по-късно над морето се изви тридневна снежна буря. Скрихме се под една гигантска купчина от дървени отломки и там изчакахме бурята да утихне. Драс се оказа доста полезен за всички ни. Той измъкна бойната си секира и проправи с нея тунел чак до самия център на камарата. Успяхме дори да оформим нещо като комин, което ни позволи да си запалим огън във вътрешността.
По време на една от кратките си визити в Долината Белдин ми бе начертал груба карта на Малория и докато бурята вилнееше навън, аз прекарах доста време, приведен над това парче хартия.
— Далече ли е мостът от мястото на брега, където тръгнахме? — попитах Рива, когато вятърът започна да утихва.
— О, не знам. Петдесет левги или нещо такова.
— Страшно ми помогна, Рива — казах му кисело.
Вперих отново поглед в картата. Белдин естествено не бе предполагал за съществуването на моста, затова и не го беше отбелязал. Но освен това не се бе сетил да приложи поне някакъв знак за евентуалния мащаб на скицата си, затова можех да разчитам единствено на догадки.
— Доколкото мога да преценя, ние се намираме в общи линии западно от Ктол Мишрак — казах аз на приятелите си.
— В общи линии? — попита Черек.
— Тази карта не е чак толкова добра. Тя дава приблизителна представа къде се намира градът, но това е кажи-речи всичко. Когато вятърът утихне още малко, ще се измъкнем навън и ще разузнаем наоколо. През Ктол Мишрак минава река, а северно от тази река има блато. Ако открием блатото, ще знаем, че сме доста близко.
— А ако не го открием?
— Тогава ще се наложи да го потърсим още — него или реката.
Черек се втренчи в моята карта.
— Може да сме на север от блатото, Белгарат — възрази той. — Или пък на юг от реката. Можем да си обикаляме така, докато настъпи лятото.
— А имаш ли някаква по-добра идея?
— Не, но…
— Нека тогава да се притесняваме едва след като разберем какво има навътре в сушата. Нали конските вътрешности ти бяха предсказали, че тази година ще е най-късметлийската в живота ти? Може пък точно заради това да сме излезли на подходящото място.
— Ама ти нали не вярваше на гадаенето по вътрешности?
— Аз не вярвам, но ти вярваш. Може би точно това ти е и необходимо. Ако вярваш, че си късметлия, тогава късметът ти може наистина да заработи.
— Май не се бях сетил за това — каза той и лицето му просветна. Стига да говори достатъчно бързо, човек може да убеди един алорн в каквото си поиска.
Увихме се в кожите, които носехме със себе си и опитахме да поспим. На практика нямаше какво друго да правим, освен ако някой от нас не искаше да поиграе с Драс на зарове. Аз лично предпочитах да се наспя, сънувайки прекрасната си съпруга.
Не знам колко точно съм спал, но по някое време ме събуди мощното разтърсване на Рива.
— Май ще е по-добре да пренастроиш това твое чувство за посока, Белгарат — каза ми той обвинително.
— Какво има?
— Преди малко излязох навън, за да проверя дали вятърът не е утихнал. Слънцето изгрява.
Надигнах се бързо от импровизираната си постеля.
— Чудесно — казах. — Върви да събудиш баща си и братята си. Известно време ще разполагаме поне с малко светлина. Трябва да се възползваме от това предимство, за да разузнаем из вътрешността на континента. Кажи им да не събарят укритието. Само ще поогледаме и ще се върнем обратно. Искам първо да се стъмни и чак тогава ще тръгнем отново.
Измъкнахме се навън, изкачихме дюните и погледнахме към близката гора, която изглеждаше като осеяна с просеки джунгла.
— Какво мислиш? — попита ме Черек. — Сега не прилича на блато, но да не забравяме, че всичко е замръзнало. През лятото картинката вероятно изглежда съвсем иначе. Тези просеки може да са просто малки потоци.
— Да идем дотам и да погледнем — казах аз, присвивайки нервно очи по посока на чезнещата зора. — По-добре да побързаме, преди отново да е паднал мрак.
Смъкнахме се бавно по склона на дюната и навлязохме сред изкривените недъгави дървета. След като се добрахме до една от просеките, аз разритах снега и огледах внимателно повърхността.
— Лед — отбелязах със задоволство. — Пробий дупка в него, Драс. Трябва да видя каква е водата отдолу.
— Само се чудиш как да изтъпиш острието на секирата ми, Белгарат — оплака се Бичия врат.
— Пак ще я наточиш. Сега пробий дупка.
Той промърмори няколко нечленоразделни проклятия, после вдигна високо секирата си и огромните му рамене набъбнаха до пръсване. След няколко минути от дъното на издълбаната в леда дупка започна да струи вода. Цветът й се оказа кафеникав.
— Достатъчно — казах аз на огромния алорн.
После се наведох и загребах с шепа.
— Водата е блатна — обявих, след като я помирисах за всеки случай. — Май твоите конски вътрешности са казвали истината, Черек. Това наистина е най-късметлийската ти година. Хайде да се върнем на брега и да закусим.
Тръгнах по обратния път и Алгар ме последва пръв.
— Бих казал, че това е и твоята най-късметлийска година, Белгарат — промърмори той. — Татко сигурно щеше доста да се вкисне, ако не бяхме открили блатото.
— Аз просто не мога да загубя, Алгар — отвърнах му весело. — Щом се върнем на брега, съм готов да хвърлям заровете цял ден с кой да е от вас.
— Аз не играя на зарове.
Върнахме се в нашия заслон и Рива сготви обилна закуска. Готвенето е занимание, което никой освен моята дъщеря не харесва. Странно, но Рива се оказа доста добър готвач.
(Това май не го знаеше, а, Поул?)
— Ти ще познаеш ли онова място, ако го видиш? — изломоти Драс с пълна с бекон уста.
— Едва ли ще е толкова трудно за разпознаване — отвърнах му аз невъзмутимо. — Нали това е единственият град на север от реката.
— О — каза той, — не знаех.
— Освен това над него винаги се стеле гъста пелена от облаци — допълних.
Драс се намръщи.
— И каква е причината за това?
— Торак. Поне Белдин смята така.
— И за какво му е притрябвало да прави нещо подобно?
Свих рамене.
— Може би мрази слънцето.
Не исках да изпадам в твърде екзотични подробности. Това объркваше Драс. Той предпочиташе нещата да са простички, разбираеми и добре познати.
(Извинявам се на целия драсниански народ за тази своя последна забележка. Драс беше храбър, силен и абсолютно отдаден на мисията си, но понякога мисълта му просто течеше малко бавно. Неговите наследници отдавна са надраснали този негов недостатък. И ако някой се съмнява в това, предлагам му да опита да води делови преговори с принц Кхелдар.)
— Добре тогава — казах им аз, след като бяхме хапнали до насита. — Торак в никакъв случай не е глупак. Освен това, захване ли се с нещо, никога не се отказва. Почти съм сигурен, че знае за онзи мост. Още повече, щом карандите го използват, за да търгуват с мориндимите. Нека да не забравяме, че карандите също са поклонници на Торак. Но пък те сигурно са използвали моста през лятото, когато там
