Поулгара — магьосницата

съсредоточиха върху „спогодби за взаимно сътрудничество, което ще е за благото и на двете страни“. Те подхранваха илюзията, че Толнедра е настроена добросъседски, но в действителност пътищата бяха използвани изключително от толнедранските търговци.

Когато до мен стигна вестта, че строителите на пътища са нахлули и в бившето ми херцогство, аз реших да оставя временно проучванията си настрана и да отскоча до Тол Хонет. Исках да поговоря лично с Ран Хорб II, за да разбера точно какви намерения има той. Този път обаче не исках да стряскам без предупреждение толнедранския император, а предпочетох да се възползвам от гостоприемството на прекрасното драснианско посолство. Въпреки техните слабости и грешки — а те направиха много грешки — алчните драснияни успяха да спечелят уважението на толнедранците.

Наложи се да се представя на принц Канар, племенник на крал Ралан от Драсния, защото през последните осем века почти не бях нарушавала уединението си. Дори и най-развихреното въображение не би могло да намери нещо общо между Канар и Бичия врат. Наследникът на Драс беше дребен и жилав мъж с остър ум и доста странно чувство за хумор. Бях готова да му направя една бърза демонстрация на моите „дарби“, но колкото и да е странно, това не се оказа необходимо. Той прие на вяра думите ми и ме придружи до двореца. След като почакахме близо час, бяхме съпроводени до просторния, но доста разхвърлян кабинет на Негово Императорско Величество Ран Хорб II.

Императорът беше стабилен мъж и делови човек с оредяваща коса и загрижено изражение.

— А, принц Канар — обърна се той към дребничкия ми придружител, — радвам се да ви видя отново. Какво ново в Боктор?

— Все същата бъркотия, Ваше Величество — сви рамене Канар. — Лъжи, измами, кражби — нищо значително или пък необичайно.

— Знае ли чичо ви как говорите за неговото кралство в присъствието на чужденци и непознати, Канар?

— Най-вероятно знае, Ваше Величество. Той има шпиони навсякъде.

— Няма ли да ме представите на дамата?

— Тъкмо се канех да го направя, Ваше Величество. Имам изключителната чест да ви представя лейди Поулгара, херцогинята на Ерат и дъщеря на Благословения Белгарат.

Ран Хорб ме погледна скептично.

— Хубаво — рече той, — ще приема това твърдение временно и само като начало, за да не се караме. По-късно обаче ще поискам доказателства. Та на какво дължа честта, Ваша Светлост?

— Вие сте изключително любезен човек, Ваше Величество — отбелязах аз. — Пред останалите често ми се налага да правя някакви фокуси, за да ги накарам да ме чуят.

— Обзалагам се, че можете да ми покажете нечувани чудеса, стига да поискате — отвърна той. — Какво да направя за вас?

— Искам само повече подробности, Ваше Величество — уверих го. — Вие строите пътища в Сендария.

— Аз строя пътища почти навсякъде, лейди Поулгара.

— Това ми е известно. Имам специален интерес към Сендария обаче. Тези строежи да не са прелюдия към едно бъдещо нахлуване и присъединяване на моите територии към империята?

Той се разсмя.

— За какво, в името на боговете, ми е притрябвало да завземам Сендария? — каза. — Убеден съм, че тя е красива страна, но аз не копнея да я притежавам. Пътищата имат една-единствена цел — да държат череките по-далеч от кесията ми. Така ще си осигуря директен достъп до Боктор, който ще ми помогне да избегна превозването на стоките през водовъртежа при Вълната на Черек. Тия брадати пирати са определили такива нечовешки такси да прекарват толнедранските товари от Коту в Боре, че това удря много лошо годишните ми приходи.

— Значи всичко се прави единствено с търговска цел, така ли?

— Разбира се. Ако ми е нужна земеделска продукция, мога да си я купя и в Толнедра. Защо да бия път до Сендария за боб и ряпа? Единственото, което ме интересува в тези земи, е тяхното разположение.

В този миг ме осени една идея.

— Излиза, че стабилността на Сендария би ви била от полза, нали така, Ваше Величество?

— Естествено. Нали затова легионите ми са по границата.

— Но издръжката им струва скъпо, Ран Хорб.

— Няма да повярвате колко солено ми излизат — сви рамене той.

— Със сигурност ще ви повярвам — отговорих и хвърлих бегъл поглед към богато украсения таван. — Сендария няма правителство още от времето на моето управление в началото на хилядолетието — започнах да размишлявам на глас. — Това взе да привлича всякакъв род нападатели отвън. Ако имаше крал и правителство — а също и армия — хората биха били защитени от нашественици, а на вас нямаше да се налага да държите десет легиона, струпани да пазят границите.

— А, ето каква била целта на тази „афера Поулгара“. Значи искате да станете кралица на Сендария!

— Категорично не, Ваше Величество. Прекалено съм заета, за да се занимавам с подобни безсмислици — не че искам да ви обидя.

— Изобщо не ме обиждате, Ваша Светлост — той се обтегна на стола си. — Нали разбирате, точно това е причината да съм настроен скептично, колчем някой започне да ми разправя истории за вас и вашия баща. Ако Белгарат е толкова могъщ, колкото разправят, тогава той може да управлява целия свят, нали така?

— Едва ли ще се справи много добре с тази задача, Ваше Величество. Моят баща ненавижда отговорността. Тя му убива удоволствието от забавлението.

— Ето това вече ме обърка, милейди! Ако вие не искате да управлявате Сендария, тогава кого желаете да поставя на трона там? Някой ваш любовник, може би?

Погледнах го смразяващо.

— Извинете ме — веднага се поправи той. — Съгласен съм, че едно официално признато правителство в Сендария би било от полза за всички нас, но кой е достойният сред сендарите, който заслужава да бъде коронясан?

— Говорим за нация от производители на ряпа, Ваше Величество — вметна Канар. — Някои от тях може и да притежават титли, но и те излизат на нивите още с пукването на зората, също като своите съседи — обикновените селяни.

— Мисля, че ги подценявате, принц Канар — казах. — Един преуспял земеделец има много по-голямо умение да ръководи, отколкото подозирате. И със сигурност е по-практичен от някой нехранимайко аристократ, откърмен с арендския епос. В него никой никога не яде, нито пък се къпе. Земеделецът поне обръща внимание на дребните подробности.

— Е, това вече ни разобличи изцяло, а, Ваше Величество — обърна се към императора Канар. — Признавам, че като момче направо поглъщах всичко от арендския епос! И всичко е било, за да бъда обвинен сега, че съм „нехранимайко аристократ“! Това ме нарани дълбоко!

— Работата май не е само разговор за запълване на времето, нали така? — досети се Ран Хорб. — Да определя ли краля тогава?

— Не бих постъпила така на ваше място, Ваше Величество — отговорих. — Да се посочи владетел ще бъде само друга форма на външна намеса и ще доведе до бурни протести, а може и до нещо по-лошо.

Той трепна при тези думи.

— Как да изберем крал тогава?

— Можем да ги подложим на изпитание, Ваше Величество — предложи Канар, — и който го издържи, ще бъде коронясан.

— Но ако вие измислите това изпитание, принц Канар, крайният резултат отново ще е бунт — казах аз. — Изборът на сендарски крал не може да бъде направен нито от толнедранец, нито дори от драсниянин. Това трябва да си остане вътрешна работа.

— Тогава да го направим чрез турнир — колебливо предложи Ран Хорб.

— Това са все земеделци, Ваше Величество — напомни му Канар. — А една битка със земеделски