разстройваме генералите като им казваме неща, които психически не са подготвени да приемат. Ако разкриех, че наближавам седемхилядния си рожден ден, щяха да изхабят толкова сили в доказване на моята невменяемост, та нямаше да имат време за наистина важните дела. Просто ги уведомихме, че двамата с Поул сме риванци и с това приключи представянето.
Това, което най-много ни объркваше бе, че Урвон не предприема нищо. Вярно, той преведе армията си през Източно море, но после уседна във военния окръг Хага на южния бряг на Ктол Мургос, сякаш се канеше да пуска корени там. Най-накрая пратих вест на близнаците, че трябва да говоря очи в очи с Белдин.
Моят брат пристигна след няколко дни в стаята ми в посолството на Черек. Тя беше скромно помещение, но и аз съм непретенциозен човек с прости обноски, така че не се нуждая от царски палати. Първият ми въпрос беше съвсем простичък:
— Какво го задържа?
— Мургосите, естествено, какво друго — отвърна той. — Те и фактът, че още не се е срещнал с армията на Опърленото лице.
— Какъв е проблемът на Ктучик?
— Не харесва Урвон.
— Че кой го харесва? Даже мисля, че и на Торак не допада много. Но Урвон следва определени заповеди, а Торак би изтръгнал сърцето на Ктучик от хилавото му тяло, ако реши да му се меси.
— Не ме слушаш, Белгарат — отвърна моят дребен брат. — Не съм казал, че Ктучик спира Урвон. Мургосите му блокират пътя, а ако трябва да съм още по-точен — мургоските гролими.
— А каква е разликата? Нали Ктучик контролира Ктол Мургос.
— Така е, но точно в този момент гледа в друга посока. Я да видим дали ще мога да ти обясня. Ако Урвон стигне Арендия с армията си, Торак най-вероятно ще го обяви за своя Най-любим ученик или както искаш там го наречи. Ктучик не иска това да се случи, но не смее да се намеси — поне не открито. Ала това не му пречи да дърпа скришом конците. Той от векове насажда в колективното съзнание на мургите манията за чистота на расата. А малорианците не са чисти ангараки. Средният малорианец е една част ангарак, една част каранд, малко мелсен, а сигурно има и една щипка от далите — за по-добър вкус и равновесие. Мургосите смятат малорианците за нечистокръвни мелези и не се колебаят да го показват открито.
— Знам това, но мургите се подчиняват на гролимите, а нито един жив гролим не би направил нещо, което да оскърби Торак.
— Виждам, че не познаваш добре гролимите. Политиката им е много заплетена. Независимо какво си мисли Торак, в религията на ангараките има голям разкол. В основата му е омразата между Урвон и Ктучик. Когато Урвон и армията му слязоха на пристанището в Хага, Ктучик пусна зловредни слухове сред своите гролими. Свещениците взеха да разпространяват ужасяващи истории за пияни малориански войници, които нахлували в къщите на мургите и изнасилвали жените им. Това със сигурност може да подлуди всеки мургос. Официалната позиция на Ктучик е, че той ще е в услуга на Урвон и неговата армия, но гролимите му пръскат слухове за зверства и варварщини с пълна сила. През деня мургоските генерали са много любезни към малорианските офицери. Но нощем необуздани хайки от мургоски войници излизат по улиците и кълцат на парчета всеки малорианец, когото могат да докопат. Ктучик седи с лицемерна набожност в Рак Ктол и само се тюхка: „Тц, тц, тц!“, твърдейки, че нищо не може да направи. Урвон пък клечи в Рак Хага и кърши ръце, докато мургоските банди избиват постепенно армията му. Знам колко е трудно за вярване, но може да се окаже, че Ктучик е най-ценният ни съюзник в момента.
— Това ще приключи в мига, когато Торак изпрати пехотинците си на Урвон, нали?
— Съмнявам се. Ктучик най-вероятно ще се подчини на заповедта неговите южни мурги да се присъединят към армията на Урвон, но само за да даде възможност на хората си да се доберат по-близо до малорианците. При това въоръжени с ножове. Пътуването през южен Ктол Мургос ще е много забавно. Урвон ще бъде късметлия, ако му остане поне един полк, когато стигне южната граница на Толнедра.
— Това е прекрасна теория.
— Предполагах, че ще ти допадне.
— Защо не дойдеш с мен в двореца да те представя на толнедранските генерали и да им изложиш фактите? А, между другото, Поул и аз не сме им казали кои сме всъщност. Просто ще те представя като драсниански шпионин и няма да се впускам в подробности. Нека не объркваме допълнително генералите.
Белдин сви рамене.
— Щом така предпочиташ — съгласи се той.
Командващият толнедранския Генерален щаб се казваше Керран и беше от семейство Анадиле от Южна Толнедра. Фамилията никога не бе имала много земя или пък власт, та да претендира за трона, затова нейните членове обикновено отиваха във войската. По традиция бяха съюзници на Боруните, така че когато те владееха трона, бе в реда на нещата някой от Анадиле да командва Генералния щаб. Генерал Керран беше безкомпромисен професионалист в началото на петдесетте. Бе толнедран, затова нямаше високия ръст на алорните, но беше набит мъж с широки рамене и огромни длани. Двамата с Бранд се разбираха прекрасно.
Не владея много добре тайния език на драснианците, но успях да предупредя Поул и Родар, че Белдин ще бъде представен като член на драснианските тайни служби и го обявих за „един от най-ценните ни агенти“. После Белдин повтори всичко, което по-рано разказа на мен.
— Колко време според вас, експерт Белдин, ще трябва на Урвон, за да прекоси Южен Ктол Мургос? — попита генерал Керран след като моят брат приключи с доклада.
Белдин присви рамене.
— Най-малко половин година. Предполагам ще му се налага да спира много често, за да потушава броженията.
— Значи вече имаме отговор на един от най-важните въпроси. Вашият приятел и дъщеря му ни казаха, че този Кал Торак от Малория трябва да стигне Арендия на точно определена дата. Доколкото схванах, това има нещо общо с религията на ангараките.
— Може и така да се каже. Е, и?
— Ние обаче не знаем тази дата, а на Кал Торак тя е известна. Той ще иска Урвон да е заел позиции, когато денят наближи. Щом Урвон тръгне, ще сме наясно, че ни остава около година до срещата с ангараките някъде в Арендия.
— Това е малко неточно, Керран — възрази му Ран Борун.
— Но е много по-конкретно от всичко, което чухме досега, Ваше величество — отвърна Керран. — Крал Чо-Рам твърди, че неговата Крепрот е непревземаема, така че Кал Торак все повече ще губи самообладание с наближаване на срещата в Арендия. Най-вероятно ще му се наложи да прекрати обсадата и да тръгне на юг. Ангараките приемат религиозните си задължения много насериозно.
Керран се надигна от мястото си и тръгна към голямата карта, която висеше на стената в заседателната зала.
— Армия с численост като тази на Кал Торак не може да се придвижва бързо — отбеляза той. — Особено пък след като навлезе в планините на Улголанд. От Крепостта до Централна Арендия са сто и петдесет левги. Ако изминават по десет мили на ден, ще са им нужни четиридесет и пет дни. Още петнадесет дни, за да се прегрупират, и стават около два месеца. Първият сигнал ще бъде тръгването на Урвон. Вторият — когато Кал Торак прекрати обсадата на Крепостта. А това е и всичко, което ни е нужно, нали така? Мургосите може да успеят, а може и да не сполучат да спрат малорианците на Урвон, но
Сега разбирате защо двамата с Поул настоявахме да координираме действията си с толнедранските генерали.
След като знаехме за предупредителните сигнали, ние можехме да се съсредоточим върху действията в Арендия. Щабът на генерал Керран внимателно подготви планове за защита почти на всеки район в страната. Поговорих с Бранд на четири очи за това. Малко битки са били спечелени с отбранителна стратегия. Методичните толнедранци обаче сравниха числеността на армията на Торак и нашата и заключиха, че за нападение не може и дума да става без помощта на легионите. А легионите щяха да са
