Поулгара — магьосницата

— Не си спомням да сме се запознавали — каза ми с трагичен глас.

— Зле ли ви е? — попитах.

— Чувствам се малко отпаднала тази сутрин — призна тя. — Иска ми се вече да е зима. Тогава щях да изляза на двора и да заровя главата си в снега поне за час. — После тя ме погледна по-внимателно. — Кой знае защо лицето ви ми изглежда много познато.

— Не ми се вярва да сме се срещали, контесо.

— И аз не мисля, че сме се виждали. Имам чувството, че съм чувала за вас. — После постави пръсти на слепоочията си и мъченически простена.

— Трябва да поговорим, Асрана — казах, — но най-напред ще облекча малко болката ви. — Отворих торбичката, която висеше на пояса ми, и извадих от нея малка стъкленица. Изсипах част от съдържанието й в чашата върху страничната облегалка на дивана, а после я допълних с вода. — Никак няма да Ви се услади, но затова пък ще ви помогне — предупредих аз.

— Щом ще ми помогне, не ме е грижа какво е на вкус. — Тя изпи чашата на един дъх и потръпна отвратено. — Ужасно е! — каза, а после любопитно ме погледна. — Да не сте лечителка?

— Имам известен опит — отвърнах.

— Много странно занимание за дама от благородно потекло — рече тя и попипа челото си. — Май ми поолекна малко.

— Това беше и целта ми, контесо. Ще изчакаме лекарството, което ви дадох, да подейства напълно, а после искам да поговорим.

— Ще съм ви признателна до гроб, госпожо — каза тя с приповдигнат тон. — Но все не ме напуска чувството, че ви знам отнякъде. — После сбърчи малкото си носле. — Но в утрини като днешната какви ли не странни мисли ми минават. — Тя леко разтърси глава. — Невероятно! — възкликна изненадано. — Главата ми вече не се пръска от болка. Уверявам ви, че можете да натрупате състояние във Во Астур с това лекарство. Обзалагам се, че всички останали придворни в палата се чувстват като мен преди малко. — Тя внимателно стана и пристъпи към мен, взирайки се втренчено в очите ми, сякаш ме виждаше за първи път. После започна да се тресе. — Това беше магия, нали?

— Не, скъпа, не точно.

— Напротив, точно това беше! Имаш бял кичур в косата, при това си лечителка. Ти си Поулгара Магьосницата, нали? Ти си дъщерята на Белгарат!

— Виждам, че ужасната ми тайна излезе на бял свят — въздъхнах с престорено огорчение.

— Та ти си на близо милион години!

Аз докоснах бузата си.

— Наистина ли ти изглеждам толкова стара, Асрана?

— Разбира се, че не, лейди Поулгара — отвърна тя. — Не изглеждате нито ден по-възрастна от сто хиляди! — Двете се разсмяхме в един глас, но тя внезапно трепна. — Май малко прибързахме — отбеляза тя като докосна леко челото си. — Моля Ви, не ме разсмивайте известно време. Магията Ви още не е успяла да стигне до самото дъно на болката.

— Това не беше точно магия, Асрана, а отвара от няколко най-обикновени билки — въздържах се да кажа, че утрините й щяха да станат несравнимо по-приятни, ако не пиеше толкова вино вечер. — Измисли някакъв повод да отпратиш прислужницата си. Искам да поговорим насаме.

— Ще я пратя за закуска. Изведнъж страшно изгладнях. Вие ще ми правите ли компания?

— С удоволствие, скъпа.

След като момичето излезе, двете с Асрана пристъпихме към деловия разговор.

— Не искам да прозвучи непочтително, контесо, на не останах във възторг от вашия херцог.

— Никой от нас не е очарован от нашия повелител. Постоянно трябва да внимаваме да не го настъпим, когато е в тронната зала. Имаш ли някакъв лек срещу дребните по ръст и по дух? Олдоран прилича на буболечка, затова първата ти реакция е да го смачкаш. Животът ни ще стане много по-приятен, ако се намери някой да го размаже на пода и да ни отърве от присъствието му. Ще пийнеш ли малко вино?

— А, не, не точно сега, Асрана. Пък и за теб ще е най-добре да пиеш само вода тази сутрин. Ако смесиш отварата, която ти дадох, с вино, ще се почувстваш още по-зле.

— Ето, знаех си, че това лекарство ще има и неприятни последици! Та докъде бяхме стигнали?

— Обсъждахме недостатъците на Олдоран.

— А също така и предстоящите в най-скоро време събития.

Контеса Асрана имаше остър език и бърза мисъл. Това много ми се понрави.

— Ако обстоятелствата наложат, кой от тукашните благородници би бил най-подходящ да заеме трона?

— Граф Мангаран, разбира се. Познавате ли го?

— Видях го снощи. Той също май никак не уважава херцога.

— И не само той. Та кой би могъл да хареса Негова Буболечкова Светлост!

— Кой е този толнедранец, който се е лепнал за херцога?

— Сигурно говориш за Гадон. Той е търговец и подозирам, че предлага нещо на Олдоран. Почти съм сигурна, че сделката е нечестна и отблъскваща. Гадон души из двореца през последната половин година и купува дворцови чиновници на едро. Никой не го харесва, но той слухти и донася на херцога, затова трябва да го понасяме.

— Имате ли настроение за един сериозен заговор тази сутрин, Асрана?

— След като ми мина главоболието, съм готова на всичко. За какво ще заговорничим?

— Какво ще кажете за една революция, контесо?

— Колко забавно! — възкликна тя, пляскайки с ръце. — Обожавам планове за сваляне на буболечките от власт! Ще го убиеш ли, Поулгара? Ако го направиш, може ли да гледам?

— Ти си много лошо момиче, Асрана.

— Зная, но това би било толкова забавно! Обещай ми, че ще имаме възможност да се промъкваме в тъмното през нощта, да си говорим шепнешком и тайно да внасяме оръжие в двореца!

— Явно четеш много и долнокачествени епоси, Асрана. Истинският заговор не си служи с подобни театрални методи. Най-напред е задължително да поговорим с граф Мангаран, преди да решим да го издигаме на трона. Той вече е на години и подобно вълнение може да му се отрази зле.

— Само ми разваляш удоволствието! Аз пък бях решила да му поднесем трона по случай рождения му ден.

— Ще срещнем ли твърда съпротива у някого, ако решим да сваляме херцога? Той има ли верни привърженици сред придворните? Например роднини или пък чиновници, които биха загубили облагите си, ако го детронираме?

— Аз ще се погрижа за това, лейди Поулгара. Мога да завъртя главата на всеки мъж от този двор, стига наистина да го поискам.

Аз самата бях оставила по пътя си няколко разбити сърца и бях присъствала на някои от най- изтънчените флиртове в историята, но контеса Асрана беше от много висока класа и бях уверена, че има основание за своята огромната самоувереност.

След закуска контесата прати вест на граф Мангаран с молба да се видим в розовата градина. За всеки случай аз мислено претърсих градината, когато двете с Асрана влязохме там. Не бих искала някой да подслуша точно този разговор.

Когато се присъедини към нас, граф Мангаран имаше много уморен вид, но въпреки това в очите му присветваха дяволити пламъчета.

— Да му кажа ли? — попита ме Асрана.

— Май се налага — отвърнах. — Едва ли бихме стигнали далеч в преговорите, ако не е наясно за какво става дума.

— Имам малка изненада за Вас, графе — започна Асрана, опитвайки се да подражава на диалекта на васитските селяни. — Таз дама тук с несравнима красота е господарката Поулгара. Нали я знаете? Няма ли да е чест за вас да паднете в ногите й и да целувате следите й в прахта?

— Умолявам Ви, контесо — прекъсна я графът, прокарвайки ръка по лицето си. — Прекарах ужасна