Гарион

убедим Ран Борун и генерал Керран, че той вече не заплашва южната им граница? Ние сме свикнали да се влияе върху естествения ход на нещата, но те не са. Ползата от тази виелица няма да е никаква, ако тя не освободи легионите.

Можете да разчитате на Поулгара, ако трябва да се развали нечие настроение. Гледах пода намръщено известно време.

— Най-добре ще е да говорим с Родар — реших накрая. — Един доклад от негов шпионин може да оправи нещата.

— Подобна маневра едва ли ще ни донесе успех този път. И Ран Борун, и Керран знаят, че ние имаме нужда от легионите тук. Един доклад, който съвсем „случайно“ пристига точно в последния момент, ще изглежда много подозрителен. Защо просто не им разкрием истината? Покажи им копието си от Мрин и им кажи колко пъти в миналото той е предсказвал вярно.

— Не мисля, че това ще свърши работа, Поул. Може и да убедим Ран Борун. През последните няколко години той стана свидетел на много събития, които не биха могли да се обяснят само по рационален път. Но досега толкова се старахме да даваме на генералите приемливи обяснения за всичко, което се случва, та един внезапен сблъсък с действителността наистина ще извади от равновесие Керран. Ще ни трябват месеци, за да го убедим, а ние не разполагаме с толкова време. В този миг Торак напредва към Во Мимбре по река Аренд, а на флотата на череките ще трябва време, за да превози легионите на север до Арендия. Керран вече е убеден, че информацията на Родар е точна. Нека отново опитаме този вариант преди да предприемем нещо по-екзотично. Легионите ми трябват във Во Мимбре, а нямам време да обучавам толнедранския Генерален щаб.

— Въпросът няма да бъде решен чрез армиите, татко. Бранд и Торак ще се бият на дуел и това е събитието, което очакваме. Всички останали маневри са просто приготовления.

— Необходими приготовления, Поул. Войската на Торак ни превъзхожда числено без легионите. Той не би приел предизвикателството на Бранд, ако е сигурен в своята победа. Преди това ще трябва малко да му разкървавим носа, за да се реши да излезе от желязната си кула и да приеме двубой с Детето на Светлината. Торак може и да е луд, но не е глупав, за да рискува чак дотам. Освен ако не го предизвикаме.

— Все още ни предстои да се справим с генерал Керран.

— Знам. Нека вземем Родар и да вървим в двореца. Можем поне да опитаме.

Както и предполагах, Ран Борун беше склонен да приеме версията на Родар за депеша от негов агент на юг. Толнедранският император бе достатъчно проницателен, за да схване, че ние с Поул имаме източници за информация, които са непонятни за него. При условие, че намирахме приемливо обяснение за новините, той приемаше на вяра това, което му казвахме. Генерал Керран обаче се заинати.

— Много съжалявам, Ваше Величество — започна той, — но не мога да се съглася да изоставим незащитена южната си граница, без да проверя достоверността на този доклад. Не бих искал да ви обидя, крал Родар, но съм сигурен, че ме разбирате. Не мога да се доверя на едно зашифровано послание, което дори няма как да прочета, изпратено от човек, когото не познавам. Написаното в него може да е преувеличено. Напълно е възможно шпионинът да е бил заловен и принуден да го изпрати. Ще бъде напълно в стила на Урвон да ни подмами да изтеглим легионите от юг. Ако информацията е невярна, той може вече да лагерува по улиците на Тол Борун преди още да сме мигнали.

— Колко време ще ви е необходимо, за да се уверите във верността на доклада? — попита го Ран Борун.

— Най-малко няколко седмици, Ваше величество — отвърна генералът. — Имам три легиона на северния бряг на река Боргаса в Северна Нийсия. Тяхната главна задача е да разузнават и да ни предупредят щом Урвон наближи нийсийската граница. Ако им заповядам да проверят, конният патрул може да прекоси югозападния край на Госка до пустинята и да се върне обратно за около седмица или десет дни. — Той безпомощно разпери ръце. — Съжалявам, Ваше величество, но това е максималното, на което съм способен. Информацията може да стигне най-бързо със скоростта на конник. Това винаги е било проблем при мащабните операции. Ще ми се да имаше по-бърз начин, но такъв не съществува.

Разбира се, той не беше прав. Имаше по-бърз начин, но аз не бих могъл да му го обясня. Поне не по начин, който той би приел.

— Вие изглежда се колебаете какво да предприемете, генерал Керран — каза Поулгара. — Ако докладът на Родар не е точен, все още има вероятност да ви нападнат от юг. Но ако Кал Торак победи при Во Мимбре, той ще се озове на северната ви граница, а между него и Тол Хонет ще има само няколко невъоръжени селяни. В такъв случай и тук ще се повтори онова, което стана в Драсния.

Това доста разтревожи генерала, а Ран Борун беше още по-стреснат. Хитрият дребен император размисли няколко минути.

— Не можем ли да постигнем някакъв компромис? — попита той накрая.

— Готов съм да ви изслушам, Ран Борун — каза Родар.

— Защо не изпратим половината от легионите в Арендия, а другата половина да оставим там, където са.

— Това достатъчно ли е, Белгарат? — попита Родар.

— Така ще сме на косъм от опасността — отвърнах колебливо.

— Това ли е решението ви, Ваше Величество? — попита Керран императора. — Така и двете граници ще са защитени, но… — той остави изречението да виси недовършено във въздуха.

— Едва ли имаме голям избор, Керран. Ще трябва да се защитим и от двете страни.

— Мразя войната на два фронта — измърмори Керран. После зяпна намръщено в тавана. — Численото превъзходство често е само въпрос на външен вид — рече замислено той. — В повечето случаи в битката е ангажирана по-малко от половината войска. Останалите са държани за резерва и то на място, където може да ги види противниковият генерал.

— Да, често постъпваме така — съгласи се Родар.

— Имам на разположение някои допълнителни части — каза Керран. — Те не са много добре подготвени и не са в добра форма, затова не бих посмял да гарантирам, че ще се бият добре. Но със сигурност ще изглеждат внушително пред Кал Торак.

— Откъде ще вземеш тази армия-фантом, Керран? — попита Ран Борун.

— В Императорския гарнизон на Тол Хонет има осем легиона, Ваше Величество. Войниците са дебели и мързеливи и в по-голямата си част са хонети. Никой не е успял да направи от хонетите истински войници, но поне ще направят редиците ни да изглеждат по-многобройни във Во Мимбре.

— Като за начало е добре — призна Родар.

— Мисля, че мога да продължа в този дух — добави Керран. — Дванадесет легиона са на тренировъчен лагер в околностите на Тол Хонет, а още седем са близо до Тол Вордю. Тези подкрепления сигурно още не могат да маршируват в крак, но поне имат униформи. Това ни осигурява привидно още двадесет и седем легиона за резерва. Ако изтеглим половината от легионите по южната граница и ги попълним с мнимите войници, Кал Торак ще види армия от седемдесет и пет легиона. А освен това откъм десния му фланг ще изскочат свирепите бойци на Елдриг. Мисля, че това ще привлече вниманието му.

— Генерал Керран, вие сте гений! — възхити се Ран Борун.

— Знаеш ли, Белгарат — каза Родар, — това май ще свърши работа. Кал Торак може да е луд, но Ад Рак Кторос от Ктол Мургос не е, нито пък Яр Лек Тун от Надрак. Те няма да позволят техните армии да бъдат изтребени, докато на континента има малорианци. Двамата може и да се кланят на Торак, но не са достатъчно глупави, за да му се доверяват. Ако излезе, че противникът числено ги превъзхожда, те ще опитат да дезертират — или да се спасят, ако предпочиташ. Ще говоря с Чо-Рам по този въпрос. Ако изведнъж мургите и надраките бъдат нападнати от носталгия по дома, ние няма да заставаме на пътя им, когато тръгнат на изток.

— Ами тулите? — попита го Керран.

— Тулите не могат да налучкат пътя към дома без кучета-водачи — отвърна със смях Родар. — Тяхното чувство за посока, ако може така да се каже, е много ограничено. Те изобщо трудно схващат каквото и да било. Средностатистическият тул губи половин ден, за да си върже обувките.

— Вие, господа, давате ли си сметка, че обричате съдбата на целия свят само на един сложен трик — попита Поулгара.