Гарион

— Това е хазарт, лейди Поулгара — весело се съгласи Родар, — но залагането понякога е много забавно. Колкото е по-голям залогът, толкова по-вълнуващо е то.

Тя въздъхна драматично и вдигна умолително очи към тавана, но нищо не каза.

— Това е най-доброто, което можем да направим, Белгарат — рече извинително Ран Борун. — Легионите са пръснати по поречието на Горската река. Генерал Керран би могъл да призове тези, които са най-близо до брега при устието на реката. При спешност те ще бъдат извозени от флотата на череките. За тези, които са по-далеч на изток, ще е трудно да стигнат брега, за да са от полза във Во Мимбре.

— Аз лично ще командвам нашите войски в Арендия — допълни Керран. — Може и да успея да убедя хонетите поне за разнообразие да си заслужат заплатите.

— Е, щом това е всичко, което можем да направим, то трябва да е достатъчно — казах. В гласа ми се долавяше съмнение, но всъщност бях много доволен. Армията-фантом на Керран би била достатъчна, за да принуди Кал Торак да приеме предизвикателството на Бранд, когато дойде времето.

Торак не напредваше бързо. Времето още не се беше нормализирало и армията му джвакаше в кал до глезените. Той спираше, за да разруши всяка укрепена къща, замък или поселище на крепостни селяни, които се изпречеха по пътя му. Пленниците бяха предавани на гролимите, разбира се. И други неща го забавяха — дребни неприятности като алгари и драснианци, например, улгоси или пък астуриански стрелци. Горното течение на река Аренд беше гъсто обрасло с гори и предлагаше много подходящи условия за засада. Да си призная, малко се съмнявах в готовността на астурианците да се бият. В края на краищата Кал Торак нападаше Мимбре. Но след като стрелците на Елдалан зърнаха само някои от зверствата на ангараките, тяхната стрелба така се усъвършенства, че за ордите не остана нито едно сигурно място срещу астурианските стрели. А Кал Торак претърпя поразителни загуби по пътя си на запад към Во Мимбре.

Белдин отплава на север от пустинята Арага и беше с крал Елдриг при устието на Горската река. Толнедранските легиони също потеглиха, но ми се струваше, че не се придвижват много бързо. Не споделих, обаче, тези наблюдения с генерал Керран. Той ми беше нужен, затова гледах да не го обидя.

Елдриг с флотата си беше на юг, когато близнаците пристигнаха в Тол Хонет. Те ни дадоха още някои следи, извлечени от Мрин, но ние продължихме да се събираме в посолството на Черек. Ако имаше място в Тол Хонет, защитено от дебнещите очи и уши на шпионите на Ран Борун, това беше посолството на Черек. Там говорехме за неща, които не влизаха в работата на Ран Борун.

Аз много харесвах посолството. Беше уютно, обзаведено по алорнски вкус и предлагаше отдих за окото от облицованите в мрамор толнедрански сгради. Столовете бяха грубо сковани и покрити с кожи, а в камините винаги гореше огън, дори през лятото. Череките бяха убедени, че именно те са открили огъня, затова пламтящото огнище беше нещо като ритуален обред за тях.

Веднага след като всички се събрахме в стандартно обзаведената заседателна зала и посланикът изпрати яките си момчета да отстранят душещите наоколо шпиони, ние се заехме за работа. Белтира взе един от свитъците на Мрин и започна да чете от него. „Ето — прочете той, — ще стане тъй, че Богът Дракон да бъде задържан три дни пред златния град, а после Детето на Светлината ще го предизвика. А на третия ден всичко ще бъде решено от събитието.“

— Поне обсадата няма да е продължителна — отбеляза Чо-Рам.

— Надявах се да е така — казах. После се приближих до картата и измерих някои разстояния. — Май е време да спрем да нападаме гърба на Торак и малко да оттеглим тези части. Ако продължаваме да го притискаме, той може и да не прегрупира войската си. Просто ще се втурне в долината и ще обсади Во Мимбре. Харесва ли ни или не, това ще е първият от трите дни обсада, за които говори Мрин. Искам Елдриг и Керран да са пристигнали още преди да се стигне дотам.

— Въпреки това той може пак да атакува, Белгарат — подчерта Родар. — Календарът е в негови ръце, затова той знае кога да се появи тук, а ние — не. Ако времето го притиска, той няма да спре.

— Логично е да е предвидил достатъчно време, Родар — оспори Поул. — Много има да се случи преди събитието и Торак го знае, вероятно даже по-добре и от нас. Много неща трябва да са станали, преди Бранд да може да го предизвика. Ако Торак направи нещо, за да промени хода им, ние ще сме изправени пред съвсем различно събитие, което дори не е споменато от Мрин или от оракулите на Ашаба. В този смисъл никой не знае какво ще се случи.

— Остава ни само да хвърлим каквото можем по пътя му — предложи Родар. — Това ще го забави.

— Но също така ще премести битката на друго място, а не при Во Мимбре — възрази Бранд. — А събитието трябва да се случи тук.

— Е, татко — обърна се към мен Поул, — ще направиш ли някой от онези съдбоносни скокове, за които говориш постоянно?

— Изглежда ще се наложи. Двамата с теб вероятно ще трябва да отидем до Во Мимбре, за да дадем някои напътствия на Алдориген. Не искам мимбратските рицари изведнъж да се почувстват непобедими и напращели от желание за битка. Ако излязат извън стената на Во Мимбре преди легионите и череките да са пристигнали, ще бъдат унищожени. Мисля, че ще имаме само една възможност, затова нека се възползваме от нея още първия път. Тук направихме всичко, което можахме. Така че, господа, по-добре се сбогувайте с Ран Борун и вървете при хората си. Всички знаем какво ще предхожда събитието и как да действаме. Поул и аз отиваме във Во Мимбре да обуздаем Алдориген. После просто ще чакаме флотата на Черек. Не провокирайте никакви сблъсъци, но и не позволявайте на Кал Торак да ви отклони от вашите задачи.

Всички станахме.

— Късмет, господа — тъжно каза Поул.

С това срещата приключи. Кралете се упътиха към двореца, за да уведомят Ран Борун за заминаването си. После Чо-Рам и Родар потеглиха на запад, за да заобиколят левия фланг на Кал Торак и да обединят армиите си в планините. Бранд и Ормик от Сендария поеха на север, за да слеят силите си в началото на Арендския лес.

Поул и аз се позабавихме, защото трябваше да си кажа няколко думи с близнаците.

— Гледайте да удържите Ран Борун да не истеряса — казах им. — Ако сега си изпусне нервите, много ще загазим.

После двамата с Поул напуснахме посолството, минахме по северния мост през Недран и влязохме в една брезова горичка, за да променим формата си.

— Ще направя нещо, което няма да ти хареса, татко — каза Поул. — Налага се да използвам формата на майка, докато трае това. Такива са нарежданията, така че не губи време да се ядосваш.

— Ще се опитам да се овладея — отвърнах.

Бях доста по-наясно от Ран Борун за хода на събитията, но се случваха и много неща, за които нямах даже понятие. Може пък да беше за добро. Ако знаех всичко, аз щях да съм този, който истерясва.

Времето леко започна да се подобрява. Поне вече не валеше постоянно. Силите, които се надигнаха със заминаването на Кал Торак от Ашаба и достигнаха връхната си точка по време на виелицата, погребала Урвон, сега стихваха. Но трябваше още малко, за да се върнем към нормалното време. Небето над Северна Толнедра и Южна Арендия още беше облачно и макар и в началото на лятото, не беше много топло.

Стигнахме Во Мимбре посред нощ и се приземихме върху кулите на двореца на Алдориген. Изчакахме покритият със стомана часовой да отмине и приехме обичайните си форми, а после се спуснахме до зле осветената тронна зала.

— Защо не ме оставиш аз да уредя всичко, татко? — предложи Поулгара. — Познавам арендите много по-добре от теб и мога да обясня всичко на Алдориген, без това да го обиди. Просто стой и си придай тържествен вид, а аз ще говоря.

— С радост — съгласих се аз. — От разговора с някой аренд ми изтръпва езика.

— О, татко! — колкото и да е странно, това прозвуча почти нежно.

Зората навъсено взе да наднича през прозорците на тронната зала, когато огромната врата се отвори и влезе Алдориген заедно със седемнадесетгодишния си син Кородулин. Двамата с Поул стояхме в ъгъла и в началото те не ни забелязаха.

— Той е неверник, сър — каза разгорещено Кородулин, — при това е човек извън закона. Присъствието му тук ще оскверни най-святото място на Арендия.