награда.“
Съвсем ясно чух звука, когато владичеството на Чамдар над съзнанието на Гелан се пропука. И преди бяхме получавали някои доказателства, че Гелан има доста посредствен талант, но гласните размишления на Чамдар бяха достатъчни, за да го върнат към здравия разум. С огромно усилие той освободи съзнанието си и действителността се стовари над него с огромна сила, когато си даде сметка какво всъщност става. Звукът от това беше ужасяващ.
И понеже беше алорн, реакцията на Гелан можеше да бъде предвидена до най-малките подробности. Той се устреми към втрещения гролим с пламтящи очи и желание да убива.
— Какво ти става?! — гласът на Чамдар се изви до писък.
Юмрукът на Гелан беше единственият отговор. Ударът, който той стовари върху подчинения на Ктучик, можеше да повали и вол.
Няколко пъти размишлявах колко съществено би се променил ходът на историята, ако Гелан носеше брадва през онази нощ. Но като погледна по-напред във времето си давам сметка, че това всъщност е било за добро.
Чамдар отстъпи назад, очите му се изцъклиха и неговата Воля се изпари. Той тежко падна на земята, а няколко от псевдоалорните се втурнаха да защитят своя господар. Тъкмо се бях приготвил да се намеся, но останалите култисти ме изпревариха. Те се бяха клели във вярност на Гелан, а това е религиозен обет в Мечия култ. Всички се скупчиха около двамата дагаши. Объркването обаче даде шанс на Чамдар да дойде на себе си и да се измъкне. Той се пренесе в края на гъсталака, сдоби се с крила и отлетя нанякъде в нощта.
— Ние сме измамени! — изрева Гелан. — Това не е свещеник на Белар!
— Какво да правим сега, о, Пророче на Бога? — безпомощно попитаха култистите.
— Не ме наричайте повече така! — изкрещя им Гелан. — Не съм никакъв пророк. Всичко това е било заблуда, а аз обезчестих името си! — той смъкна мечата кожа от гърба си и я хвърли в огъня. — Мечият култ е лъжа и измама. Повече не желая да участвам в тях!
— Да открием лъжливия свещеник и да го убием! — извика един здравеняга и понеже бяха алорни, се втурнаха да изпълняват неговия призив. Пръснаха се измежду дърветата наоколо и търсиха близо час и половина, но през това време Чамдар вече беше много далече. Най-сетне се отказаха и се върнаха около огъня.
— Какво ще правим сега, Ваше Величество? — попита едрият алорн.
— Най-напред забравете това „Ваше Величество“! — отвърна Гелан. — Аз не съм ривански крал, затова не ме наричайте повече така. — Той изопна рамене. — Искам да се закълнете, че нито дума за това няма да изпуснете. Оттук насетне аз съм просто Гелан бъчварят и нищо повече! Ще се закълнете ли?
Естествено, че се заклеха. Какво друго им оставаше?
— Сега си вървете вкъщи при семействата! — нареди им той. — Забравете тази мръсна работа, заживейте отново собствения си живот и никога не споменавайте за кошмара, който преживяхме.
— Ами този гролим? — настоя войнственият юначага. — Този, който се правеше на свещеник на Белар?
— Семейството ми ще се справи с него — отговори Гелан. — Сега си вървете по къщите.
Щом всички се разотидоха, наследникът на Желязната хватка се похлупи по очи на земята и заплака неудържимо от срам и разкаяние.
Тринадесета глава
Когато Гелан си върна отново здравия разум, той беше толкова обзет от вина, че едва говореше.
— Как съм могъл да бъда такъв глупак, дядо? — изхлипа той. — Аз съм низък и недостоен да нося това име! Предадох всичко, за което се борим!
— О, я стига! — казах му. — Това вайкане нищо няма да реши.
— Кой беше този човек, дядо?
— Името му е Чамдар, той е гролим. Не можа ли да разпознаеш по очите му, че е ангарак?
— Тук е Сендария, татко — обърна се Поул към мен. — Хората не обръщат толкова голямо внимание на расата.
— Може и така да е, но Гелан би трябвало да знае, че никой, който има ангаракска кръв, не може да бъде свещеник на Белар. — Погледнах сурово внука си. — Как успя така изцяло да те подчини?
— С ласкателства — отвърна Гелан със самообвинение в гласа. — Понякога ми се ще леля Поул никога да не ми беше казвала кой всъщност съм аз. Това много помогна на гролима да завладее душата ми.
— Какво общо има твоята личност с това? — попитах.
— Тук в Селин не съм кой знае колко важна личност, дядо. Хората, които идват да купуват бъчви, гледат на мен като на прислужник. Когато през войната с мама и леля Поул бяхме в Крепостта и Кал Торак я обсади, хората се отнасяха към мен с огромно уважение, защото знаеха, че съм ривански крал. В Селин съм един от многото търговци. Кой ти уважава един прост бъчвар? Когато някой пивовар или търговец на вина започне да се пъчи, започвам да си повтарям кой всъщност съм аз. Това ме спасява от чувството, че съм дребен и незначителен занаятчия. Затова гролимът така лесно ме улови в капана си.
— Ти не си му казал кой си, нали?
— Той вече знаеше. Един ден дойде в работилницата, поклони ми се дълбоко и ме приветства като ривански крал. Каза ми, че е свещеник на Белар и поличбите са му посочили кой всъщност съм аз. Откакто бяхме напуснали Крепостта, никой повече не ме беше наричал „Ваше Величество“. Това ме прониза право в сърцето.
— Така става обикновено, Гелан — казах му. — Много повече хора, отколкото можеш дори да си представиш, са станали жертва на своето високомерие.
— Високомерие?
— Или прекалена гордост, ако предпочиташ. Това означава толкова да си обзет от мисълта за собственото си величие, че здравият разум да замлъкне. Речта, която дръпна тази нощ, беше много показателна за твоето състояние. Ти не си първият, заразен от тази болест, а вероятно няма и да си последният. Как успя Чамдар да те въвлече в Мечия култ?
— Постепенно ме омота. Най-напред само говореше, че трябва да се върна в Рива и да се възкача на трона. Твърдеше, че цяла Алория чака този миг.
— Това може и да е така, Гелан — каза му Поул, — но Алория не знае, че те чака. Ние укривахме името и рода ти дълго време.
—
— Естествено — отвърнах аз. — Гролимите имат свои пророчества. Можехме да те скрием, но не и да запазим в тайна твоето съществуване. Чамдар вече три века преравя целия свят кътче по кътче, за да търси семейството ти.
— Ще го убия! — яростно каза Гелан, протягайки ръце, сякаш искаше да стисне гърлото на Чамдар.
— Не — спрях го аз, — ти няма да направиш това. Чамдар е моя грижа, не твоя. Гледай да не се показваш много-много. Сега незабавно се връщай в града и започвай да си събираш багажа. Тримата с жена ти и леля ти ще се скриете в най-затънтеното място, което можем да открием с Поул. — Замислих се за миг. — Във Вал Алорн да речем.
— Не говориш сериозно! — възпротиви се Поул.
— Вал Алорн не е чак толкова зле, Поул. При това Чамдар няма да може да скрие расата си от череките, както направи в Сендария. Череките са руси, а с тази черна брада и дръпнати очи Чамдар ще изглежда като бяла врана по улиците на Вал Алорн. Крал Елдриг е обявил почетна награда за главата на всеки ангарак, открит в пределите на кралството му. Парите от нея не са за пренебрегване и карат череките да държат очите си отворени на четири за чужденци. Ще поговоря с Елдриг и двамата ще изберем някое село, където не живеят ветерани от войната в Арендия.
Гелан изглеждаше озадачен.
— Дядо ти и аз бяхме малко непредпазливи във Во Мимбре, Гелан — обясни му Поул. — Някой, който е бил там, може да ме познае. Череките приказват много, когато са пияни, а това се случва почти всяка вечер, доколкото съм забелязала.
