Белгарат — магьосникът

северния му край и там спря. Луната тъкмо бе залязла отново.

Настаних се на един удобен клон и вперих очи в него. Признавам, беше доста забавно да го наблюдавам, без той самият да може да ме види, въпреки че бях на не повече от пет-шест метра от него.

— Господарю! — Мисълта му за малко не ме събори от клона, на който бях кацнал. Господи, какъв мърляч ставаше Зедар, когато нещо го безпокоеше.

— Чувам те, сине мой. — Познах гласа. Бях малко изненадан от факта, че Торак е почти същия мърляч. Та той беше Бог! Това ли бе най-доброто, на което е способен? А може би там беше проблемът. Вероятно мисълта за неговата божественост го бе направила самоуверен до самозабрава.

— Провалих се, Господарю. — Тихият глас на Зедар потръпваше от притеснение. Торак определено не беше сред Боговете, които биха приели провала като нещо нормално.

— Провалил си се? — В тембъра на обезобразения Бог се долавяха ясно цял куп неприятни нотки. — Няма да приема нещо подобно, Зедар. Ти не трябва да се проваляш.

— Нашият план беше несъвършен, Господарю. Белгарат е по-силен, отколкото предполагахме.

— Как е възможно това, Зедар? Той е твой брат. Как е възможно да не си наясно докъде се простират уменията му?

— Мислех го за глупак, Господарю. Нито умът му е бърз, нито сетивата му са особено изострени. Той не е нищо повече от пияница без морал и сериозно отношение към живота.

Човек рядко чува хубави неща за себе си, докато подслушва чужди разговори. Направило ли ви е впечатление?

— Как тогава успя да те победи, сине мой? — В гласа на Торак се бе промъкнала стоманена нотка.

— Той е успял по някакъв неизвестен за мен начин да овладее уменията на мориндимските магьосници и призовава демони, които стават негови слуги. Нещо повече, Господарю, той отдавна е надминал онези диваци в тяхното собствено изкуство.

Зедар, естествено, не знаеше кога съм изучил магията на мориндимите. Докато бях в Мориндланд, той така и не се върна от Малория.

— Какво точно направи той, Зедар? — попита го мрачно Торак. — Трябва да съм наясно с предела на неговите сили, преди да се посъветвам с Необходимостта, която ни води.

Беше ми нужно известно време, за да осмисля току-що чутото. Другата Необходимост — противоположна на тази, която се бе настанила в главата ми — изглежда не поддържаше пряка връзка със Зедар. Торак беше посредник помежду им! Той беше твърде ревнив, за да позволи на още някого пряк достъп до този дух или за каквото там ставаше въпрос. Това беше моето преимущество! На мен ми се казваше, ако допусна грешка. На Зедар — не. Изведнъж ми се прииска да направя почетно кръгче над дърветата.

Вместо това се вслушах внимателно в разказа на Зедар как съм се справил с мориндимите и техните демони. Той преувеличи малко. Зедар по принцип често преувеличаваше, но този път си имаше и основателна причина. Доброто му здраве зависеше пряко от това доколко ще убеди Торак, че аз наистина съм недостижим в магическите си изпълнения.

След екстравагантния пасаж, който Зедар посвети на демона-лорд, последва кратко мълчание.

— Ще обмисля казаното от теб и ще се посъветвам с Необходимостта — каза накрая Торак. — Искам да следиш всяка следваща стъпка на своя брат, докато не измисля нов начин да го забавим. Не можем просто да го унищожим. ВРЕМЕТО на СЪБИТИЕТО е също толкова важно, колкото и самото СЪБИТИЕ.

Я виж ти! Значи други капани просто нямаше. Бяха заложили всичко на мориндимите. Прищя ми се да се ухиля до уши, но щеше да е доста трудно да го направя с тази човка. Сега нямаше какво повече да чакам — бях научил онова, от което се интересувах. Реших да изкарам Зедар от играта още там, на мига. Можех просто да отлетя до него, да приема човешката си форма точно над главата му и да се стоваря върху него като сриващ се покрив.

— Не сега — каза ми гласът. — Не му е дошло времето.

— Кога тогава?

— Изчакай само още няколко минути и може да преосмислиш плана си. Струва ми се, че в него има пропуски.

След кратък размисъл установих, че гласът може и да има право. Да се срина върху Зедар наистина не беше много добра идея. Така можех и аз да изгубя съзнание. Освен това исках първо да си поговоря с него.

Усещането за някак мъглявото присъствие на Торак бе изчезнало. Обезобразеният Бог явно бе побързал да оттегли мисълта си, за да се консултира със своята Необходимост. Зедар бе тръгнал надолу по склона, за да се скрие сред боровете.

Изпреварих го с няколкостотин метра, приех човешкия си облик и зачаках. Дори се облегнах на дънера на близкото дърво.

Мярнах отдалеч зеленото му сияние да се задава сред клоните и използвах паузата преди да ме види, за да овладея гнева си. Никак не е хубаво да си изпуснеш нервите, точно когато ти предстои сериозен сблъсък.

Малко по-късно той се измъкна измежду дърветата в другия край на просеката, на която бях застанал аз.

— Къде се забави толкова? — попитах го с овладян глас.

— Белгарат! — хлъцна той.

— Сигурно си полузаспал, Белзедар. Не усети ли моето присъствие? Не съм се опитвал да го скрия от теб.

— Благодаря на Боговете, че те заварвам тук — каза той с не лошо изигран ентусиазъм. Бързо се окопити, трябва да му го призная. — А ти не ме ли чу? Опитвах се да се свържа с теб.

— Тичах, приел облика на вълк. Това може да е притъпило възприятията ми. Какво правиш тук?

— Опитвам се да те настигна. Ти и алорните сте на път да се подложите на ненужен риск.

— Нима?

— Няма смисъл да ходите до Малория. Аз вече успях да върна Сферата. Този ваш абсурден поход е чиста загуба на време.

— Виж ти, колко любопитно. А ще ми я покажеш ли?

— Ъ-ъ… не мислех, че ще е удачно да я нося у себе си. Не бях сигурен, че ще успея да ви настигна, а не исках да се връщам в Малория със Сферата в ръце, затова я оставих на сигурно място.

— Добра идея. Как успя да я измъкнеш от Торак? — След като скалъпваше лъжа след лъжа с такава лекота, реших да му дам възможност да се развихри още повече.

— Посветих на тази задача последните две хиляди години от живота си, Белгарат. През цялото време обработвах Урвон. Той е гролим, но се бои ужасно от силата на Сферата. Урвон отвличаше вниманието на Торак, а в това време аз се промъкнах в онази желязна кула в Ктол Мишрак и откраднах Сферата.

— А къде я държеше Торак? — Тази информация можеше да се окаже безценна в един определен момент.

— В една стая, съседна на тази, в която прекарва цялото си време. Торак не искаше кутията със Сферата да бъде в едно помещение с него. Вероятно изкушението да я отвори му се е сторило твърде голямо.

— Е — казах аз безгрижно, — това сваля целия товар от плещите ни. Радвам се, че си побързал да ни настигнеш, братко. И без друго не ми се стъпваше в Малория. Ще отида да доведа Черек и неговите синове, а ти върви да донесеш Сферата. После всички заедно можем да се приберем в Долината.

Изчаках малко, за да му дам възможност да се наслади на успеха си.