— Вече се тревожех, че този приятел ще припадне след малко, сержанте — обърнах се към войника. — Отведете го някъде настрани, за да не изцапа всички наоколо.
Сержантът широко се усмихна и повлече Карак към една от стените, където разкиснатият младеж взе шумно да повръща.
— Лейди Селан — отново взе думата Даран, — бихте ли се приближили до трона?
Селан се подчини, макар с колебание.
— Искате ли да се върнете при съпруга си? — попита принцът.
— За нищо на света! — избухна тя. — Предпочитам да се самоубия! Той ме бие, Ваше Височество! Всеки път, когато се напие, а това става всеки ден, ме налага с юмруци.
— Разбирам — лицето на Даран се изопна. — Нито един истински мъж не посяга дори с пръст на жена — заяви той, — затова според кралската воля бракът между Карак и Селан оттук нататък да се смята за разтрогнат!
— Не можете да постъпите така! — изрева Гарейн. — Дълг на жената е да изтърпи наказание от своя мъж, когато е сгрешила!
— А дълг на всеки благородник е да изтърпи кралското наказание, когато
— А сега да решим кому принадлежи онова парче земя — продължи Даран.
— Земята е
—
— В действителност, скъпи приятели — меко рече Кеймиън, — земята принадлежи на короната. Островът е собственост на краля.
— Можете да оспорвате това по всички точки седмици наред — каза Даран. — Но правните спорове са твърде отегчителни. Затова нека си спестим времето и гнева и да разделим поравно тази земя — половината за барон Гарейн, а другата — за барон Алтор.
— И дума да не става! — възпротиви се Гарейн.
— Тогава можеш да разучиш как се отглеждат кози, Гарейн. И ще се скиташ немил-недраг като останеш без никаква земя. Ще се подчиниш ли на решението ми? — моят племенник присви очи. — А за да не хрумне на някой от вас или пък на вашите грубияни пак да надига глава, ще издигнете стена, висока четири метра, точно насред спорната земя. Така ще имате занимание и ще сте далеч едни от други, господа! Искам да видя и двама ви как мъкнете камъни! Хич не си мислете, че ще прехвърлите всичко на младите си роднини!
— Но земите се простират на двайсет мили, Ваше Височество! — ахна Алтор.
— Само толкова? Е, значи за десетилетие-две ще приключите със задачата. Искам незабавно да започнете да строите от двете противоположни страни! Ще пратя войниците си да определят точно къде е средата и можете да приемете това като състезание. За награда победителят ще остане с глава. Лорд Бранд знае точно имената на всеки от подчинените ви, така че те всички ще се присъединят към великото дело, независимо дали ще го сторят доброволно или във вериги. Достатъчно ясен ли бях?
Те се поклониха, но благоразумно решиха да не казват нищо.
— Освен това, господа, подозирам че следващите няколко години вашите хора никак няма да ви обичат — отбеляза Кеймиън. — Затова носете постоянно ризници по време на строежа. Просто за всеки случай.
— А сега да решим какво да правим с болния млад човек там в ъгъла — каза Даран, надигайки се неумолимо от трона на баща си.
До този момент Карак вече беше изпразнил стомаха си от всичко, което беше ял или пил през последните няколко седмици. Стоеше бледен, треперещ и покрит със студена пот, когато войникът го довлече до подиума.
— Благоприличието повелява да не се бият жените, Карак — каза Даран. — Затова ей сега ще те превъзпитам. — Той се протегна и измъкна иззад трона един дълъг и гъвкав камшик.
— Не можете да го направите! — изрева Гарейн. — Синът ми е благородник!
— Явно двамата с теб имаме различно разбиране за това какво е благородство, Гарейн — каза му Даран. — Но понеже този звяр е твой син, аз ще се съобразя с решението ти. Дали да му отрежа и двете ръце, или да го нашибам с камшик?
— Ако остане без ръце, няма да може да бие жените — хладнокръвно се намеси Кеймиън, — а може да го откаже и от пиенето. Освен ако не реши да лочи бирата направо от някое ведро като куче.
— Добре казано, лорд Бранд — похвали го Даран. После се протегна и взе меча на баща си, който засвети радостно със синя светлина. — Е, Гарейн — продължи той, — какво да бъде наказанието? — В протегнатите напред ръце държеше меча и камшика.
Гарейн го зяпна.
— Отговори ми! — изрева Даран.
— К-к-к-камшикът, Ваше Височество! — запелтечи баронът.
— Мъдър избор — промърмори Кеймиън.
После началникът на стражата, който явно отпреди беше уведомен какво да прави, разкъса дрехата на Карак, затисна краката му с тялото си и го хвана за единия глезен.
— За да не почне да се крие под столовете, Ваше Величество — обясни той, здраво притискайки с крак другия глезен на Карак.
— Благодаря, сержант — каза Даран. После върна меча на мястото му, остави наметката си да се свлече на пода, свали си горната дреха и запретна ръкави. — Отдръпнете се всички — нареди той и започна да налага крещящия и виещ от болка грубиян. Забелязах, че Селан се наслаждаваше на тази сцена. Понякога алорните са толкова простодушни и безхитростни хора!
Когато Даран приключи с наказанието, той сви камшика и се облече отново.
— Смятам, че свършихме със задачите за днес, приятели — обяви той пред онемялата зала. — Доколкото си спомням, състезанието по стрелба с лък започва този следобед. С радост бих изстрелял един колчан стрели. Ще се видим там!
Тримата се върнахме в кабинета на Кеймиън и аз се нахвърлих срещу тях.
— Скроили сте това шибане с камшик предварително, нали?
— Естествено, лельо Поул — ухили се Даран.
— Без дори да ме попитате!
— Не искахме да те тревожим, Поул — меко каза Кеймиън. — Много ли ни се сърдиш?
Престорих се, че се колебая.
— Не съвсем — признах си. — Като си помисля какви ги е вършил Карак, заслужи си го до последния удар!
— Преди това обсъдихме още няколко варианта — обясни Кеймиън. — Мислех да извлека навън тая пияна свиня, да й дам меч и да я накълцам на парчета. Но Негово Височество прецени, че това може да те разстрои. Затова избрахме камшика — не предизвиква такава бъркотия, нали разбираш.
— Ами заплахата да му отсечете ръцете?
— Хрумна ми в последния момент, лельо Поул — призна Даран. — Но се надявам, че разбраха точно какво мисля за тези, които бият слаби жени. — Той плесна с ръце. — Защо не включим това в наказателния кодекс, а, Кеймиън?
— Ти си варварин, Даран — укорих го аз.
— Не, лельо Поул, аз съм алорн. Познавам хората си и знам какво може да ги стресне. Не искам да управлявам чрез заплаха и насилие, но държа риванците да са наясно какво може да се случи, ако направят нещо, което не одобрявам. А на мен
