Не бих отделил толкова внимание на тази случка, ако не смятах, че така ще мога да обясня най-добре какво огромно влияние оказва новата форма върху онзи, който я приема. Не след дълго вече бях също толкова вълк, колкото бе и моята малка приятелка. Ако някога решите да се занимавате с изкуството на преображението, бъдете изключително внимателни. Останеш ли прекалено дълго в нечия чужда форма, много е вероятно, дойде ли време да си върнеш истинския облик, да установиш, че не искаш да го направиш. Признавам, малко преди да стигнем вековната гора, обитавана от Белар — Богът Мечка, аз вече бях започнал да се замислям доста сериозно за удоволствията на волния вълчи живот и ловуването из равнината, за сладкото скимтене на малките и за преимуществата на това да имаш свой спътник в живота.
Щом навлязохме в гората, се натъкнахме на дружинка ловци. За почуда на своята спътница, аз веднага приех човешката си форма и се приближих към тях.
— Имам послание за Белар — казах им.
— Как да разберем дали казваш истината? — отвърна един як мъжага с рунтава брада. Защо, по дяволите, алорните не пропускат възможността да ступат някого?
— Истина е, защото аз казвам така — заявих му наперено. — Посланието е важно, затова престани да ми демонстрираш мускулите си и ме заведи веднага при Белар.
В този момент един от алорните забеляза моята спътница и запрати копието си към нея. Така и не бях помислил как да я скрия. Затова просто спрях копието насред полет и го оставих да си виси във въздуха.
Алорните до един зяпнаха леко потръпващото копие, което очевидно нямаше никакво намерение да пада на земята. И понеже ме бяха ядосали, поразкърших съзнанието си и счупих копието на две.
— Магьосничество! — простена един от тях.
— Каква невероятна проява на схватливост от твоя страна, друже — казах саркастично, имитирайки най-добрите постижения на Белмакор. — А сега веднага ме заведете при Белар, ако не искате да ви превърна в мухоморки. О, между другото, вълчицата е с мен. Следващият от вас, който се опита да й стори нещо, ще трябва да носи карантията си в шепи през останалата част от живота си. — Понякога се налага употребата на цветист език, ако държиш да привлечеш вниманието на някой алорн. Махнах на вълчицата и тя дойде до мен, като не пропусна да се озъби на ловците. Зъбите й бяха наистина прекрасни — дълги, бели и остри като кинжали. На техния фон авторитетът й пред алорните мигом скочи.
— Браво на теб — изръмжах й аз одобрително.
Тя махна приятелски с опашка и хвърли последен застрашителен поглед към тъпоглавите варвари.
— Сега ще вървим ли при Белар? — рекох с най-цивилизования си тон, който понякога стряска алорните повече и от най-лютата закана.
Открихме Бог Белар насред построен набързо лагер, на няколко мили навътре в гората. Той изглеждаше много млад, почти момче, но аз добре знаех, че е приблизително на годините на моя Учител. Още преди да го срещна за пръв път, вече бях по-дочул едно-друго за него и подозренията ми се оправдаха. Заварихме го заобиколен от стадо напращели русокоси алорнски девици, които изглеждаха изцяло завладени от неговия чар. Е, той все пак е Бог, но обожанието на тези девойки май не се дължеше единствено на религиозните им убеждения.
(Добре де, Поулгара, хайде просто да забравим за това, става ли?)
Алорните в горския лагер бяха разхайтени, недисциплинирани и в по-голямата си част пияни като пънове. Те се майтапеха свойски с Господаря си, без да му демонстрират и частица от уважението, което един простосмъртен дължи на своя Бог.
— Добре дошъл, Белгарат — поздрави ме по име Белар, макар никога преди да не се бяхме срещали. — Как е моят любим най-възрастен брат?
— Не е добре, Господарю — отвърнах му кратко, но с нужния респект. Макар да държеше халба в едната ръка и момиче — в другата, той все пак си оставаше Бог. Затова реших да не си позволявам излишни волности. — Твоят брат Торак дойде при моя Учител, удари го и открадна един камък с огромна стойност, който му беше поверен от самия УЛ.
—
— Именно, Господарю. Моят Учител ме изпрати да съобщя, че те моли да дойдеш при него по възможно най-бързия начин.
— Така и ще направя, Белгарат — увери ме Белар и връчи полупразната халба на румената девойка. — Торак използвал ли е вече Сферата?
— Предполагаме, че не е, Господарю. Моят Учител настоява да побързаме, за да не позволим на Торак да овладее изцяло силата на Сферата.
— И е абсолютно прав — съгласи се Белар.
Той хвърли един поглед на вълчицата, която бе приседнала в краката ми.
— Здравей, малка сестро — обърна се той към нея на безупречен вълчи. — Добре ли се чувстваш в моя лагер?
Белар определено си има трески за дялане, но маниерите му винаги са били безупречни.
— Чувствам се чудесно — отвърна му тя с лека почуда. — Излиза, че съм се замесила с изключително важни същества.
— Ние двамата с твоя спътник трябва да побързаме, иначе аз лично бих се погрижил да се почувстваш още по-уютно тук. Мога ли да ти предложа нещо за ядене?
Сега разбирате ли какво имах предвид, когато ви споменах за маниерите на Белар?
Вълчицата хвърли един поглед на вола, който се печеше на огъня.
— Това там намирисва обещаващо — каза тя.
— Разбира се. — Белар измъкна отнякъде дълъг и остър като бръснач нож и отряза солидна порция от вкусно ухаещото месо. После внимателно й го подаде, като дръпна бързо пръсти, за да не се озоват между блестящите зъби на моята приятелка.
— Благодаря — каза тя между две големи парчета месо, които преглътна с по едно примигване. — Този тук… — последва махване с глава към мен, — така се беше разбързал, че дори не успяхме да хванем някой заек.
Вълчицата довърши месото с няколко лакоми отхапвания и се облиза доволно.
— Беше наистина добро — отбеляза после. — Чудя се само защо е необходимо да го пърлите.
— Обичай, малка сестрице — обясни й Белар.
— Е, добре, щом е обичай…
Тя облиза грижливо мустаците си.
— Веднага се връщам, Белгарат — каза Богът Мечка и се запъти към една от набързо построените хижи, за да поговори със своите алорни.
— Този е свестен — отбеляза моята спътница.
— Той е Бог.
— Това не означава нищо за мен — каза тя. Очевидно наистина не беше впечатлена ни най-малко от титлата на Белар. — Боговете са хорска работа. Вълците не се интересуват особено от подобни неща.
После ме погледна критично.
— Освен това не виждам какво толкова има за гледане наоколо, та очите ти не могат да се спрат на едно място — добави тя.
— Какво имаш предвид?
— Мисля, че и сам се сещаш. Тези женски в лагера май хващат окото. Не е прилично да им се възхищаваш толкова открито.
Очевидно, независимо от моите възгледи по въпроса, тя вече бе взела някои решения от името и на двама ни. Реших, че няма да е зле да внеса известна яснота в отношенията ни.
— Може би искаш да се върнеш на мястото, където се срещнахме, за да се присъединиш към глутницата си — подхвърлих й деликатно.
— Ще остана с теб още известно време. — Очевидно намеците нямаше да свършат работа. — С теб ми е интересно. Ти познаваш разни странни същества.
Тя се прозина, протегна се доволно и се сви на кълбо в краката ми. При това се постара да застане
