Поулгара — магьосницата

за тези природни явления и дори могат да ги предвиждат с доста голяма точност. Затъмнението през 4850 г. обаче беше събитие от първостепенна важност. За звездобройците то беше изненада — нищо не подсказваше неговото настъпване — затова те не осъзнаха необходимостта от него. За това затъмнение споменаваха всички пророчества, ето защо то трябваше да се случи. Напълно е възможно Торак сам да беше скрил слънцето, та да изпълни пророчеството за собствената си поява пред света. Това е напълно по силите му.

И така, когато светът изведнъж потъна в мрак посред бял ден, до мен достигна гласът на майка ми. Сепна ме това колко настоятелно звучи.

„Този миг чакахме през цялото време, Поул — победоносно заяви тя. — Бъди готова.“

„За какво да съм готова?“

„Торак идва насам. Напуснал е Ашаба и е на път към Мал Зет. Той ще свали от трона един крал и ще поеме властта над Малория. После ще тръгне на запад, за да вземе Сферата.“

„С колко време разполагаме?“

„Най-вероятно е твърде малко. Ще загубиш много време в битките, но това не е толкова важно. Задава се едно от онези неща, които ще се решат чрез събитие. Детето на Светлината ще срещне Детето на Мрака в Арендия.“

„Дарел ли е Детето на Светлината?“

„Не. Събитието, в което главни действащи лица ще са Торак и риванския крал, все още предстои.“

„Добре тогава, кое е Детето на Светлината?“

„Този път съм аз.“

„Ти?!“

„Да, но не аз ще срещна Торак в Арендия. Това няма да е и Дарел. Сега ще бъдем въвлечени в поредица от събития, които проправят пътя на главното от тях.“

„Не може ли да си малко по-конкретна, майко?“ — попитах малко рязко аз.

„Не мога. Ако знаеш прекалено много, няма да постъпиш така, както е писано. Нека не си играем с огъня, Поул! Сега не е време за необмислени и рисковани експерименти.“

След тези думи тя си отиде.

Затъмнението — внезапен мрак посред бял ден — е следвано обикновено от неочаквано ярка светлина, когато слънцето излиза от сянката на луната. Този път обаче не беше така. След отминаването на затъмнението ние се озовахме в гъст полумрак, причинен от тежки облаци, ступали се на небосклона, докато слънцето е било скрито. После започна да вали. И продължи така непрестанно през следващите двадесет и пет години.

Ден-два след „Затъмнението на Торак“ аз мислено се свързах с близнаците в кулата им насред Долината. Може би е редно да спомена, че съм много по-умела в този вид комуникация от останалите членове на семейството си, тъй като най-често я практикувам. Нали си спомняте, че така управлявах цяло херцогство от къщата на майка си след падането на Во Вакюн. По онова време постоянно държах нащрек Малон Килансън и това ми помогна са стана по-добра в мислената връзка с различни хора, отколкото ако говорех направо с тях.

„Чичовци — призовах близнаците, — къде е баща ми?“

„Нямаме никакви новини от него, Поул“ — отговори Белкира.

„Сигурно търчи нагоре-надолу и раздава заповеди на всеки срещнат — допълни Белтира. — Нали затъмнението беше грандиозно представление?“

„Също като изригването на вулкан или пък цунами например — сухо отговорих аз. — Ако Стария вълк благоволи да ви се обади, кажете му, че искам да говоря с него, при това колкото се може по-скоро.“

„Ще му предадем, Поул“ — обеща Белкира.

„Ще ви бъда много задължена.“

Месеците обаче се изнизваха един след друг, а от моя блуден баща нямаше ни вест, ни кост.

Адана и Гарел, който по онова време беше на десет, бяха покосени от смъртта на Дарел. Единственото предимство на продължителните болести е, че те подготвят близките за неизбежния край.

Най-сетне в ранното лятото на 4852 г. баща ми се свърза с близнаците и ги накара да ме предупредят, че се кани да ме удостои с височайше посещение. Във времето между разговора си с него и препредаването на новината към мен те явно са успели да разчетат един от най-неясните пасажи в Мрин. Когато ми казаха, че Бранд ще е следващото Дете на Светлината по време на срещата в Арендия, аз съвсем се ядосах на майка, задето говореше с недомлъвки по време на затъмнението. Каква беше целта й тогава? Въпреки всичко нямаше да се успокоя, докато не разбера защо тя скри това от мен. Подозирах, че основанията за поведението й идват от нейния вълчи нрав.

Баща ми пътува до Алдурфорд цели две седмици. Като взе да наближава, аз се отдалечих извън града, докато и крайните къщи не останаха далеч зад гърба ми. Започвах да подозирам, че цялото ми семейство много се забавлява да ме държи в неведение за предстоящите събития.

Небето временно се беше поизчистило и иззад облаците прозираше яркосиньо петно, когато двамата с баща ми се спуснахме към реката, подминавайки крайните къщи на Алдурфорд. Слънцето светеше малко по-ярко, а лек ветрец вълнуваше повърхността на водата.

— Надявам се, че си се забавлявал на воля, татко — започнах аз. Признавам, беше доста злобно от моя страна.

— Това пък какво ще рече?

— Минаха две години от затъмнението, старче — натъртих. — Досега не си давах сметка колко назад се намирам в скалата ти от важни задължения.

— Не се прави на толкова беззащитна, Поул — отговори той. — Ти знаеш как да действаш във всеки един момент. На другите хора отнема много повече време, докато го проумеят. Исках да организирам всичко, преди да дойда при теб. Изобщо не съм те пренебрегвал умишлено.

Размишлявах известно време, опитвайки се да намеря слаби страни в думите му, но накрая се отказах.

— Близнаците ме помолиха да ти предам нещо — казах.

— Така ли?

— Бранд ще е този, който ще срещне Торак, когато назреят събитията в Арендия.

— Бранд ли?!

— Така е казано в Мрин. — После изрецитирах мъглявия пасаж пред него.

— Но това е нелепо! — изсумтя накрая той. — Бранд не може да вдигне меча на Рива, Сферата няма да позволи това. Дай ми ръката си, Поул, двамата с теб трябва да поговорим с близнаците. Ще ги попитам за някои подробности и мисля, че ще е добре и ти да ги чуеш.

Баща ми категорично отказваше да приеме, че аз съм по-добра от него в мислените разговори на дълги разстояния. Понякога се държи като същинско дете.

Близнаците продължаваха да си блъскат главите над откъса от Мрин и можеха да са ни полезни само като опишат в общи линии какво трябва да правим.

„И дума да не става! — възпротивих се, когато ми наредиха да заведа Гарел в Крепостта. — Тя е точно на пътя на Торак, ако той наистина се е насочил към Арендия.“

„Просто ти предавам какво казва Мрин, Поул — отговори Белтира. — Торак няма да превземе Крепостта, Мрин е категоричен по този въпрос. Ще има обсада, но тя няма да успее.“

„Въпреки това идеята не ми харесва.“

— Всичко ще бъде наред, Поул — обърна се на глас към мен баща ми. — Двамата с теб имаме много работа. Трябва да заминем за Острова на бурите и не можем да вземем Гарел с нас. Приближи ли се толкова близо до Сферата, ще засвети като ясно слънце, а всички звезди от небосклона ще почнат да бият като камбани. Сетне мечът ще се прилепи като със смола към ръката му, но знаеш, че не той е предопределен да го вдигне този път. Ето защо трябва да ги държим разделени. — После той отново се обърна мислено към близнаците: „Имате ли вести от Белдин?“ — попита.

„Свърза се с нас преди няколко дни — отговори Белкира. — Торак е още в Мал Зет, а Урвон и Зедар са с него.“