Тогава не успях добре да схвана смисъла на вика „Сторено е! Сторено е!“, който прокънтя толкова ликуващо в мен. Но така май беше по-добре, защото никой не е напълно подготвен за срещата си с Волята на Вселената. Ако се бях тръшнала примряла на пода, щях да разваля сватбата на сестра си.
След церемонията следваше банкет. Всички гости преминаха в огромната банкетна зала в дъното на коридора за началото на традиционния сватбен пир. Щом насядахме по пейките около огъващата се маса, отрупана с всички познати видове месо, дивеч и деликатеси, крал Черек Мечото рамо стана на крака.
— Дами и господа — започна той, прикрепяйки чашата си с разпенен ел, — вдигам тост за булката и младоженеца!
Всички алорни, тъжни и трезви, станаха прави, вдигнаха чашите си и вкупом изреваха: „Булката и младоженеца!“
Помислих си, че това е много мил жест.
После Драс Бичия врат предложи тост за баща си.
Сетне Алгар Леката стъпка предложи тост за брат си Драс, а Драс отвърна с тост в чест на Алгар.
Алорните в залата постепенно взеха да се олюляват и трезвият им вид отлетя заедно с пяната от ръбовете на техните чаши. Всеки от присъстващите около масата се чувстваше длъжен да вдигне тост в чест на някого, а масата беше много дълга. Доколкото си спомням, така и не поздравиха всички до края.
— Това е отвратително — просъсках в ухото на чичо Белдин, който седеше до мен.
Белдин, който в този ден беше необичайно спретнат и чист, предполагам по настояване на сестра ми, ме погледна най-невинно.
— Не може да се противиш на желанието на хората да почетат онези, които обичат и уважават, Поул — каза той. — Извини ме за миг — продължи, а после стана на крака. — Дами и господа — прогърмя гласът му, — поздравявам лейди Поулгара!
— Лейди Поулгара! — изреваха всички в един глас и пресушиха чашите до дъно в моя чест.
Насред тържеството Рива и Белдаран незабелязано се измъкнаха. Пиршеството ставаше все по-шумно, а чичо Белдин обръщаше в гърлото си всяка изпречила му се чаша. Търпях това, доколкото ми стигаха силите. Самообладанието обаче ми изневери, когато един брадат алорн от другия край на масата се изправи, разля половината от чашата си върху дамата до него и изфъфли: „Исфинете!“, а после продължи:
— Дами и господа, да пием за мойто куче Бузър!
— За Бузър! — откликнаха ентусиазирано всички и пиха на екс.
Това вече преля чашата! Аз рязко се изправих на крака.
— За кого ще вдигнеш тост, Поул? — попита Белдин. Очите му вече гледаха мътно, а езикът му се оплиташе.
Знам, че не биваше да го правя и на следващата сутрин се извиних неколкократно, но тогава бях малко ядосана.
— Защо пък не за теб, скъпи чичо — отвърнах със захарно гласче. — Дами и господа — провъзгласих, — да пием за моя най-скъп чичо Белдин!
После излях чашата с ел върху брадата му и изхвръкнах от залата, последвана от останалите дами.
Алорните притежават неизчерпаеми количества силен ел, затова сватбеното тържество продължи цели три дни.
Аз обаче не присъствах докрая.
Сутринта на четвъртия ден след сватбата баща ми дойде в моите покои. Поговорихме малко, а после поканихме и Черек Мечото рамо. Той видимо не се чувстваше добре, но поне беше поизтрезнял.
— Говорих с Драс и Алгар тази сутрин — каза той. — Алгар предложи да се съберем, та всеки от нас да разкаже, каквото знае. Рядко имаме случай да сме заедно и да поговорим, а по света се случват много неща.
— Добро предложение — съгласи се баща ми. — Извикай Рива, пък аз ще потърся Белдин. — После ми хвърли един поглед. — Защо и ти не се присъединиш, Поул? — предложи той.
— Това пък за какво е?
— За да съм спокоен, скъпа дъще — изрече някак многозначително той.
— Ще бъде според волята на баща ми — приех с престорено примирение.
— Много добри обноски има, нали? — отбеляза Черек.
— Не съди прибързано, Черек — предупреди го баща ми.
Така взех участие в първата сесия на онова, което по-късно стана известно под името Съветът на алорните. В началото само седях по-назад и слушах. Основна тема на разговора беше присъствието на ангараките от тази страна на Източно море, а тогава не знаех почти нищо за тях и тяхната раса.
Моето детство на полудивачка ми беше спестило проблемите и ежбите между расите. Тук изобщо не става дума за чисто физическите различия. Алорните са високи и руси, а толнедранците — дребни и тъмни. Всички останали разлики обаче бяха основно в материалната и духовна култура. Най-важното за алорните е една разгорещена битка, а толнедранците биваха насърчавани да трупат пари. По времето на първия съвет разбрах, че на ангараките е втълпено първо и единствено да се страхуват от Торак и в по-широк смисъл — от неговите свещеници, гролимите. Въпреки някои повърхностни различия обаче, дълбоко в душата на всеки ангарак дремеше по един тул.
Докато хората на Торак се простираха само в границите на Малория, те не представляваха реална заплаха за нас. Но сега мурги, надраки и тули бяха преминали на отсамната страна на морето, използвайки природния мост между континентите. Алорните решиха, че вече не само трябва да говорят за ангараките, но и да се опитат да спрат похода им.
Стори ми се обаче, че нещо все убягва от погледа на участниците в съвета. Те ненавиждаха всички ангараки, без да си дават сметка за културните различия, които разделяха тяхното общество. В действителност то не беше така монолитно, колкото изглеждаше на пръв поглед. Типичният подход на алорните към всеки проблем е да започнат да острят брадвите си. Още в самото начало разбрах, че една открита конфронтация с ангараките само ще сплоти редиците им. Последното нещо, което целяхме ние, беше именно тяхното обединение.
Тъкмо се канех триумфално да обявя заключението си, когато гласът на майка ми ме спря: „Не е това начинът, по който трябва да постъпиш, Поул. Мъжете се страхуват от интелигентни жени. Затова представи онова, което мислиш, като предложение, вместо да го обявяваш за завършено решение. Посей семето в главите им и търпеливо изчакай то да поникне. Ще бъдат много по-склонни да ти съдействат, ако си внушат, че идеята е дошла от тях.“
„Но…“ — наканих се да протестирам аз.
„Послушай ме, Поул. Достатъчно е да ги насочиш в правилната посока, а после ги увери колко добре постъпват, като се придържат към идеята ти.“
„Мисля, че това е много глупаво, мамо, но все пак ще опитам.“
Първият плах опит, който направих, беше предложението да установим търговски отношения с надраките. За голяма моя изненада то мина гладко и без усложнения. Върнах се на мястото си в най- отдалечения край на стаята и оставих алорните дълго да го обсъждат, докато забравят откъде беше дошло то всъщност. Най-накрая решиха да опитат.
После подхвърлих идеята да предприемем сондажи и да опитаме да преговаряме с толнедранците и арендите. Черек и момчетата приеха и това.
Мечото рамо предложи да закара баща ми, чичо Белдин и мен до сендарския бряг с бойния си кораб, но нощта преди да заминем чичо Белдин внезапно промени своето решение.
— Май ще е по-добре да се върна в Малория и да не изпускам от очи Опърленото лице — каза той. — Мургите, надраките и тулите са само началото. Не са способни да сторят нищо преди да получат подкрепления от Малория. Докато Торак не заповяда на армията си да тръгне на север от Мал Зет, нашият бряг на Източно море е в безопасност.
— Тогава ме предупреждавай за всичко, което се случи там — каза баща ми.
— Дадено, глупако — измърмори Белдин. — Да не мислиш, че се връщам в Малория, само за да подновя познанството си с Урвон или Зедар? Ще те предупредя веднага, щом Опърленото лице се раздвижи.
Беше средата на лятото, когато двамата с баща ми се прибрахме в Долината. Близнаците нетърпеливо
