трябваше да спи сама в постелята си.
— Ще ми липсва — прошепна тя. — Сега няма с кого да си говоря. — Дори и Лош стомах би свършил работа. Погледът и се зарея на север. Дали и той не бе сполетян от някое нещастие?
— Можеш да си говориш с мен — обади се непознат глас изотзад. Когато се обърна, видя някакъв воин.
Горчив храст ахна уплашено и бързо скочи на крака. Начинът, по който бяха ушити дрехите му, се различаваше от всичко, което бе виждала досега. Дългата му ловджийска риза, обшита с ресни, стигаше до средата на бедрата му, а дългите ресни на панталоните му се полюшваха във въздуха. Краката му бяха обути в мокасини с дебели подметки. Беше най-силният мъж, когото бе виждала някога, а в едната си ръка стискаше дълги, смъртоносни копия. Пет черни кръга бяха татуирани на високото му чело.
— Приличаш на добра жена — каза той завалено. Няколко мига я гледаше преценяващо. — Силно тяло.
Сърцето и заблъска; тя зяпна от изненада, а после попита тихо:
— Кой си ти?
Той се усмихна мрачно:
— Аз съм Пелинов дух. Връщаме се в твой лагер. — Той и посочи копията си. — Не бягай. По-бърз съм от теб.
Тя поклати глава и сви юмрук до гърдите си. В гърлото и се надигна сподавен вик.
— Другите вече са пленени. Мъжете ви са мъртви. Няма смисъл да се опитваш да бягаш. Силата на Земните хора ви е напуснала.
Твърде зашеметена от тази вест, неспособна да разсъждава, тя тръгна олюлявайки се към заслоните, поглеждайки уплашено към него; той вървеше отзад. Когато стигнаха в лагера, тя спря.
— А другите? Мъртви ли са?
С едно от дългите си копия воинът повдигна последователно покривалата на всеки от заслоните, надничайки внимателно да види какво има вътре. Едва след като се увери, че няма никой, той се извърна към нея.
— Ще вземем само здравите млади жени и деца. Черните острия ви дебнаха цял ден. Сега твоят клан принадлежи на Черните острия. Всички освен теб. Ти ще бъдеш моя. Вече си от клана Бяла глина. Научи се да ме харесваш.
Тя се обърна и понечи да побегне, но твърдата му ръка я сграбчи. Усетила силата му, тя извика и престана да се съпротивлява. Той я обърна към себе си и сега Горчив храст можа да го разгледа отблизо. Няколко сиви косъма се бяха появили в дългите му коси. Лицето му бе прорязано от дълбоки бръчки — и тя съзря някаква тъга в кафявите му очи.
— Откъде знаеш езика ни?
Той се усмихна тъжно.
— Някога откраднах едно момиче от Земните хора. То ме научи. — Усмивката му стана по-широка. — А и откакто сме дошли във Ветровитата долина, имах много случаи да се упражнявам. Сега ти ще научиш езика на Слънчевите хора.
Краката на Горчив храст се подкосиха и той я положи внимателно на земята. След това хвърли поглед към вързопа, лежащ до краката му.
— Сега ще събираш растения за Пелинов дух.
— Ще дойдат други — каза тя. — Земните хора ще ви отмъстят.
Той приклекна на пети, слагайки копиятя в скута си.
Мисля, че няма да могат. Силата им е изчезнала. Ние нападаме Земните хора, преди те да успеят да нападнат нас. Избиваме старите мъже и жени. Мъртвите не могат да предупредят останалите лагери. Младите жени обаче вземаме с нас и сега те работят за Черните острия. — Той присви очи срещу слънцето. — Идва ново бъдеще… бъдещето на Слънчевите хора.
— Никога! — изсъска тя.
Той вдигна развеселено вежда:
— Така ли? Аз пък мисля, че за вечни времена. Сега ти си моя жена. Пелинов дух не е лош човек. Няма да те бия, освен ако не ми се подчиняваш. — Помълча и добави: — От доста време Пелинов дух не е имал жена, която да се грижи за него. Видях те как събираш растенията. Достатъчно си възрастна, за да ти е дошъл умът в главата, а си и още хубава. Тялото ти е силно. Проследих те, усетих тъгата в гласа ти. Ти си нямаш мъж, аз пък си нямам жена. Може би ще се разбираме.
Тя кимна вцепенено. Къде ли бяха другите? Дали наистина имаше и други воини с този мъж, или Котешка опашка щеше да се появи и да го прогони?
Откъм полето с корени проехтя писък.
Пелинов дух наклони глава, поглеждайки я с крайчеца на окото си.
— Черните острия ще дойдат скоро. Приготви тези растения. Нахрани ни.
10.
Ларкспър седеше на сянка в лагера на Облите скали. В утъпканото пространство между окъпаните от слънчевите лъчи пръстени колиби децата се смееха, викаха и се гонеха. Лупина стискаше в кафявото си юмруче пелинова пръчка. Трябваше да докосне някой от другите с нея. Когато това станеше, докоснатото дете вземаше пръчката и на свой ред подгонваше останалите, докато успееше да докосне друго дете и да му предаде пръчката.
Корен седеше под удължаващата се сянка на колибата, в която живееше с Горчив храст, и гледаше навъсено децата — очевидно му се искаше сега да е с големите и да събира корени. Самият начин, по който седеше, дразнеше старата жена.
Нещо в светс е беше изменило. Тя чувстваше, че трябва само да вдигне тънките си пръсти нагоре, за да усети разликата във въздуха. Силата бе разгневена по някакъв ужасен начин. Усещаше го с цялата си душа. Въпреки напредналото лято Духът на земята сдържаше прашния си дъх. Пелиновите храсти не помръдваха.
„
— Бабо?
Корен се бе надигнал като неспокойна пантера. Проклятие, защо момчето имаше такова лошо държание! Усещаше спотаения му гняв, готов да избухне при първа възможност, въпреки че в дните след смъртта на Черната ръка се бе държал необичайно прилично. През целия път до лагера на Облите скали момчето бе подскачало и пяло песни. След това обаче лошото настроение отново го бе налегнало.
— Какво искаш, Корен?
Той и хвърли предизвикателен поглед.
— Мисля, че нещо не е наред. Онази стара кучка с червеникавата козина душеше вятъра и ръмжеше. Отиде към пелиновите храсти цялата настръхнала. И после изведнъж… млъкна. Много странно.
Тя го изгледа смръщено:
— Зашо ме занимаваш с глупости?
Сгълчан от баба си, Корен се навъси още повече.
— Не чу ли как лаеше?
— Кучетата само това правят, момче — лаят. Хайде стига! Наглеждай огньовете. Трябват ни още съчки. Иди да донесеш малко. Опитай се поне веднъж да бъдеш полезен.
Той се наежи и ъгълчетата на устата му затрепериха. Ларкспър се напрегна.
— Да нося съчки за огъня ли? — Погледна я той язвително. Оставиха ме тук да ти помагам за гледането на децата. За какво ме вземаш? За някакво животно ли? Май Лош стомах постъпи най-умно от всички, като се махна.
