кон, пък и той би бил голямо бреме, ако решах да се придвижвам по моя си бърз начин от място на място.
(Не бих правил тези подробни разяснения, но искам веднъж завинаги да разсея едно недоразумение. Независимо какво си мислят хората, аз не съм такъв повлекан. Дрехите ми изглеждат по този начин, защото
Изненада ли е за вас да откриете, че всъщност не съм скитник? Е, животът е пълен с такива дребни разочарования, не е ли така?)
Спрях край Во Мимбре по пътя си на север. Бях смаян, когато кралица Маясерана тутакси подхвана моята игра. Понякога недооценяваме арендите. Твърде лесно е да ги вземеш за глупави, но това не е точно така. Техният проблем е не толкова глупостта, а ентусиазмът. Те са емоционални хора и това изкривява тяхната преценка за хората и постъпките им. Прекрасната Маясерана схвана замисъла ми почти толкова бързо, колкото и Ран Борун и в косата й се появи бял кичур още преди залез слънце. Той много й отиваше и на следващия ден с удоволствие забелязах, че всички тъмнокоси дами в двора побързаха да последват новата мода. Блондинките много се цупиха, доколкото си спомням.
Докато пътувах на север, открих нещо за женската природа. Където и да спирах, дали в селце, малко градче или усамотена ферма, рано или късно някоя жена се приближаваше и ме питаше: „Каква е последната мода в двора? Колко дълги са роклите? Как си носят косата дамите там?“ Нищо не би могло да обслужи по-добре моя замисъл. Зад себе си оставях диря от бели кичури също като следата на черекски кораб при попътен вятър.
Внимателно избягвах фамилиите, за които се грижех през вековете. Хрумна ми, че Чамдар може да е достатъчно схватлив, за да осъзнае, че е способен сериозно да развали предсказаното от Мрин, ако успее да убие няколко възлови за историята наследници. Но моя първа грижа си остана да опазя Гелан, така че избягвах Селин, сякаш там върлува шарка.
Както се оказа по-късно обаче, опасността за Гелан не е била от физически, а от душевен характер.
Отправих се към Медалия в Централна Сендария. Срещу дребни монети разказвах шарени истории насред централния площад и посвещавах дамите в последните модни веяния откъм Тол Хонет. Преспивах из оборите и сайвантите в покрайнините на града. След като близо седмица вече кръстосвах надлъж и нашир Медалия, измъченият глас на Поул ме събуди посреднощ.
„Татко, имам нужда от теб.“
„Какво се е случило?“
„Имаме проблем. По-добре ела колкото се може по-скоро.“
„Какво става?“
„Ще ти кажа, когато дойдеш. Някой може да подслушва. Промени външността си.“
После гласът й се изгуби. Ето ти на тебе загадка! Поулгара е най-хладнокръвният човек на света, освен ако нещо не я извади от равновесие. Но почти
Стигнах покрайнините на Селин още преди зазоряване, прерових паметта си за някоя подходяща дегизировка и се превърнах в плешив дебелак. После се отправих към работилницата, където обикновено Гелан правеше своите бъчви. Поулгара беше отпред и енергично метеше стълбището, без да се замисля колко рано беше всъщност.
— Къде беше досега? — подхвана ме тя, докато се приближавах към нея. Не зная как, но винаги успява да проникне зад дегизировката ми.
— Успокой се, Поул. Какво толкова те е подпалило?
— Влез вътре! — Тя ме въведе в работилницата. — Гелан още спи — прошепна, — но искам да ти покажа нещо. — Отведе ме до някакъв килер в дъното на помещението. Отвори вратата му и извади оттам дреха от рунтава кожа. Сърцето ми се качи в гърлото — беше изработена от меча кожа.
— От колко време е това? — прошепнах на дъщеря си.
— Не съм съвсем сигурна, татко. Гелан е някак отчужден и неуловим през последните шест месеца. Излиза почти всяка нощ и се прибира едва рано сутрин. Отпървом си мислех, че може би изневерява на Енала.
— Това жена му ли е?
Тя кимна и внимателно върна дрехата на мястото й в килера.
— Ела да излезем навън — пошушна. — Не искам да слезе долу и да ни завари пред килера.
Излязохме отново на улицата и тръгнахме към ъгъла.
— И така — започна разказа си тя, — майката на Гелан беше болна и аз денонощно стоях край леглото й. Сега вече е по-добре и едва онази вечер имах възможност да го проследя. Той слезе в работилницата и натъпка в една торба тази дреха. После се спусна край езерото и вървя покрай брега, докато стигна голямата клисура, обрасла с дървета, която е на около миля източно от града. Там вече имаше близо дузина други алорни, заобиколили голям огън в центъра на клисурата. Всички бяха облечени в мечи кожи. Гелан навлече своята и се сля с останалите. Съвсем ясно е, че е станал член на Мечия култ.
Започнах невъздържано да ругая.
— Такова поведение няма да реши нищо, татко — сряза ме студено Поул. — Какво мислиш да правиш оттук нататък?
— И аз не знам. Кой изглеждаше водач на това мило събиране онази нощ?
— Имаше един от тях с брада и расо на свещеник на Белар, който най-много говореше.
— Каза ли нещо съществено?
— Не мисля. През повечето време само повтаряше изтъркани стари лозунги от рода на: „Алория е една!“, „Проклети да са децата на Бога-Дракон!“, „Белар е нашият повелител!“
— Поул, ти трябваше да следиш отблизо Гелан. Как допусна да се случи подобно нещо?
— Изобщо не съм го очаквала, татко. Той беше толкова разумен.
— Този свещеник свързан ли е с местната алорнска църква?
— Не, доколкото забелязах, той не е от Селин.
— Как изглеждаше?
— Доста набит, но може така да ми се е сторило заради расото. Не успях много добре да видя лицето му. Брадата сякаш започваше направо от очите.
— Рус ли беше, имам предвид изглеждаше ли като повечето алорни?
— Не, беше много тъмен. Косата и брадата му бяха почти катранено черни.
— Това всъщност не е от голямо значение. Има много тъмнокоси драснианци и алгари. Редовно ли ходи Гелан при тях?
— Почти всяка нощ.
— Тогава довечера ще го проследя. Искам да зърна този облечен в кожа свещеник на Белар. Връщай се вкъщи, Поул. Ще стоя далече от работилницата на Гелан днес. Подозрителността всъщност крепи Мечия култ. Ако Гелан усети, че съм наоколо, може да реши да пропусне срещата.
Скитах се безцелно около Селин цял ден. Ушите и очите ми бяха отворени широко, но държах устата си затворена. Знаех какво търся, а да откриеш членовете на Мечия култ не е чак толкова трудно. Всички те са алорни, разбира се. Очите им постоянно шарят, те са нервни, подозрителни, напрегнати и маниакално предпазливи като всички глупаци, които имат чувството, че знаят някаква много важна тайна.
Изненада ме, че почти навсякъде в Сендария има параклиси на култа. Сендарите, независимо от каква раса произхождат, са твърде разумни, за да позволят да бъдат въвлечени в подобен фанатизъм.
Помотах се още по улицата, където беше работилницата на Гелан, докато най-накрая вечерта се спусна над Селин. Вече беше мръкнало, когато той крадешком се измъкна от вратата, нарамил конопена торба. Гелан беше към края на трийсетте и крехкото телосложение от неговото юношество беше отстъпило пред яките мускули на зрелостта. Явно сега пускаше и брада. Всички от Мечия култ носят бради по неясна за мен причина. Той се запъти надолу по улицата към езерото, а аз тръгнах в противоположната посока. Знаех къде отива, затова не смятах за необходимо да вървя по петите му. Излязох през една от другите врати на града, приех формата на бухал и стигнах мястото на срещата при дърветата четвърт час преди Гелан. Култистите, които вече бяха тук, се разхождаха тромаво с полюшване напред-назад около огъня. Сигурно си
