Желязната хватка. И други съдбоносни срещи също я караха да звъни. Съвсем ясно си спомням, че я чух при срещата на Релг и Тайба. Колкото и да е странно, обаче, не чух никакви камбани, когато за първи път видях Дюрник.
Алдориген ни даде коне. И така, двамата с баща ми отново се хвърлихме в безкрайния порой, поехме по течението на река Аренд и го следвахме около десет левги надолу от Во Мимбре. После започнахме да си проправяме път през калта на Северна Толнедра към този остров на надеждата Тол Хонет. Щом стигнахме облицования с мрамор императорски дворец, ние веднага бяхме отведени при императора без обичайните формалности и протакания. При предишното си посещение баща ми бе убедил Ран Борун, че е пратеник на алорнските крале. Това не беше съвсем точно, но поне вършеше работа. Унищожаването на Драсния изведнъж беше превърнало северните кралства в първостепенна грижа за Ран Борун и той жадно очакваше новини оттам.
— Ето те най-сетне, Белгарат! — възкликна отривисто той, когато ни отведоха в твърде претрупания кабинет. — Колко ужасни неща станаха в Драсния! Моля да предадеш моите най-искрени съболезнования на Родар, когато го видиш отново. Алорните имат ли вече някаква идея къде ще е насочен следващият удар на Кал Торак?
— Съвсем приблизителна, Ваше Императорско Величество — отговори татко. — О, да ви представя дъщеря си Поулгара.
— Очарован съм — отвърна небрежно младият император. Запознанството ни с Ран Борун не започваше добре. — Аз наистина
— Не бих ги нарекъл точно шпиони, Ран Борун — кисело отговори татко. — Кал Торак не държи във войската си никой, който не е от расата на ангараките. Или поне досега не го е правил. До този момент не сме срещали никакви мелсени, дали или каранди сред войниците му.
— Алорните имат ли някаква стратегия?
— Нищо окончателно. Опитват се да покрият всички възможни фронтове. Основното ни предимство е голямата мобилност на алорните. Флотата на череките може да стовари цяла армия на западните брегове за съвсем кратко време. Защитниците на Алгария, Черек и Сендария ще могат да удържат Торак, докато дойде подкрепление.
— В тези религиозни писания има ли някаква следа, която да ни подскаже поне нещо?
— За пророчествата ли говорите?
—
— Сигурно е така — съгласи се баща ми, — но въпреки това има прекалено много съвпадения между алорнските и ангаракските пророчества. Те могат да ни подскажат какво се кани да прави занапред тоя приятел, дето се е самопровъзгласил за Кал Торак. Когато някой си въобразява, че е бог, той се опитва с всички сили да следва пророчествата, за да докаже божествения си произход.
— Не съм разглеждал въпроса от тази страна — отстъпи Ран Борун. — Алорните ще имат ли нужда от моите легиони на север?
— Не мисля, но ви благодаря за предложението все пак.
— Двамата с лейди Поулгара ще останете ли по-дълго тук? Бих ви предложил гостоприемството на моя дворец.
— Много сме задължени и признателни, Ран Борун — отвърнах, — но това може да предизвика някои проблеми. Хонетитите и Вордувианите могат да надигнат вой, че се съюзявате с някакви „езически магьосници“.
— Все пак аз съм император, лейди Поулгара, и, проклет да съм, ако не се съюзявам с когото си поискам. А ако това не се харесва на Хонетитите и Вордувианите, то си е за тяхна сметка. — Той ме погледна особено. — Май сте доста добре запозната и с най-дребните детайли във взаимоотношенията ни, милейди.
— Просто така се забавлявам, Ваше Величество — отговорих. — Забелязах, че толнедранските коментари върху политиката ме приспиват много по-бързо от арендския епос.
Той трепна при тези думи.
— Май трябваше да очаквам подобно нещо, нали? — каза печално.
— Така е, Ваше Величество. Приемете го като малък урок. Баща ми винаги твърди, че младите трябва да бъдат поучавани.
— Моля, моля — весело отвърна той. — Повече никакви словесни атаки, предавам се!
— Мъдро решение, Ран Борун — намеси се татко. — Труповете на онези, които са имали неблагоразумието да влязат в словесен двубой с Поул, сега лежат пръснати по всички краища на света. Двамата с нея ще отседнем в черекското посолство. Трябва да пообиколя наоколо и да се свържа с няколко души. Опашката от дворцови шпиони понякога може да се окаже доста неприятна. Освен това постоянно трябва да поддържам връзка с алорнските крале, а черекския боен кораб към посолството е много подходящ за целта. Кой е в момента посланик на Нийсия тук?
— Един мазник на име Подис.
— Ще говоря с него. Искам да предупредим и Селмисра. Тя разполага със средства, от които по-късно може да имам нужда, затова не искам в решителния момент да седи в ъгъла и да ми се цупи. Ще се свържа и с нея, затова не си правете труда да пращате шпиони по петите ми.
След разговора двамата с баща ми отидохме в черекското посолство. Същата нощ гласът на Белтира разбудил баща ми, точно когато почнал да задрямва. Той ни алармира, че войската на Торак току-що е нападнала Алгария и после премина към по-неприятните новини. Чичо Белдин беше предупредил близнаците, че втора малореанска армия, предвождана от Урвон, се е струпала при пристанище Дал Зерба. Тя вече беше започнала да прекосява Източно море на юг към Ктол Мургос. Явно затварянето на пътя на керваните и на север, и на юг е имало за цел да ни държи в неведение за придвижването на войските. Сега вече имахме две ангаракски армии, за които да мислим и да се тревожим.
Двамата с баща ми се върнахме в палата и принудихме прислугата да събуди императора. Той не беше особено щастлив да ни види отново толкова скоро, нито пък се зарадва на новините, които чу. Посъветвахме го да държи легионите си готови, но да не бърза да се насочва към нито един от двата фронта.
До тогава никога не бях ходила в страната на хората змии, нито пък се бях срещала с някоя от безкрайната поредица приличащи си като две капки вода Селмисри. Богът Змия Иса не беше се обкръжил като Торак или пък като нашия Учител с по няколко ученика, а бе посветил цялата си любов на една- единствена помощница — първата Селмисра. Явно мисълта да я направи безсмъртна никога не беше хрумвала на ленивия Иса, затова нийсаните бяха принудени да я заместват всеки път с двойничка, когато предишната умреше. Първото и най-съществено за наследничките беше физическата прилика с оригинала, а едно продължително обучение ги превръщаше в копия и на характера й. Всички те имаха добър стимул да се учат старателно. След като сред двайсетте момичета изберяха новата Змийска кралица, останалите деветнадесет биваха умъртвявани на часа. В резултат на тази приемственост беше невъзможно да се различи една Селмисра от друга. Или както сполучливо се изрази баща ми, „Срещнал ли си една Селмисра, значи си видял и всички останали.“
Тронната зала на Селмисра беше осветена с приглушена светлина и първото нещо, което се набиваше на очи, беше огромната статуя на Бога Змия. Пред нея се издигаха подиумът и тронът, върху който се беше излегнала Селмисра. Той напомняше по-скоро на лежанка, нежели на владетелски престол. Наоколо се бяха струпали дузина евнуси, облечени в жълти тоги, които в един глас възхваляваха владетелката си. Змийската кралица имаше лице, бяло като варовик. Косата й беше черна и лъскава, а очите й — почти безцветни. Признавам, беше много красива, а прозрачната й рокля разкриваше почти всички нейни прелести. Тя прие новините, които носехме, с безразличието на влечуго и не си направи дори труда да откъсне очи от огледалото.
— За какво ми е да се намесвам във вашата война с ангараките? — попита тя.
— Това не е само наша война, Селмисра — отвърнах. — Тя засяга всички нас.
— Напротив, аз нямам нищо общо с това. Една от моите предшественички е усетила на гърба си колко глупаво е да се намесва в личните вражди между алорни и ангараки. Аз няма да повторя грешката й. Нийсия ще остане неутрална.
