— Как твоят брат Торак ти отне Сферата, Учителю? — попита Белтира.
— Торак се бе пристрастил към скъпоценния камък — каза Алдур. — Отдавна ме умоляваше да му го дам. Когато днес му отказах за пореден път, той ме удари, взе Сферата и избяга.
Това вече преля чашата! Макар да беше безценна, Сферата си оставаше просто камък. Мисълта, че Торак си е позволил да удари моя Учител, се впи в мозъка ми като нажежено желязо. Отхвърлих наметката си назад, придадох форма на волята си, изрекох думата и във въздуха пред мен се появи меч. Грабнах го и изскочих през прозореца.
— Не! — каза Учителя и тази едносрична дума ме възпря така, сякаш пред мен бе изникнала крепостна стена.
— Той е вдигнал ръка срещу теб, Учителю! — продължих да беснея. — Затова ще го убия, та ако ще да е и десет пъти по-бог от всеки друг!
— Не. Торак ще те размаже с лекотата, с която ти би размазал досадно насекомо. Аз те обичам много, сине мой, и затова не искам да те изгубя.
— Това означава война, Учителю — обади се и Белмакор.
Тази негова реплика би трябвало да ви подскаже колко сериозно бяхме приели всичко. Думата „война“ беше последното нещо, което някой от нас бе очаквал да чуе от свръхцивилизования Белмакор.
— Ударът и кражбата не бива да останат безнаказани. Ние ще сътворим оръжия и Белгарат ще ни поведе. Ще обявим война на този крадец, който нарича себе си „бог“.
— Сине мой — каза Алдур с тиха тъга в гласа, — още преди да изтекат дните ти ще се нагледаш на толкова кръв и варварство, че самата мисъл за война ще ти опротивее. И сам бих дал Сферата на Торак, ако тя самата не ми бе казала, че това ще го унищожи. Бях готов да направя всичко, за да го спася, но жаждата му да притежава Сферата беше станала неутолима. — Алдур въздъхна и след това се надигна леко в стола си. — Война ще има, Белмакор. Тя вече не може да бъде предотвратена. Моят брат си присвои Сферата, а с нейна помощ би могъл да сътвори неописуеми злини. Трябва да си я върнем или да я променим, преди Торак да я покори и да я подчини на волята си.
— Да я променим? — каза Белзедар втрещен. — Учителю, не вярвам, че ще поискаш да отслабиш това прекрасно нещо!
Той очевидно не можеше да мисли за нищо друго. Трябва да съм бил сляп и глух!
— Тя не може да бъде отслабена, Белзедар — отвърна му Алдур. — Силата й ще остане непроменена вовеки веков. Целта на нашата война ще бъде да накараме Торак да се разбърза и да използва Сферата по начин, по който тя не бива да бъде използвана.
Белзедар се втренчи в него. Той явно си бе мислил, че Сферата е просто вещ, и не беше допускал, че притежава своя собствена воля.
— Светът се променя непрекъснато, Белзедар — обясни му нашият Учител, — но Доброто и Злото са постоянни и неизменни. Сферата е олицетворение на Доброто, а не просто някаква играчка. Тя си има свое съзнание, различно от твоето, но все пак съзнание. Тя има също и своя воля. Пазете се от тази воля, защото тя е волята на един камък. Тя е, както казах, олицетворение на Доброто. Ако бъде използвана в полза на Злото, ще порази най-напред онзи, който я е тласнал към това, бил той човек или Бог.
Алдур очевидно виждаше онова, за което аз бях сляп, и се опитваше да предупреди Белзедар, но нашият побратим просто не искаше да го чуе.
Учителя въздъхна отново и се изправи.
— Не бива да губим нито миг — каза ни той. — Вървете, ученици мои. Вървете при останалите ми братя и им кажете, че ги моля да дойдат тук възможно най-скоро. Аз съм най-старият измежду тях и те ще пристигнат, ако не от обич към мен, то поне от уважение. Войната няма да е само наша. Боя се, че цялото човечество ще бъде въвлечено в нея. Затова вървете и призовете братята ми, за да решим заедно какво да сторим.
Пета глава
— Може ли да поговорим, Белгарат? — попита ме Белмакор, когато достигнахме преддверието на кулата на Учителя.
— Разбира се.
— Не мисля, че е редно да оставяме Учителя сам — отбеляза мрачно той.
— Мислиш, че Торак може да се върне и отново да вдигне ръка срещу него?
— Съмнявам се, пък и нашият Учител може да се грижи сам за себе си.
— Сигурно, но ето че последният път не го е направил.
— Това е, защото Торак вероятно го е изненадал. Не е съвсем в реда на нещата брат да вдига ръка срещу брата, нали?
— За какво си се загрижил тогава?
— Ти не почувства ли мъката на Учителя? Не става въпрос просто за откраднатата Сфера. Торак го е предал и го е ударил, а сега ще има и война. Мисля, че поне двама от нас трябва да останат тук, за да не бъде сам в тъгата си.
— Искаш ли да останеш?
— Не аз, старче. Аз съм поне толкова разгневен, колкото си и ти. Толкова съм бесен, че бих могъл да дъвча камъни и да плюя пясък.
Замислих се. Ние бяхме седем, а Боговете, които трябваше да известим — пет, затова двама от нас спокойно можеха да останат в Долината.
— Какво ще кажеш тогава за близнаците? — предложих аз. — Разделени, те са абсолютно безпомощни, пък и са твърде миролюбиви, за да се справят с трудностите, които биха могли да изникнат по пътя.
— Чудесна идея, старче — съгласи се Белмакор. — Това, естествено означава, че някой друг би трябвало да поеме на север, за да говори с Белар.
— Аз ще отида — предложих. — Мисля, че ще се оправя с алорните.
— Тогава аз ще отида при Недра. Срещал съм се и преди с него и знам как да привлека вниманието му. Готов съм дори да го подкупя, ако се наложи.
— Да го подкупиш? Та той е Бог, Белмакор.
— Явно не го познаваш. Толнедранците далеч не са толкова срамежливи като теб.
— Вземи Белзедар със себе си — предложих му аз. — Сферата направо го е обсебила. Не мисля, че трябва да го оставяме без надзор. Може да реши да тръгне сам да се разправя с Торак. Щом стигнете до земите на толнедранците, прати го в Арендия да говори с Чалдан. Ако се опита да спори с теб, кажи му, че аз съм наредил така. Все пак съм най-старият от вас и думата ми може да натежи пред него. Не му позволявай да тръгне на юг. Не искам да изгуби живота си по такъв глупав начин. Нашият Учител и без друго си има достатъчно грижи.
Белмакор кимна мрачно.
— Ще тръгнем всички заедно. Ще се разделим едва след като се доберем до земите на толнедранците. Белсамбар може да отиде при Мара, а Белдин сигурно ще успее да открие Исса.
— Така май наистина ще е най-добре. Предупреди Белдин и Белсамбар за Белзедар. Трябва всички да го държим под око. Понякога е малко импулсивен.
— А ще намесваме ли далите или мелсените?
Вдигнах глава и се вгледах в небето с присвити очи. От лятната буря не бе останала и следа. Виждаха се само няколко малки пухкави облачета.
— Учителя не спомена нищо за тях — отвърнах му после колебливо. — Може би няма да е зле да ги предупредим все пак. Те най-вероятно няма да се замесят в религиозна война, тъй като си нямат свой Бог, но някой поне трябва да им каже да стоят настрана.
Белмакор сви рамене.
— Както сметнеш за най-добре. Ти ли ще говориш с близнаците?
— По-добре ти говори. На мен ми предстои дълъг път. Освен това алорните са пръснати из целия Север. Кой знае колко време ще ми отнеме да намеря Белар.
— Наслука — каза моят побратим с лека усмивка.
— Много смешно, Белмакор — отвърнах му сухо аз.
