Поулгара — магьосницата

да остави време за подкрепленията, които още се точеха по земния мост, да настигнат основните сили.

След унищожението на Драсния, Съветът на алорните спешно се събра в Рива. И този път към нас се присъедини и крал Ормик от Сендария. Преди да започне срещата, обаче, аз прекосих мрачните зали на Цитаделата, за да разменя няколко думи насаме с Риванския пазител. Исках той да е наясно по някои определени въпроси.

— Може ли да разменим две думи, лорд Бранд? — попитах, спряла пред прага на леко разхвърляната и осветена от няколко лампи работна стая.

— На вашите услуги, лейди Поулгара — отвърна той, изправяйки се на крака. Беше много висок, а раменете му не можеха да се обхванат с две ръце. Поднесе ми стол и двамата се настанихме удобно. — С какво мога да бъда полезен?

— Нека най-напред забравим официалностите, Бранд — отвърнах. Прекалено сме заети, за да мислим и за тях.

— Лошите навици трудно се забравят, Поул — с усмивка отвърна той.

— Забелязала съм го. Ти си много внимателен и възпитан човек, Бранд, ето защо цялата ти природа те подтиква да се подчиняваш на Елдриг. Той, освен че е по-възрастен от теб, е и крал на изначалната алорнска нация. Зная, че е ненарушима традиция кралят на Черек да е лидер при всички срещи на Съвета на алорните. Но времето е такова, че трябва да се простим с някои традиции. Сега ти си с по-висок ранг от краля на Черек.

— Аз не съм коронована особа, Поул — натърти той. — Дори Родар е едно стъпало над мен, макар на практика вече да няма кралство.

— Ти си предопределен да бъдеш Дете на Светлината, Бранд. А това означава, че си над всички останали. Не говоря за това другите да ти се кланят, да имаш привилегията пръв да сядаш или други безсмислици от този род. Говоря за вземането на решенията. Зная, че си достатъчно тактичен и няма да засегнеш Елдриг, но сега е моментът да затвърдиш позициите си пред останалите. Наближило е времето, когато съдбините на всички нас ще са в твоите ръце. На плещите ти ще легне отговорност, много по-голяма от правомощията на който и да е крал на земята. Ти ще си оръдието в ръцете на Волята на Вселената. Ти ще изпълняваш нейните заповеди и точно сега най-малко ни трябва Елдриг да започне да се противопоставя. Ето защо се налага да му покажеш, че е длъжен да ти се подчинява. Участвала съм в много войни и се убедих, че заповедите трябва да идват само от едно място. Не е възможно цял комитет да направлява военните действия.

— Какво точно означава „Дете на Светлината“? Не съм много силен в теологическите въпроси.

— Вселената винаги е притежавала своя Воля, Бранд.

— Това вече го разбрах. Боговете са нейни създатели.

— Не, точно обратното е. В началото е била Вселената, а после идват боговете.

— Свещениците на Белар не са съгласни с подобно твърдение.

— Разбира се, че не са съгласни. Възможно е Ул да се е появил заедно с Вселената, но всичко останало е вторично. — Замълчах за известно време. — Това е моята вяра, Бранд, затова сигурно подлежи на критика. Но така или иначе аз няма да я променя.

— Кой е Ул?

— Богът на улгосите. Той е бащата на останалите богове.

Очите на Бранд се ококориха и той тежко си пое въздух.

— Отклоняваме се от темата. Та, както казах, Вселената винаги е притежавала своя Воля. После се е случил някакъв космически катаклизъм — появила се е нова звезда на място, където не е трябвало да бъде — и Волята е била разцепена на две. Оттогава тези две половини воюват помежду си. Това е твърде опростено обяснение, разбира се, но се надявам, че схвана основното.

— Присъствал съм на много семейни дрязги, Поул.

— Май това наистина прилича на семейна разправия. И така, тези две Воли не могат да се срещнат очи в очи. Ако го сторят, цялата Вселена ще експлодира. Ето защо те трябва да действат чрез свои представители.

— Детето на Светлината и Детето на Мрака.

— Точно така. От време на време двете се срещат за много кратко, но това не трае повече от половин секунда.

— Едва ли можеш да сториш много в двубой, който трае колкото едно мигване, Поул.

— Не мисли за тази среща като за двубой, Бранд. Не това е същественото.

— Е, ти ме успокои. Торак ще бъде Детето на Мрака, нали?

— Да, обикновено той лично поема тази роля.

— Простосмъртен човек няма големи шансове в открита схватка с бог, нали така?

— Това зависи от човека. Но тъй като тази среща ще се случи по време на война, възможно е да има и двубой, или най-малкото някакво подобие на дуел. Двамата с Торак ще кръстосате мечове, но не това ще е събитието.

— Събитие ли?

— Обикновено използваме тази дума, за да обозначаваме срещите между двете Воли. Но нека не те измъчва мисълта, че Торак е бог, а ти не си. Това няма нищо общо с нещата, които предстоят да се случат.

— А какво всъщност ще се случи, Поул?

— Ти ще решиш това.

— Да реша?! Че какъв избор имам аз, та да решавам?

— Още не знаем. Ти ще разбереш обаче, когато му дойде времето. Веднъж татко е бил Дете на Светлината — когато заедно с Мечото рамо тръгнали към Ктол Мишрак. По същото време Зедар е бил Детето на Мрака. Когато се срещнали, татко решил да не убива Зедар. Както се оказало по-късно, това било правилното решение.

— Ами ако аз не взема правилното решение?

— Тогава ще загубим — свих рамене.

— Поул! — В гласа му прозвуча болка.

Поставих ръка върху неговата. Наистина харесвах този мъж.

— Не се безпокой, Бранд, няма да ти бъде позволено да вземеш погрешно решение.

— Значи тогава ще победим?

— И това не е сигурно. Торак също има право да взима решения. Неговият избор може да се окаже по- добър от твоя. Двете Воли са напълно равностойни. Понякога надделява едната, друг път — другата.

— Значи аз не съм нищо друго, освен гласът на Волята. Тя взима решението, а аз просто го огласявам.

— Не, скъпи мой. Ти вземаш решенията.

— Ще ми се да бях умрял — мрачно рече той.

— Това решение не ти е позволено, Бранд. Точно сега ти е напълно невъзможно да се самоубиеш. Независимо дали ти харесва или не, ти ще се срещнеш с Торак в Арендия. При това самостоятелно ще вземаш решения.

— Ами ако откажа?

— Това също е решение, Бранд. Но май вече е късно да се измъкнеш. И престани да се косиш, че Торак е бог, а ти си простосмъртен. Това по никакъв начин няма да повлияе на хода на събитията. Когато се срещнете, вие двамата ще сте равни. Това ти стига. Ние с баща ми ще обясним тези тънкости на останалите, така че те няма да ти се противопоставят. Ти ще си главнокомандващият — отново замълчах. — Ще разтълкуваме внимателно и тактично това на кралете — продължих, — затова не е нужно да предизвикваш ненужно Елдриг. Ако направо изтърсиш, че си проявлението на Волята на Вселената, той тутакси ще поиска да те затворят като човек, който си е загубил разсъдъка.

— Аз също вече се съмнявам в здравия си разум, Поул — призна той. — Този разговор наистина ли се състоя, или съществува само в моето въображение?