— Само ако можех да разбера защо това проклето нещо се разпадна така! — избухна той, стоварвайки юмрук върху чертежите. — Лично ще направя отново всички изчисления! Това нещо
— То проработи, Алеран, и направи точно това, за което беше конструирано. Единственият проблем при изчисленията е, че не е взета под внимание якостта на дървения материал, върху който се крепи всичко. Катапултът не се задейства, защото е много мощен. Ето защо конструкцията му би трябвало да е изработена от стомана, вместо от дърво. Натискът беше твърде голям, за да го издържат гредите. Затова всичко се разпадна на части.
— Толкова много стомана ще ни излезе страшно скъпо, лельо Поул.
— Дървените греди ни излязоха още по-скъпо, Твоя Светлост. А сега прибери тези чертежи обратно на мястото им, защото много работа ни чака.
Не се очакваше да има никакви усложнения около коронацията, но въпреки това Королин пристигна от Во Мимбре, за да покаже, че напълно подкрепя новия херцог и стои зад него.
През есента на същата година Нерасин направи нещо, което едва не ме накара да наруша принципите, към които баща ми нееднократно ми е внушавал да се придържам.
Асрана и Мандорин били на път към Во Мимбре за едно от редовните си посещения на добра воля, които двамата често предприемаха. Когато стигнали пояса от дървета, който очертава коритото на река Аренд, и поели нагоре по течението, те се натъкнали на астуриански стрелци. Онези явно някак са успели да се промъкнат през мимбратските равнини до южната граница и буквално направили на решето моите приятели с лъковете си. Най-вероятно Нерасин е открил кой стои в дъното на неговите кошмари и е предприел типично арендски ход, за да отвърне на удара.
Когато чух за смъртта на приятелите си, аз бях покосена от скръб. Плаках дни наред, а сетне започнах да обмислям отмъщението си. Бях убедена, че е по силите ми да изобретя такива страхотии, които ще накарат и по-силни от Нерасин мъже да треперят в смъртен страх. Килан и роднините му съвсем предвидливо стояха по-далеч от мен, когато излязох със замах от стаята си. Най-напред отидох в кухнята. Имах нужда от някои остри пособия, за да осъществя замисъла си относно Нерасин. Опитът ми на готвачка ми даде много добри идеи. „Разфасоване“ беше много подходящо определение за моя план, а също и „правене на кайма“. Мисълта да накълцам Нерасин на дребни парчета до най-ситната костица кой знае защо имаше огромна притегателна сила за мен. Очите ми светнаха, когато погледът ми се спря на рендето.
„Хайде стига, Поулгара, върни всички ножове по местата им. Никъде няма да ходиш“ — нареди гласът на майка.
„Той изби приятелите ми, майко! — избухнах аз. — Няма да позволя това да му се размине!“
„Виждам, че започваш да приемаш твърде присърце местните обичаи“ — отвърна тя с лек укор в гласа.
„Какво искаш да кажеш с това?“
„Помниш ли защо Учителя те прати в Арендия?“
„За да прекратя безумията им.“
„Доколкото усещам, сега самата ти се каниш да изпиташ същото безумие, за да разбереш какво точно е това.“
„Това е нелепо.“
„Наистина е така. Поулгара, Нерасин уби приятелите ти и затова сега ти се каниш да го убиеш. После някой от неговите роднини ще убие теб. Сетне пък баща ти ще убие някой от роднините на Нерасин. И това ще продължава дори тогава, когато вече никой не си спомня кои са били Асрана и Мандорин. Ето защо навсякъде се лее кръв, Поул. Поздравявам те — сега ти си аренд до мозъка на костите си.“
„Но аз ги обичах, майко!“
„Това е похвално чувство, но да потънеш в кръв до шия не е най-добрият начин да го изразиш.“
Тогава отново се разплаках.
„Радвам се, че си поговорихме, Поул — рече мило тя. — О, между другото, Нерасин ще ти бъде нужен по-нататък, така че не е много уместно да го накълцаш на парчета. Остани си със здраве, Поулгара!“ И тя си отиде.
Въздъхнах дълбоко и върнах всички домакински пособия по местата им.
Блокадата по границите с Астурия се затегна още повече. Големи групи конници редовно нахлуваха откъм Вакюн и Мимбре и унищожаваха всичко живо по пътя си с преднамерена жестокост. Въпреки огромните ми усилия, гражданската война в Арендия започна точно от мястото, на което я бяхме овладели. Онова, което се наричаше „Мирът на Поулгара“, безвъзвратно се разпадна.
С течение на времето обстановката в Астурия ставаше все по-обезнадеждаваща. Мимбратските рицари на Королин препускаха постоянно из плодоносните западни и южни краища на Астурианското херцогство. Стрелците на васитите, които бяха също толкова умели, колкото и техните астуриански противници, избиваха всичко, което се движи покрай източната граница на Астурия. Отпървом тези изблици на безпричинна жестокост изглеждаха случайни, но когато смъмрих Алеран, че възобновява войната, той ме погледна невинно, както само арендите умеят, и рече:
— Ние не воюваме с Астурия, лельо Поул. Ние просто унищожаваме реколтата им. Когато започнат да измират от глад, те сами ще се справят с Нерасин.
Това беше жестока и брутална война, но пък никой не твърди, че войните са особено приятни.
Нерасин ставаше все по-отчаян, колкото повече намаляваше храната по трапезите във Во Астур. Решението, което той взе, за да се спаси от тази ситуация, беше съвсем логично, но въпреки това аз не успях да го предвидя.
Всичко стана в една бурна и дъждовна нощ. Реших да остана вкъщи, вместо да ходя до двореца. Дълго и лениво лежах във ваната и се оттеглих рано в леглото с книга в ръка.
Минаваше полунощ, когато бях грубо събудена от вика на Килан. Моята камериерка — по-малката сестра на Килан Рана — с всички сили се опитваше да не му позволи да влезе в спалнята, а той настървено я избутваше от вратата.
Измърморих нещо, което не бих написала на хартия, изхлузих се от леглото и навлякох халата си.
— Какво става тук? — попитах ядосано, отваряйки рязко вратата на стаята си.
— Всичко е заради малоумния ми брат, милейди — отвратена рече дребничката и крехка Рана. — Хич няма и да се учудя, ако е пиян.
— Махай се, Рана — каза Килан. — В двореца става нещо, лейди Поулгара — обърна се към мен той. — Най-добре е да се облечеш. Пратениците на херцога чакат в приемната.
— Какво се е случило, Килан?
— Проклетите астурианци са отвлекли сина на Негова Светлост, милейди, и херцогът моли незабавно да отидеш в двореца.
— Кажи на пратениците, че идвам веднага — отвърнах. После хлопнах вратата зад себе си и започнах да си навличам дрехите, мърморейки люти клетви. Нерасин не веднъж беше доказвал, че не се спира пред нищо. Как можах да не предвидя следващия му ход!
Похищенията отдавна играят съществена роля в международната политика, както Гарион и Се’Недра могат да потвърдят. Но отвличането на двегодишния син на херцог Алеран от двореца във Во Вакюн беше първият случай, с който се сблъсквах. Върху леглото на малкия Катандрион имаше оставена бележка и тя беше достатъчно недвусмислена. В нея се казваше, че ако Алеран не се оттегли от източната граница на Астурия, той никога повече няма да види сина си жив. Майесерел беше изпаднала в истерия, а и Алеран не беше в по-добро състояние, затова нямаше никакъв смисъл да говоря с тях. Снабдих дворцовите лекари с необходимите билки, които биха могли да повалят и кон, а сетне проведох един дълъг разговор със съветниците на младия херцог.
— Нямаме голям избор — казах накрая. — Постъпете така, както пише в бележката. После пратете депеша на херцог Королин във Во Мимбре. Кажете му какво се случи тук и го предупредете, че
После се върнах у дома, за да размисля на спокойствие.
Едно светкавично решение на този случай би било твърде просто, но щеше да има краткотраен ефект. Накратко, не се бях натъквала на други „надарени“ като мен, затова не би било никак трудно да открия къде
