— Мисля, че му трябва повече торене, Ваше Величество — спокойно предложих аз.
Той се изправи рязко с ругатня на устата. Беше дребен дори за толнедранец, а златната тога, знак за високия му ранг, изглеждаше твърде неподходяща и натруфена за неговите занимания в градината.
— Ако ми помогнете да сляза, ще огледам бедното растение — рекох мило.
— Коя си ти? — попита той. — И как успя да се промъкнеш покрай стражата?
— Сигурно познавате баща ми, Ран Борун — отвърнах. — Той е един старец със занемарен вид и бели мустаци. Обикновено обича да нарежда на хората какво да правят. Познава семейството ти от близо пет века.
— Да не говориш за Белгарат?
— Точно той.
— Ще рече, че ти си Поулгара, херцогинята на Ерат.
— Правилно. Реших, че ще е най-добре да поговорим насаме. Ще ми помогнеш ли? Клоните на дървото не са най-подходящото място, когато се обсъждат държавни дела.
Той ми помогна да сляза, но очите му още гледаха несвястно. Огледах болнавия храст.
— Закопай умряла риба в корените му, Ран Борун — посъветвах го. — Посадил си го твърде близо до тази сенчеста стряха. Капчукът е отнесъл всички хранителни вещества от почвата под нея. Най-добре ще е да го изкопаеш и пренесеш на друго място като заспи през зимата. А сега ще ти разкажа нещо, което би трябвало да знаеш. Вордувианите, Хонетите и Хорбитите се месят в арендските дела и ние искаме ти да сложиш край на това.
Погледът му стана гневен.
— Какво са замислили
— Докопали са се до херцог Салерон в Мимбре и му пълнят главата с небивалици за кралска власт. Горкото момче е толкова омагьосано от ласкателствата им, та едва не се самопровъзгласи за крал на Арендия. Подобно деяние тутакси отново би предизвикало гражданска война. Загубих много време да установя мир по тези земи и искам всичко тук да остане спокойно.
— Тия идиоти! — избухна той.
— Напълно споделям чувствата ти — северните ти васали са много алчни, а са замесени и в търговията с оръжие. Мирът в Арендия ги удря по джоба, ето защо се опитват пак да предизвикат война. Смятам да предприема решителни стъпки, затова счетох за нужно да те предупредя.
— Ще нападнеш Северна Толнедра ли? — попита ентусиазирано той.
— Не, Ран Борун — отговорих. — Няма да преминавам границите ти, но вместо това ще затворя моите. Херцозите на Арендия ще направят, каквото им кажа, затова всички граници към Толнедра ще са непристъпни известно време.
Лицето му пребеля като на мъртвец при тези думи.
— Само за година-две, Ваше Величество — уверих го аз. — Докато не уврат главите на Вордувианите, Хонетите и Хорбитите. Те няма да банкрутират, но ще са на крачка от фалита. Действията ми няма да повлияят върху благосъстоянието на Боруните, Анадилите и Ранитите, защото вие сте на юг. Но те със сигурност ще се отразят на Северна Толнедра. Не ще им позволя да си играят с мирните споразумения в Арендия, а това е най-сигурният начин да привлека тяхното внимание. Искам да си блъскат главите в затворените граници известно време и да се опитат да живеят без приходите, които смучат от Арендия. Мисля, че не след дълго ще се вразумят, нали?
Той ми отвърна със злобна усмивка.
— Задължен съм ти, Поулгара — каза.
— Не те разбирам.
— Моето семейство има интереси към търговията с Арендия. Ако разпродаваме акции сега, бихме получили добра печалба. Щом ти затвориш границите на Арендия за всички толнедранци, вложенията в търговията ще изгубят стойността си. Това ще ни помогне да натрупаме купища пари, а северните фамилии, които не са сред най-добрите ми приятели, ще се провалят с гръм.
— Колко жалко — промърморих аз.
— Нали? А при условие, че аз командвам легионите, смятам, че армията ни ще се окаже твърде заета с други важни дела, за да се завтече на север и да атакува границите с Арендия.
— Ах, каква трагедия! — Двамата с Ран Борун се разбирахме отлично.
— Ще те помоля за една услуга, Поулгара, в замяна на това, че ще държа легионите далеч от северните ни граници.
— Искай, приятелю.
— Ще ме уведомиш ли, когато отново решиш да отвориш границата? Може би седмица по-рано ще е напълно достатъчна. Ще имам време да изкупя повечето от акциите поне на Вордувианите, Хонетитите и Хорбитите. При това на съвсем ниска цена. А когато се възстанови нормалната търговия с Арендия, аз ще направя милиони.
— Винаги съм щастлива да помогна за успеха на приятел — казах.
— Обичам те, Поулгара! — ликуващо извика той.
— Ран Борун! — възкликнах с престорено възмущение. — Та ние току-що се запознахме!
— Винаги ще бъдеш добре дошла в палата ми, Поулгара.
Промених формата си пред очите му. С Ран Борун се разбирахме отлично, но въпреки това държах да запомни
Има много начини да предотвратиш една война, но аз особено се гордея с това свое постижение. Тогава не само разорих хората, които се бяха провинили пред мен, но и спечелих приятел.
След моята дипломатическа визита Арендия остана мирна и спокойна. Нещо повече — аз дори започнах да уреждам бракове между високопоставени особи от четирите херцогства, за да залича окончателно различията, които спомагаха за избухването на нови войни.
В началото на двадесет и осмо столетие, някъде около 2710 г., тримата херцози — Гонериан от Вакюн, Каналан от Астурия и Еназиян от Мимбре — ми направиха предложение, което според мен беше доста абсурдно. Но те бяха толкова ентусиазирани от хрумването си, че аз, макар и неохотно, се присъединих към тяхното начинание. Предполагам, че идеята е била предложена от Еназиян, тъй като мимбратите открай време са пристрастени към епоса и неговите претенциозни условности.
Предложението беше да се организира грандиозен турнир, в който да участват благородници и от четирите херцогства. Победителят в този турнир — предполагаше се, че все някой ще оцелее след повече от седмица, изпълнена с осакатявания и убийства под тържествените звуци на фанфари и рогове — щеше да бъде обявен за мой фаворит. За какво, в името на всички богове, ми беше нужен този фаворит?! Те обаче бяха ужасно искрени и прями:
— Милейди — обърна се към мен Еназиян почти просълзен, — Вие трябва да имате рицар-защитник, който да ви предпазва от обиди и недоброжелатели. Неблагочестиви мошеници и разбойници като видят, че владенията ви са в ръцете на една крехка дама, могат да престъпят границите на доброто възпитание и да предприемат груби и непочтени действия спрямо вас. Аз и моите братя херцози тутакси бихме се притекли на помощ, но въпреки това мисля, че е редно — а Гонериан и Каналан горещо ме подкрепиха — до рамото ви постоянно да стои един непобедим рицар, който на мига да унищожи измамата, колчем тя подаде грозната си глава отнякъде.
Той беше толкова мил в искреността си и своята наивна загриженост към мен, че сърце не ми даде да му покажа очевидната истина. Имах нужда от някой, който да ме пази и защитава почти толкова, колкото ми беше необходим трети крак. Колкото повече разсъждавах върху предложението обаче, толкова повече осъзнавах, че това „състезание“, което чисто и просто беше узаконено насилие и безсмислена жестокост, би могло да послужи за заместител на една война. В случай, че още има някой, който да тъгува по „добрите стари времена“.
Решихме турнирът да се проведе на полето край Големия арендски панаир, заради неговото централно разположение спрямо всички останали херцогства. Бяха издигнати трибуни за зрителите и се подготвиха арени за схватките между участниците. Предусещайки необходимостта от спешна медицинска помощ, аз доведох със себе си всички възпитаници на Колежа по приложна медицина в Султурн.
Тъй като турнирът се провеждаше в моя чест, аз бях в правото си да забраня всички действия, които
