Робата й — ако това въобще можеше да се нарече роба — бе изтъкана от ефирна материя, създадена, за да стимулира по-скоро мъжкия нагон, отколкото въображението на поетите. Зад тронната площадка се извисяваше триметрова статуя на Бога-Змия.
— Привет, Нетленна Селмисра — изписука евнухът, който ме бе въвел в залата, след като се просна по очи на пода.
— Първият евнух се приближава към трона — пропя в унисон ято облечени в червени роби плешивци.
— Какво има, Стез? — отвърна му Селмисра с безразличие.
— Древният Белгарат желае аудиенция с Годеницата на Исса.
Кралицата обърна бавно глава и впери в мен безцветните си змийски очи.
— Девата на Исса приветства Ученика на Алдур — каза тя.
— Благословен е ученикът на Алдур, щом Кралицата-Змия го удостои с благоволението си… Добре изглеждаш, Селмисра — отбелязах аз, орязвайки с един замах половинчасовите предварителни церемониални празнословия.
— Наистина ли мислиш така, Белгарат? — каза тя с почти момичешки трепет, който ми подсказа, че настоящата кралица е още съвсем млада.
— Ти винаги изглеждаш добре, сладурче — отвърнах й аз.
Обръщението ми най-вероятно бе сметнато за непростимо светотатство от евнусите, но не забелязах Селмисра да се раздразни от него.
— Уважаемият гост поздравява Нетленната Селмисра — провъзгласи хорът.
— Дали няма да можем да минем и без това? — попитах аз и махнах с ръка към коленичилите, припяващи идиоти. — Ние с теб трябва да си поговорим, а тези приятелчета само ще ни разсейват.
—
Отвърнах с най-мръснишката усмивка, която успях да докарам.
— За нас ще е удоволствие да изслушаме Древния Белгарат насаме — заяви тя на своите слуги. — Имате позволението ми да се оттеглите.
— Но…! — чух да промърморва гневно един от евнусите.
— Ти можеш да останеш, ако искаш, Кае — каза с безразличие Селмисра на протестиращия. — Но знай, че никой смъртен не може да изслуша разговора ни с ученика на Алдур и после да напусне тази зала, без да се прости с живота си. Върви си и живей или пък остани и… умри.
На това девойче определено не му липсваше стил. Тронната зала се опразни на мига.
— Е — каза тя след известно време, — сега, след като сме вече сами… — И остави изречението си недовършено.
— Само не се опитвай да ме съблазняваш, сладурче, мога да ти бъда баща.
Селмисра се засмя. Това бе единственият път, в който съм виждал или чувал някоя от около стоте Селмисри да прави нещо подобно.
— Нека да минем по същество, Селмисра — предложих делово аз. — Тръгнал съм към западните кралства по работа и си мисля, че ти би могла да ме осведомиш по някои важни за мен въпроси.
— Слухът ми попива думите ти, Древни — каза тя и на лицето й се изписа физиономия, твърде неопределена, за да я свържа с конкретно послание. За разлика от повечето си предшественици, тази Селмисра май се отличаваше с доста бърз ум, и което бе още по-странно, със силно развито чувство за хумор. Набързо смених подхода си. Интелигентна Селмисра — това можеше да се окаже доста опасна новост.
— Ти, естествено, знаеш за случилото се в Малория — започнах аз.
— Да — отвърна ми тя простичко. — Моите поздравления.
— Благодаря.
— Не искаш ли да седнеш тук? — покани ме Кралицата-Змия, след което се надигна леко и потупа свободното място до себе си.
— А-а… благодаря, но прав мисля по-добре. Алория вече е разделена на четири самостоятелни кралства.
— Да, знам. Как успя да накараш онзи твърдоглав Черек да се съгласи на това?
— Не аз, а Белар го убеди.
— Черек наистина ли е
— Не че му хареса, но поне видя ползата от всичко това. Сега Сферата е у Рива, а той е на Острова на бурите. Може би няма да е зле да предупредиш морските си капитани да не се навъртат наоколо. Черек разполага със солидна военна флота, готова да потопи всеки съд, който се приближи на по-малко от петдесет мили от острова на Рива.
В безцветните й очи проблясна едва доловима искрица.
— Знаеш ли, Белгарат, току-що ми хрумна една много интересна мисъл.
— Нима?
— Рива женен ли е вече?
— Не. Все още е ерген.
— Можеш да му предадеш тогава, че аз
Замалко не се задавих с безобидния — поне наглед — плод, който тъкмо бях решил да опитам след дълги колебания.
— Не говориш сериозно, нали?
— Струва си да се помисли по въпроса? Ниисийците са малък народ и от тях не стават много добри войници. Марагското нашествие беше явно доказателство за това. Ако двамата с Рива се оженим, този брак би могъл да сложи началото на едно доста интересно съюзничество.
— Ако не ме лъже паметта, правилата ти забраняват да се омъжваш.
— Правилата са пълна досада, Белгарат. Хора като мен и теб могат да ги пренебрегват когато си поискат. Нека назовем нещата с истинските им имена. Аз съм формална владетелка на една слаба нация и това определено не ми харесва. Вместо това бих предпочела да имам в ръцете си истинска сила. Един съюз с алорните ще ми я даде.
— Това би означавало да погазиш традициите.
— Традициите са като правилата, Белгарат. Създадени са, за да бъдат пренебрегвани. Исса спи непробуден сън от доста време насам. Светът се променя и ако Нийсия не го последва, тя ще е обречена да остане в задния двор на историята. Смятам, че бих могла да бъда онази, която ще промени хода на събитията.
— Няма да се получи, Селмисра — казах й.
— Имаш предвид моята стерилност? Мога да се оправя с нея. Трябва само да спра тия наркотици и отново ще си възвърна плодовитостта. Ще мога да даря Рива със син, който ще управлява неговия остров. Той пък би могъл да ме дари с дъщеря, която ще управлява Нийсия. Заедно бихме могли да променим баланса на силите в тази част на света.
Аз се засмях.
— Едно поне е сигурно, толнедранците ще пощуреят само при мисълта за това.
— Значи си струва да го направим дори само заради това.
— Тази възможност звучи доста изкусително за мен самия, но се боя, че за нещо подобно и дума не може да става. Бракът на Рива е вече предопределен.
— Виж ти… И коя е щастливката?
— Нямам никаква представа. Това е един от онзи бракове, за които казват, че са решени в Рая. Боговете вече са избрали невестата на Рива.
Селмисра въздъхна.
— Жалко — промърмори след това. — Е, какво пък, Рива е още момче. Сигурно ще мога да го образовам, но това си е досадна работа. Аз предпочитам зрелите мъже.
Подех отново разговора, без да губя и секунда.
