Гарион

— Още не знаем. Въпреки това обаче ти ще си начело, когато дойде времето. Когато застанеш лице в лице с Едноокия, Необходимостта ще те насочва. Винаги става така в подобни ситуации.

— Много по-спокойно щеше да ми е, ако знаех какво да правя.

— Всички мислим така, но няма как да променим нещата. Не се тревожи, Бранд. Всичко ще бъде наред.

Елдриг и Родар дойдоха в Рива след около месец и заедно започнахме да обмисляме стратегията си. Белдин ни успокои, че Торак още няма никакво намерение да потегля на запад. Сега беше твърде зает да усилва влиянието си върху умовете и душите на своите поданици в Малория. Не ме тревожеше мисълта, че ни готви изненада. Торак беше твърде арогантен, за да се промъкне с изненада зад гърба ни. Той държеше ние да разберем, че се задава насреща ни.

След първите разговори поканихме и крал Ормик от Сендария да се присъедини към нас. Майката на Ормик беше от алорните, така че идването му беше съвсем логично и навременно. Това, че ние се заседяхме толкова дълго в Рива не остана незабелязано. Разузнавателните служби на Ран Борун не бяха толкова добри като тези на Родар, но дори полуумен разузнавач не би пропуснал факта, че нещо се готви.

Близо дванайсет години Торак заздравяваше властта си над Малория. Той дори не подозираше, че през 4860 Гарел се ожени за алгарското момиче Аравино и че година по-късно тя му роди син — Гелан. После през есента на 4864 мургите и надраките затвориха пътищата на керваните, които водеха на изток. Воят на толнедранците прокънтя от Тол Хонет през джунглите на Нийсия, та чак до арктическата пустош на Мориндланд. Ран Борун прати протестна дипломатическа нота до Рак Госка и Яр Надрак, но те останаха без отговор. Ад Рак Кторос, кралят на Мургос, и Яр Лек Тун от Надрак получаваха заповеди от Ктучик и нито един от двамата не смееше да прекрачи волята на този ходещ скелет, само защото чувствата на Рон Борун били наранени. Не знам дали Ктучик си беше направил труда даже да предупреди Гетел Марду от Тул за готвещото се нашествие към западните земи, тъй като Гетел вероятно и не знаеше в коя посока се намира запад.

Затварянето на търговските пътища беше сигурен знак, че Торак се кани да тръгне, затова Бранд затвори пристанището на Рива за „ремонт“, а бойните кораби на Елдриг окончателно затвърдиха позициите ни. Всичко се обърна с главата надолу за принцовете на търговията от Тол Хонет.

След затварянето на пристанището на Рива ние за пореден път се събрахме в Цитаделата.

— Машината се задвижи, татко — каза Поулгара. — Мисля, че е време да поговориш с Ран Борун.

— Вероятно имаш право — отстъпих мрачно.

— Защо така изкриви лице, Белгарат? — попита Бранд.

— Да си се срещал някога с Ран Борун?

— Не съм имал това удоволствие.

— Това не е точната дума, Бранд. Борун е магарешки инат и заядлив при това. Той отказва да повярва на всичко, което се отклонява от нормалното според него.

— Не трябва ли да предупредим и арендите? — предложи облеченият в кожа Чо-Рам.

— Още не — отвърнах аз, — би било прибързано. Ако Торак се забави само два дни по-далеч от източната им граница, те изобщо ще забравят, че той идва.

— Арендите не са чак толкова глупави, татко — възпротиви се Поул.

— Така ли? А, Чо-Рам, виж дали можеш да разбереш какво става при Горима на Улго. Ормик, защо не преместите складовете си за припаси надолу по северния бряг на реката на Камаар? Ако ще воюваме в Арендия, ще ни трябват и стоки.

— Можем да напуснем земите си, ако се налага — каза Родар.

— Разбира се, за около седмица например. После ще се наложи да ядем обувките си, но теб не те е грижа за това.

Тръгнах за Тол Хонет на следващата сутрин и пристигнах два дни по-късно. Ран Борун IV беше млад мъж, който се възкачи на трона едва преди няколко години. Третата Борунска династия беше още млада и не бе успяла да премахне всички хонети и вурдивани от правителството. Специално хонетите бяха най- разтревожени от затварянето на пътищата към изток и „ремонта“ в Рива. Само ден без печалба хвърля всеки хонет в дълбока скръб, ето защо цяла лавина от протестиращи — кой с по-висок, кой с по-нисък ранг — обсаждаха всеки ден вратата на Ран Борун с настоявания той да направи нещо.

През вековете различните императорски фамилии в Тол Хонет поддържаха една заблуда, която им беше изключително удобна. Те велемъдро се убеждаваха, че имената Белгарат и Поулгара са наследствени титли. Да се приеме противното беше изключено. Затова аз проникнах при Ран Борун по доста заобиколен начин единствено с целта да избегна дълга препирня за нещо, което в момента изобщо не беше съществено.

— Научихте ли какво става в Малория, Ваше Величество?

— Разбрах, че имат нов император.

Като повечето членове на своята фамилия, Ран Борун беше дребен човек. Вероятно това беше свързано с наследството им от Дриад.

Императорският трон на Толнедра беше направен така, че да вдъхва страхопочитание. Той беше импозантен и целият драпиран в алено. В него Ран Борун IV приличаше на дете, което седи на стол за възрастни.

— Какво ви е известно за новия император на Мал Зет? — попитах го.

— Не много. Малория е далече от нас, а аз имам по-неотложни грижи тук.

— Тогава час по-скоро започнете да се тревожите заради Кал Торак, защото той идва насам.

— Защо мислите така?

— Имам източници на информация, недостъпни за вас, Ран Борун.

— Тези щуротии вече ми дотегнаха, Белгарат! Това може да впечатли алорните, но със сигурност мен не ме интересува.

Подминах тази забележка твърде хладнокръвно.

— Нямам предвид онова, Ран Борун. Информацията идва от разузнаването на Родар. Никой не е способен да скрие нещо от драснианските шпиони.

— Защо Родар не ме е предупредил?

— Сега те предупреждава. Затова съм тук.

— Защо не започна с това? Ще пратя емисари до Мал Зет да питат императора на Малория за неговите намерения.

— Не си губи времето, Ран Борун. След няколко месеца той ще е на прага ти и тогава ще можеш да говориш с него лично.

— Що за човек е той? И защо е избрал точно това име?

— Той е безочлив, неумолим и воден от непобедима амбиция. На древноангаракски Кал означава едновременно „крал“ и „бог“. Това не ти ли говори нещо?

— Значи е луд? — Ран Борун изглеждаше стреснат.

— Той едва ли се възприема по този начин, а пък ангараките — още по-малко. Убедил ги е, че е истинският Торак, а гролимите му помагат като изкормват всеки, който не повярва на това. Той идва на запад, а зад него върви цяла Малория.

— Най-напред ще трябва да минат през Мургос. Мургосите ненавиждат малорианците и със сигурност няма да се преклонят пред малорианския император.

— Мургосите правят това, което им наредят гролимите, Ран Борун, а гролимите са приели Кал Торак за истинския Торак.

Той започна да гризе един от ноктите си.

— Може наистина да имаме проблеми — отстъпи накрая. — Разбрали ли са шпионите на Родар защо иска да ни завладее?

— За да властва над целия свят, предполагам — казах, свивайки рамене. — Не знаем точно защо, но неговата цел е Арендия.

— Арендия?! Та в това няма никакъв смисъл!

— Знам, но до това се е добрало разузнаването на драснианците. Ако не направим нещо, за да го спрем, скоро ще осъмнеш с огромна войнствено настроена армия, струпана на северната ти граница.