правят впечатление. Щом се приготвиш, ще отида да купя коне.

— По-добре вземи кола, татко. Селана е бременна. Няма да позволя да я разкарваш насам-натам върху седло.

— Честито, Ваше Величество — казах на Дарион.

— Какво казахте?

— Честито.

— Не, другото — това там за „Ваше Величество“.

— О, Полгара! — казах ядосано. — Това е абсурдно! Още колко подробности си му спестила? Почвай да събираш багажа! Аз ще му обясня всичко.

Обърнах се към престолонаследника.

— Добре, Дарион, слушай внимателно. Ти също, Селана. Няма да има време за повторения.

Ограничих разказа си с най-същественото. Както ви е известно, това е много дълга история. След около петнайсетина минути обаче Дарион и жена му поне бяха наясно, че той е наследник на трона на Желязната хватка и че трябва да страни от мургите.

— Не мога просто така да изоставя работилницата си, Древни — възрази той.

— Ще ти разработя нова, щом като стигнем Коту. Но се боя, че е неизбежно да изоставиш тази тук.

— Върви да докараш каруцата, татко — намеси се Поул.

— Откъде бих могъл да купя кола по това време на нощта?

— Тогава открадни някоя — очите й гледаха безмилостно.

— Имам двуколка — каза Дарион. — Използвам я като ръчна количка, за да разнасям мебелите. Малко е разхлопана, но пък има две дръжки. Можем да купим кон и да го впрегнем. Ще ни е тесничко, но и четиримата ще се поберем в нея.

Внезапно ме напуши смях.

— Съвсем подходящо — казах.

— Не ви разбирам.

— Един стар приятел имаше обичая да пътува в раздрънкана двуколка.

После ми хрумна нещо. Идеята беше много добра, колкото и да е нескромно да говоря така за себе си.

— Мисля, че един пожар би бил много подходящ.

— Пожар?

— Така или иначе оставяте всичко тук, Дарион. Но от това може да се извлече полза. Една горяща къща предизвиква паника и събира тълпи от зяпачи. Това може да обърка мургоса достатъчно, за да спечелим преднина.

— Всичките ми неща са тук! — възпротиви се Селана. — Мебелите ми, постелките ми, моите дрехи.

— Ето защо е крайно подходящо да напуснем града бързо, без да взимаме нищо, скъпо дете — казах й весело. — Ще си накупиш нови неща там, където отиваме. Ще ти взема каквото си пожелаеш, щом стигнем Коту. Честно казано, бих подпалил целия град, ако това ще ни помогне да избягаме от този мургос.

— Мисля, че от това няма да има полза, Древни — каза колебливо Дарион. — В Султурн ме познават много добре, а все някой ще види, че напускаме града.

— Ще ви скрия в задната част на колата — казах му. — Всичко, което ще видят хората, е един веселяк в раздрънкана каручка.

— Дали ще успеем?

— Поне досега винаги се е получавало. Ще доведа коня си, докато вие привършвате с багажа.

Спуснах се по стълбите и се насочих към хана. Преди да вляза в конюшнята, спрях да надзърна в общото помещение. Моят мургос беше още тук, а подпийналият сендар продължаваше да му говори. Явно мургосът нямаше намерение да се възползва от получената информация поне до сутринта. Нещата се нареждаха от добре към по-добре.

Поулгара беше усъвършенствала моя план докато отсъствах. Беше се справила блестящо. А след като аз не намирах кусури, то този мургос или Гролим3, или който там беше — със сигурност нямаше и представа какво му се готви.

Три човешки скелета бяха струпани до единия от прозорците.

— Добро хрумване — поздравих я аз.

— Още малко да оплетем твоя мургос, татко. Ако повярва, че Дарион, аз и Селана сме загинали в пламъците, няма да ни преследва.

— Убеден съм, че Ктучик ще бъде очарован от новината. Поне докато не прочете отново пророчествата. Тогава ще обеси мургоса с главата надолу.

— Какъв ужас!

Настаних тримата в задната част на колата, покрих ги с няколко одеала и подкарах по пустите улици. Изчаках да стигнем почти до северната порта и чак тогава подпалих работилницата на Дарион. Не предизвиках голям пожар, а само няколко пламъчета в задната част на къщата. В работилницата имаше купчини дъски, оставени да съхнат, а ъглите бяха затрупани със стърготини. Така че пламъчетата ще имат много работа. Ще мине време, преди да се превърнат в унищожителен пожар.

Портите на Султрун не се охраняваха. Сендарите бяха доста небрежни относно мерките за сигурност. Това обаче ни помогна да заминем незабелязано. Бяхме вече далеч от града, по пътя към езерото Медалия, когато огнен стълб, изригнал в небето, показа, че моите пламъчета са си свършили работата.

Както споменах, беше средата на есента. Карах каручката на север към Медалия в студената и бурна нощ. Отвъд езерото беше Дарин, откъдето можехме да вземем кораб за Коту в Драсния.

(Още веднъж ще повторя нещо специално за теб, Гарион. Помниш ли нощта, в която напуснахме фермата на Фалдор? С изключение на ряпата, това пътуване не се различаваше особено от нашето. Тогава ни бяха нужни две седмици, за да се доберем до Дарин, защото страняхме от главните пътища, пък и защото не бързах особено. Бях научил това от Учителя. Ако не искаш да предизвикваш подозрения, не прави резки движения. Той много често прибягваше до това прикритие и едва ли някой го е запомнил за повече от десетина минути след отминаването му.)

Когато наближихме Дарин, Дарион продаде коня и каруцата и взехме билети за търговския кораб, готвещ се да отплава за Коту.

По онова време още нямаше никакви мурги в Драсния, но търговията около Северния път на керваните беше подновена щом надраките се възстановиха след унищожителното си приключение през двайсет и пети век. Ето защо понякога можеха да се срещнат надракски търговци в Коту. Те не ме притесняваха колкото мургите, но въпреки това бях нащрек. Дарион възропта, когато му наредих да стане дърворезбар вместо мебелиер, докато не му обясних за какво става дума.

— Щом можеш да правиш мебели, значи сигурно ще умееш и да резбоваш — казах му. — Приятелят,