Поулгара — магьосницата

прискърбие. — Искаш ли направо да ни разкриеш всичко за плана на твоя господар, или ще се наложи да те убеждавам? И в двата случая най-накрая ще си признаеш онова, което искам да узная от теб, но това може да стане и по-безболезнено. Ти решаваш!

Очите му изведнъж станаха безизразни, но дълбоко в тях гореше ненавист.

— Прави каквото знаеш, вещице — каза дръзко той. — Аз съм дагаши и ще устоя на всички мъки, на които ме подложиш.

— Много се радвам, че поне престана с този досаден маскарад — отвърнах. — А, между другото, ще позволиш ли да те освободя от тоя нож, дето го криеш под пелерината си? Толкова ще бъдем огорчени, ако решиш да се самоубиеш, да не говорим за петната по килима, които биха останали след това! — Със силата на Волята си измъкнах изпод дрехите му триъгълната кама и любопитно я разгледах, когато тя се озова в ръцете ми. — Ама че интересно оръжие — отбелязах, мръщейки се леко. — А, разбирам. Това е нож, който се мята отдалече. Изглежда много впечатляващо. Но да продължаваме нататък.

Втренчих се в очите му, докато съсредоточавах Волята си. Признавам, че имах голямо предимство пред него — знаех от какво най-много се страхува. Тогава незабележимо повдигнах дясната си ръка и освободих Волята си.

Всички, които познават баща ми, знаят, че един от най-големите му таланти е актьорският. Това не значи, че той не е способен да прекатури планини, стига да поиска. Но каквото и да прави, той го извършва с такъв замах, с такъв високопарен и претенциозен стил, че всичко изглежда много впечатляващо. Затова илюзията, която създадох за забавление на мурга, беше твърде правдоподобна. Отначало лицето на баща ми беше строго и гледаше осъдително. Мургът отскочи като опарен назад. Лицето на пленника побеля, а очите му изскочиха от орбитите. Тогава баща ми се намръщи, а мургът изпищя и се опита да скрие очите си с ръце.

После въображаемото лице на баща ми се изкриви в гримаса, която го бях виждала да тренира пред огледалото, когато мислеше, че никой не го наблюдава. Той присви очи, долните му клепачи се приплъзнаха нагоре, а после отметна леко глава, сякаш гледаше отвисоко и с презрение през зловещите цепки на очите. Да си призная, така много приличаше на луд, обзет от бесове и готов всеки момент да разкъса някого на парчета със зъбите си.

След това подсилих образа и му придадох онова бегло изражение, което преминава само за миг през лицето точно преди да се освободи Волята.

Мургът запищя и панически се опита да пропълзи под стола.

— Не! — виеше той. — Недей!

Приковах го към мястото му, докато той стенеше и скимтеше, неспособен да преодолее своя ужас.

— Моля! — пищеше той. — Моля, накарай го да се махне, Поулгара! Ще направя всичко, което пожелаеш! Всичко! Само го накарай да изчезне!

— Защо още в самото начало не се обърна към мен по име, мурго? — попитах аз. — Сега вече можеш да ми обясниш какво е „дагаши“, например. Нека започнем с това. И помни, че мога да повикам баща си всеки път, щом станеш несговорчив.

— Познават ме като Крачак — отвърна мургът с треперещ глас, — а дагашите са членове на таен орден в Ктол Мургос. Ние събираме информация и убиваме хората, които са неудобни за нашите господари.

— Значи шпиони и наемни убийци?

— Щом предпочитате да ни наричате по този начин.

— Как стана така, че нямаш нито една от характерните за мургите черти?

— Това е въпрос на подбор — отвърна той. — Нашите майки и баби са били робини от други раси. Убивали са ги веднага след раждането. В мен има само една четвърт мургска кръв.

— Много странно — отбелязах аз, — особено при манията на Ктучик за чиста раса. За това обаче ще говорим по-късно. Кажи сега каква е целта на твоята мисия тук, в Арендия.

— Беше ми заповядано да убедя херцог Катандрион, че Ран Ворду ще го подкрепи, ако той реши да атакува Во Астур. С помощта на легионите Катандрион би могъл да сложи кръст на Астурия. Трябваше също така да му внуша, че обединените сили на арендите васити и толнедранските легиони биха могли да се устремят на юг и да сторят същото и с Мимбре.

— Това е пълен абсурд — вметнах аз. — Каква би била ползата на Ран Ворду от всичко това?

— Южната част на Мимбре — отвърна Крачак с леко потръпване, — там са разположени повечето от градовете им.

Погледнах Катандрион.

— Това щеше ли да те поблазни? — попитах го мрачно. — Подобно предложение става ли за примамка?

Приятелят ми погледна виновно към мен.

— Боя се, че да, Поулгара. Това е достатъчно, за да си се представя като крал на по-голямата част от Арендия. Така бих бил способен да прекратя безбройните граждански войни, които сега раздират родината ми.

— Съмнявам се — рекох. — Мирът, основан на такова споразумение, едва ли би продължил дълго. — После отново се обърнах към Крачак. — Предполагам, че подобни заговори са задействани във Во Астур и Во Мимбре — попитах.

Той кимна.

— Има и някои различия, разбира се — всичко зависи от стратегическото разположение на трите херцогства. Разбрах, че във Во Мимбре има някои истински толнедранци, които са били подкупени да ни сътрудничат, но това не е моя грижа. Крайният резултат обаче е един и същи. Тримата херцози ще започнат война помежду си и всеки от тях ще чака помощ от легионите. А когато те не пристигнат, херцозите ще разберат, че са предадени. Други дагаши, представяйки се за арендски патриоти, ще започнат да подстрекават херцозите да се съюзят помежду си и да нападнат империята. Именно това е и целта на Ктучик — бъдеща война между Арендия и Толнедра.

— Толнедра ще ни помете! — не се сдържа Катандрион.

Крачак сви рамене.

— Е, и? Ктучик не го е грижа за Арендия, нито за това, какво би се случило с нея. Ако Толнедра я завладее, тогава всички алорни ще бъдат въвлечени във войната, а това е най-далечната цел на Ктучик — война между Толнедра и Алория. Започне ли това кръвопролитие, Ктучик би могъл да отиде в Ашаба и да поднесе на тепсия пред Торак разкъсвания от междуособици запад. Така ще се превърне в любимия ученик на Торак, издигайки се над Зедар и Урвон. Малореанците ще прекосят Източно море, ангараките ще се нахвърлят върху враждуващите Западни кралства и ще ги унищожат. Торак ще стане бог на цялото човечество.

Двамата с Катандрион разпитвахме мурга почти до зори, а после наредихме да го отведат без много шум в най-долното ниво на подземието. Васитският херцог беше потресен от сложността и мащабността на заговора на Ктучик.

— Поразен съм, че човешко същество може да бъде толкова подло, Поулгара — призна той. — Всички мурги ли са такива?

— Съмнявам се, приятелю — отвърнах аз. — Ктучик се е учил направо от Торак, а после с векове е упражнявал своите умения върху другите ученици Урвон и Зедар. Между тях не е останала никаква привързаност, а Торак иска именно това. Богът Дракон изважда на бял свят най-тъмните страни от човешката природа и се възползва от тях. — Аз се опитах да преценя ситуацията. — Мисля, че ще е най- добре да замина за Во Астур — казах. — Усещам, че събитията там се развиват със същата бързина, както и тук. Сигурно и положението във Во Мимбре е същото. Замислено е различните заговори да стигнат крайната си точка приблизително по едно и също време. А това, което се случи тук, ми подсказва, че не сме далеч от развръзката.

— Ще ти пратя охрана, Поулгара.

— Катандрион, на практика ти си във война с Астурия, не помниш ли — напомних му тактично. — Мислиш ли, че някой ще ме погледне с добро око, ако се явя във Во Астур с васитска охрана?

— О — рече херцогът, — май пак направих същата грешка. — И ме погледна смутено.

— Боя се, че е така, приятелю. Доста работа имаме, докато се отучиш от този навик. Но ти не се