Толкова бях доволна от него в този миг, че за малко не се пръснах от гордост.
Новината за това как Даран разреши спора между Гарейн и Алтор плъзна из целия остров. Риванците започнаха да гледат с още по-голямо уважение на своя млад принц-регент. Слава на боговете, досега Даран се справяше чудесно!
Единадесета глава
Анрак хвърли котва в пристанището на Рива през лятото на следващата година. Още откакто се запознах с него забелязах, че Анрак пътува много. Повечето от мъжете рано или късно засядат на едно място, но Анрак не беше от тях. Той беше роден пътешественик. Братовчедът на Желязната хватка, Бичия врат и Леката стъпка беше посивял, но въпреки това жилавото му тяло и леката походка излъчваха младежки дух. Той посети за кратко Рива, но не се задържа дълго при него, а побърза да се присъедини към нас с Даран и Кеймиън в тапицираната със синьо заседателна зала високо в една от кулите на Цитаделата. Децата на Кеймиън се множаха сякаш не с години, а с дни и най-накрая ни изтикаха от неговия кабинет. Бяхме принудени да търсим друго работно място.
— Братовчед ми май няма да надвие мъката по жена си, а, Поул? — попита Анрак, когато всички се разположихме около голямата заседателна маса. — Той постоянно говори за отминалите времена, но нищо от случилото се напоследък не е стигнало до него. Сякаш и неговият живот е спрял със смъртта на сестра ти.
— Така е, Анрак — отвърнах. — С мен се случи почти същото.
Той въздъхна.
— Виждал съм това и друг път, Поул. Много лошо. — Пак въздъхна издълбоко и погледна Даран. — Как се справя той? — попита, сякаш племенникът ми изобщо не присъстваше в залата.
— Възлагаме големи надежди на него — отговори Кеймиън и разказа с най-големи подробности за наказанието с камшик над Карак.
— Браво, Даран — одобрително рече Анрак. — А, преди да съм забравил, моят чичо Мечото рамо ме помоли да предам нещо.
— Как е той? — попита Даран.
— Ами старее — сви рамене Анрак. — Но въпреки това не си пожелавам да ми се изпречи на пътя. Има си неприятности с Мечия култ и каза да ви предупредя за това. — Той замислено се облегна на стола. — В миналото култът не е имал ясна и разбираема система от постулати. Последователите му просто са се опитвали да намерят теологическо оправдание за плячкосването на южните кралства. Това обаче се промени, откакто Белгарат и останалите си върнаха Сферата от Торак. Сега култистите искат Рива или неговият наследник да ги поведат с вдигнат пламтящ меч на юг. В момента Рива е центърът на онова, което онези наричат своя религия.
— Ние тук също имаме проблеми — отбеляза Кеймиън. — Риванският дякон Елтек предвожда култистите на острова. Но понеже е първият свещеник на Белар, трябва да пипаме с кадифени ръкавици. Желязната хватка не иска открит конфликт с църквата, затова не можем да се разправим с Елтек по обичайния начин.
— Аз обаче не съм така сговорчив като моя баща — намеси се Даран. — Не е далеч времето, когато ще убия Елтек.
— Това няма ли да е незаконно? — попита Анрак.
— Ако е така, ще променя закона — отвърна Даран.
При тези негови думи се дадох сметка, че е дошло време да му стегна юздите. Одързостен от успеха си в решаването на спора между Гарейн и Алтор, моят племенник беше на крачка от това да се превърне в тиранин.
— Ами Бичия врат дали има проблеми в Драсния? — обърна се към Анрак Кеймиън.
— Даже още по-лошо — унило отвърна Анрак. — След като беше разбит култа в Алгария, оцелелите култисти се изпокриха в блатата, пресякоха границата и тръгнаха към Гар ог Надрак. На практика култът държи под контрол всичко на изток от Боктор.
— Излиза, че тук е центърът на проблема — обобщи Кеймиън. — Сферата е при нас, а ако култистите успеят да спечелят на своя страна нейния пазител, тогава не е далеч времето, когато всички ще замаршируваме на юг.
— Ами решението тогава е много просто — със зловеща усмивка каза Анрак. — Трябва да накараш всеки свещеник на Белар да се върне с плуване обратно във Вал Алорн.
— При това с пълно бойно въоръжение — добави Даран.
— Не — намесих се твърдо аз. — Някои от тези свещеници са напълно невинни, а хората се нуждаят от утехите на вярата. Смятам обаче, че Кеймиън е
— А какъв друг избор имаме освен изтреблението на култистите, лельо Поул? — попита Даран.
— Изгнаничество? — предложи Кеймиън.
— Няма да си спечелите привърженици във Вал Алорн и Боктор, ако ги залеете с нова вълна фанатици — намеси се Анрак.
— Нямах това предвид — поправи го Кеймиън. — Предлагам да съберем тези доморасли култисти на място, където бихме могли да ги държим под око.
— Затворите и тъмниците са подходящо място за това — каза Анрак.
— Но да държиш толкова хора в тях излиза много солено на хазната — възрази Даран.
Още не мога да проумея защо всички монарси по света през повечето време се терзаят за пари. Но после очите на моя племенник просветнаха от някаква нова идея.
— Лорд Бранд — каза той, — помните ли с какво заплаших Гарейн и Алтор миналата година?
— Да ги пратите в северната част на острова?
— Точно така.
— Култистите просто ще се изхлузят от одеждите си и ще се промъкнат обратно, Ваше Височество.
— Май ще им е трудно да се промъкнат през открито море — изсмя се Даран. — Около острова има пръснати малки скали и островчета. Ако заточим всички култисти там, скоро няма да се наложи пак да мислим за тях.
— Но те са алорни все пак, Ваше Височество — напомни му Кеймиън. — Умението да строят лодки е в кръвта им.
— А от какъв материал ще построят тези лодки, милорд?
— От дърво най-вероятно.
— Но по островчетата няма да има дори една съчка. Ще наредя да изсекат всичко преди да заточим култистите там.
— Това обаче не премахва необходимостта да ги храниш, Даран — каза Анрак.
— Те сами ще се изхранват. Ще им дадем семена, животни и земеделски инструменти. Сами ще избират дали да обработват земята или да гладуват.
Усмивката на Анрак ставаше все по-широка.
— В тази идея има хляб — одобрително рече той. — Само ще трябва да охраняваш пътя към този малък частен затвор. Техните последователи биха могли да стигнат с гребни лодки до там и да ги спасят.
— Мисля, че ще успея да убедя дядо Черек да се погрижи за това вместо мен. Той също не иска изневиделица да го нападнат нови култистки свещеници във Вал Алорн, затова с радост ще ми помогне да задържа нашите тук. Неговите кораби охраняват острова от нападението на ангараките, затова едва ли ще е проблем да наглеждат и заточениците.
— Остана единствено да намерим приемливо извинение за подобни действия.
— Всяка добре скалъпена история ще свърши работа, нали? — попита Анрак.
Кеймиън трепна.
— Нека пробваме нещо достоверно най-напред, Анрак. Всяка лъжа рано или късно излиза от контрол и с течение на времето нараства като лавина.
— Може пък да ги сгащим по време на някоя от тайните им церемонии — предложи Анрак. — Те наистина биха се видели много оскърбителни за обикновените и почтени хора.
