Гарион

мястото.

— Сигурен ли си, че Торак е вътре?

— Ами, всъщност да, Белгарат. Влязох в пещерата, за да се убедя.

— Какво си направил?!

— Не се вълнувай, Зедар не знае, че съм бил там. Беше даже достатъчно мил сам да ме внесе вътре.

— Как успя да го постигнеш?

Той сви рамене.

— Превърнах се в буболечка, бълха по-точно. — Той се разсмя. — Това наистина е предизвикателство. Нямаш представа как се отразява на вътрешностите такава компресия. Така де, Зедар не е много чист тези дни и е изпохапан от бълхите, пък има и въшки. Скочих на главата му и се зарових в косата, докато се навеждаше да събира съчките. После се прибра обратно вътре и там на една равна скала лежеше старото Опърлено лице, целият скован в лед. Зедар пак му е сложил маската — сигурно от физиономията на неговия бог му се гади, също както и на цялото останало човечество. Останах на мястото си, докато Зедар легна да спи. Тогава го ухапах няколко пъти и заподскачах навън от пещерата.

Внезапно ме напуши смях и аз се разкисках. Просто не можах да се въздържа.

— Какво ти е толкова смешно?

— Че си го ухапал!

— Предвид обстоятелствата това беше най-доброто, което можех да направя. Не бях достатъчно голям, за да му смачкам главата. Но затова пък следващата седмица много ще го сърби скалпа. Ще се отбивам в пещерата от време на време, за да проверявам дали са още там. Малория пак се разпадна на малки части.

— Така ли?

— Когато светът разбра, че Торак го няма вече, в различни части на континента започнаха да се надигат движения за независимост. Старият император — този, когото Торак детронира — се е върнал на трона в Мал Зет, но това е само символично. Той има внук — Корзет мисля че му е името. Старецът го подготвя да обедини Малория. Канех се да се промъкна в двореца и да прережа гърлото на малкото чудовище, но Учителя много категорично ми забрани да го правя. Явно някой от наследниците на Корзет ще ни трябва. Така че предай всичко това на близнаците и на Поул. Аз се връщам в Ктол Мург. Смятам да попаса в главата на Зедар още известно време.

След тези думи Белдин отново се покри с перушина и отлетя.

На следващата сутрин се извиних на Мандор и Уилдантор за внезапното тръгване и потеглих на север. Имах намерение да отида в Селин и да предупредя Поул за тези разкрития, но не бях изминал и пет мили, когато чух тропота на галопиращ кон зад гърба си. Бях втрещен, когато разбрах, че това е генерал Керран.

— Белгарат! — изкрещя той още преди да ме е догонил. — Слава на Недра, че те настигнах преди да изчезнеш в дебрите на Астурианския лес! Ран Борун иска да се върнеш в Тол Хонет.

— Защо трябваше да праща тебе? — попитах аз, учуден, че един генерал на средна възраст се е обърнал на момче за всичко.

— Въпросът е много деликатен, стари приятелю. В Тол Хонет става нещо, което пряко те засяга. Императорът не желае дори да се мяркаш в двореца. Изпратен съм да те заведа на сигурно място и после да те оставя сам да решаваш. Негово Величество смята, че това е от онези неща, които един толнедранец не би проумял, но ти със сигурност можеш.

— Успя да раздразниш любопитството ми, Керран. Кажи ми поне някои подробности.

— Има един от рода на хонетите, който е завършен разбойник.

— Аз пък мислех, че всички са такива.

— Този е толкова лош, че даже фамилията се е отказала от него. Някои от делата му така вонят, че дори носовете на хонетите не могат да ги изтърпят. Та този Олгон е способен да стори всичко за пари. Върти сделки в най-изпадналите кръчми, където се събират джебчии и наемни убийци. Искахме да го държим под око, затова няколко наши агенти се промъкнаха по тези места и се сляха с постоянната им клиентела. Убедени сме, че там има и хора на драснианския посланик.

— Няма да изгубиш, ако се обзаложиш — съгласих се.

— Така е. Но накратко, преди няколко седмици някакъв нийсанец се срещна с този хонет Олгон. Каза му, че човекът, който го е наел, ще плати луди пари, ако те открие. А ако разбере къде се крие и лейди Поулгара, ще го отрупа със злато, ще го отрупа със злато.

— Поул не е в Толнедра.

— Бяхме сигурни в това, но хората на Олгон са пръснати навсякъде из Западните кралства. А също така той поддържа връзки с всеки крадец или престъпник от тази страна на укреплението.

— Защо ли някой от Нийсия ще се опитва да ни намери?

— Този, който го е наел, не е от Нийсия. Един от агентите ни е бил достатъчно близко и е дочул името му. Казва се Ашарак Мурга.

— Никога не съм чувал това име.

— Това е псевдоним. Но нашите разузнавателни служби имат натрупани цял куп папки с досието точно на този мург. Той използва още половин дузина имена, но има един рапорт отпреди двайсет години, който показва, че истинското му име е Чамдар. То говори ли ти нещо?

Стоях зяпнал срещу него няколко минути, после обърнах коня си и го пришпорих на юг към Тол Хонет.

Дванадесета глава

Двамата с генерал Керран едва не уморихме конете си, докато стигнем Тол Хонет. Сигурен съм, че Керран ме мислеше за полудял, докато не му разказах за предишните си срещи с амбициозния подчинен на Ктучик. Щом стигнахме Тол Хонет, веднага се упътихме към посолството на Драсния. Разузнавателните служби на Ран Борун бяха добри, предполагам, но нямаше равни на специалистите на Родар. Посланикът на Драсния беше решителен мъж на име Керал и не изглеждаше много изненадан, когато ни въведоха в тапицирания му в червено кабинет.

— Предполагах, че ще наминеш, Древни.

— Хайде да минем направо на въпроса, Керал — казах късо, пресичайки любезностите. — Какво знаеш за тоя приятел, който се подвизава под името Ашарак Мурга?

Керал се облегна назад, шляпвайки с пухкавите си ръце върху своя търбух.

— Беше много активен тук в Толнедра преди войната, Белгарат — все обичайните неща: шпиони, подкупване на държавни чиновници и други от този род. Имаше на разположение дузина мурги да му вършат черната работа. Както се полага, наглеждахме всички тях, но Ашарак не правеше нищо по-различно от останалите, та да се наложи да му обърнем особено внимание.

— Управлението ви в Боктор не направи ли връзката?

— Явно не е. Името на Ашарак присъстваше в рапортите ни, но беше в един куп с имената на всички други шпиони на мургите, затова и не направи впечатление. После Кал Торак нападна Драсния и нашето разузнаване трябваше набързо да се изнесе от Боктор. Целият им архив беше пренесен в Рива, но досиетата бяха струпани безразборно и напълно объркани. Това и обяснява защо рапортите не привлякоха досега вниманието върху името на Ашарак. Мургите продължиха да действат тук дори след затварянето на Южния път на керваните, ала с напредването на войната се изнесоха от страната.

— Добре, че са се махнали! — отбеляза Керран.

— Не, генерале, не е точно така — поправи го Керал. — Мургите прекалено се набиват на очи в Западните кралства. Вместо тях сега Ктучик използва дагаши и е много голямо предизвикателство да ги разкриеш. Успяхме обаче да попаднем по следите на един преди няколко месеца и мои хора започнаха да го наблюдават. Преди две седмици той се е срещнал с един, който приличал на сендар, но май не е бил наистина от тази раса. Мой агент е стоял достатъчно близо до тях, за да подслуша, че си говорели за заповедите, получени от Ашарак Мурга. Изпратих рапорт до временното ни главно управление в Рива и някакъв чиновник, малко по-наблюдателен от предишния, който е претупал кореспонденцията ми, най-сетне