Понякога се чудя дали Торак осъзнаваше, че е грешка.
Това само по себе си би оправдало цялото ми съществуване.
— Защо е трябвало да говориш със Селмисра? — попитах.
— За да я предупредя — отговори дъщеря ми. — След няколко години тя ще направи нещо и аз трябва да й се отплатя. Ала това и на двете никак не ни харесва — въздъхна Поулгара. — Ще бъде нещо ужасно, но нямам друг избор. — Тя внезапно протегна ръце, прегърна ме и скри лице в рамото ми. — О, татко — изхлипа, — защо точно аз трябва да го направя?
— Защото ти единствена си способна на това, Поул. — После я потупах по рамото. — Хайде, успокой се. Тихо, тихо.
Последвалите години бяха спокойни, а това много ме изнерви. Най-значимите събития в историята на света щяха да се случат съвсем скоро и аз исках това да стане колкото се може по-бързо. Никак не мога да чакам.
През 5340 г. Ран Борун XXIII беше коронясан за император на Толнедра и не след дълго се ожени за една от братовчедките си, червенокоса дриада на име Се’Вейн. Близнаците казаха, че това е много съществено и ме увериха, че от този брак ще се роди Кралицата на света. Ако бяха прави, а те почти винаги имаха право, това означаваше, че когато Геран порасне и се ожени, той ще е бащата на този, когото очаквахме.
Не след дълго Белдин се върна в Долината.
— Виждам, че най-после си се уморил да пазиш пещерата — казах му, когато изкачи стълбите на кулата ми.
— Не си прав — отвърна той. — Трябва да са се случили някои неща, нали?
— Достатъчно неща станаха. С всеки ден приближава раждането на Пратеника на боговете.
— Така и предполагах. Преди няколко месеца нещо много силно ме принуди да се разходя и да огледам наоколо. Мургите имат нов крал. Казва се Таур Ургас и е наистина смахнат. Но няма какво толкова да се чудим — всички от Ургас са луди. Ала Таур Ургас ги задминава по безумство. Видях го веднъж в Рак Госка и смятам, че ще има съществена роля в събитията.
— Има ли някакъв знак от малорианския му побратим?
Белдин кимна.
— Името му е Закат. Още не са го коронясали за император, но и това скоро ще стане. Баща му е много болен. За един ангарак Закат е изключително цивилизован мъж. Доколкото успях да разбера, той е много интелигентен и неговите учители са убедили баща му да го даде да се учи в университета на Мелсена. Образован малориански император ще бъде новост за нас. Колко от Придружителите са се появили досега?
— Доколкото ми е известно, шест. Водача и Слепеца са родени през 5335, Страховития мечок — през 5336, а Повелителя на конете и Рицаря-защитник — в 5337 година.
— Дотук са само пет.
— Мислех, че вече знаеш за Мъжа с Двата живота. Той се роди по-рано — през 5330, мисля. Наследник е на ковача в Ерат, Централна Сендария.
— Има ли някакви поличби и за останалите?
— Близнаците мислят, че сегашният император на Толнедра ще бъде баща на жената на Пратеника.
— Така нещата съвсем се подреждат. Как е Поул?
— Трудно й е както винаги. Преди няколко години отиде в Нийсия и там се срещна със Зедар.
— И ти й
— Това не е подходящата дума, когато иде реч за Поул. Досега трябва да си го разбрал, Белдин. Всъщност тя въобще не си направи труда да ме уведоми къде отива. Едва после благоволи да ми каже, че двамата със Зедар
— Сигурен съм, че е така. О, почти щях да забравя. В Гар ог Надрак също има нов крал. Името му е Дроста лек Тун и беше едва дванайсетгодишен, когато се възкачи на трона.
— Виждал ли си го?
— Не. Чух за него, когато бях в Рак Госка. Алгарите ще направят ли нещо за своя принц-наследник?
— Какво разбираш под „да направят нещо за него“?
— Той е сакат, нали? Не вярвам алгарите да търпят инвалид за крал.
— Ще се справи. Щом като язди, значи не е по-лош от който и да е жив алгар. — Подръпнах брадата си. — Аз обаче малко се притеснявам за това. Мрин казва, че Повелителя на конете ще е негов син, а той вече се роди, но в друг клан. Близнаците умуват над това. Точно сега Мрин страшно се е заинатил. Ще поостанеш ли тук за малко?
— Не, по-добре да се връщам в Южен Ктол Мург и да наглеждам Опърленото лице. Все повече наближава раждането на Пратеника, а то вероятно ще събуди Торак.
— Не съм много сигурен в това. Но ако
— Все пак трябва да сме подготвени, просто за всеки случай. Ако Торак се събуди, ще трябва да отнесеш детето някъде в лесовете и да го скриеш. Чамдар още ли души наоколо?
— Сега е в Толнедра. Драснианското разузнаване има грижата за него.
— Мислех, че това е твоя работа.
— Така е по-добре. Чамдар ме познава. Може да почувства, ако съм някъде наоколо.
— Твоя си работа. Ще отида да поговоря с близнаците и се връщам в Ктол Мург. — Той се обърна и заслиза по стълбите. Чак тогава осъзнах, че изобщо не ми поиска нещо за пиене. Напрегнатото очакване ни караше да се държим доста странно.
На следващата година куцият Чо-Хаг беше издигнат за Водач на клановете на Алгария и това ми създаде много грижи. Знаех, че Хетар някога ще заеме този пост, но изобщо не проумявах как ще стане това, освен ако не избухнеше още някоя война между клановете. Като се има предвид какво предстоеше, една война в Алгария беше последното нещо, което ни беше нужно.
Нещата се развиваха много бързо и събитията се трупаха едно след друго, накъдето и да се обърнех. Запазвайки присъствие на духа, аз продължавах да отчитам времето до възмъжаването на Геран и неговата женитба. Понякога губех търпение и бездейното очакване ме влудяваше. Тогава, без да има наистина някаква нужда от това, отръсквах праха от скитническия си костюм и тръгвах да пътувам.
Първата ми спирка беше в Анат, естествено. Геран беше на около дванайсет и растеше като тръстика. Косата му бе станала още по-тъмна, а гласът му мутираше — понякога ставаше топъл баритон, а друг път пискаше и дращеше. Често това ми напомняше за младо петле, което се учи да кукурига.
— Вече забелязва ли момичетата? — попитах Поул, когато успях да я придърпам на четири очи в един ъгъл.
— Дай му време, татко — отговори тя. — Илдера е едва на девет години, нека не прибързваме.
— Илдера?
— Момичето, което той ще вземе за жена.
— Не ми звучи като сендарско име.
— Не е. Илдера е дъщеря на Водача на клановете в Алгария. Пасищата им са точно отвъд границата.
Аз се начумерих.
— Сигурна ли си, Поул? Винаги съм си мислел, че майката на Пратеника ще е сендарка.
— Това пък откъде ти хрумна?
— Не знам. Нали трябва да се роди тук, в Сендария. Сигурно затова съм стигнал до заключението, че майка му ще е сендарка.
— Просто трябваше да ме попиташ, татко. Още преди шест поколения можех да ти кажа, че ще е алгарка.
— Убедена ли си, че е точно тя?
— Разбира се, че съм убедена.
