Вълчият талисман

Понякога Силата…

 — Не ми говори за Силата! — Момчето се изплю. — Виждал съм как умират твърде много хора, защото Лечителите не искаха да ги спасят! — Замълча, после попита: — Чу ли за Лупина?

Тиха вода кимна.

 — Да. Но това не е деяние на Силата.

 — Но Гореща мазнина не пожела да я спаси. Нали видях. Само поклати глава и се отдалечи.

Откъде идваше целият този гняв? Тиха вода се опита да си спомни какъв бе Корен преди смъртта на Топъл огън. Възможно ли бе този замислен младеж да е същото онова засмяно, щастливо дете?

 — Достатъчно сме говорили за смърт. Разкажи ми за новия си живот, за ловните ти приключения.

Светът щеше да бъде много по-хубав, ако нямаше Лечители и Хора с летящи души. Не им вярвам.

Тиха вода се облегна на лакът и опъна крака върху топлия пясък.

 — Е, не всяка Сила е лоша. Докато пътувах, видях много неща. Станах пазител на Вълчия Талисман. Така че сега и аз съм обвързан със Силата.

Той почувства суровия, изпитателен поглед на Корен върху себе си.

 — Вълчият Талисман ли? Какво е това? Ако ти си неговият Пазител, сигурно има Сила колкото заешка дрехонка върху изсъхнал пясъчник.

 — Силата му може да те изненада.

 — Аз също бих могъл да я изненадам — изсумтя момчето и се размърда предпазливо.

 — Наистина ли харесваш Пелинов дух?

Зъбите на Корен блеснаха.

 — Той поне е истински воин. Преживял е много несгоди — също като мен. Жена му е умряла миналата зима, по същото време, в което почина баща ми. Не ме интересува дали спи с мама. Той я обича… а това е нещо повече от отношението, което имаше към нея Черната ръка. И плака, когато Лупина бе убита от… е, когато умря.

 — Но Пелинов дух не е много сигурен дали харесва мен.

Корен се усмихна.

 — Мога да го разбера. Но той е добър човек, Лош стомах. През последната година е изгубил много скъпи неща — жена си, клана си. А после и дъщеря му изчезнала безследно, когато Племето на вълка избило клана Бяла глина. Мисли, че е загинала, и все още скърби за нея. Може би затова ми харесва толкова.

 — Мисля, че вече не скърби за дъщеря си — усмихна се в мрака Тиха вода.

 — Ти не го познаваш. Загубил е всичко, което някога е обичал. Затова сега обича нас.

 — Дъщеря му е моята…

 — Ако се вярва на думите му — продължаваше разпалено Корен, — дъщеря му е била най-красивата жена на света. Пелинов дух казва, че Силата му я дала, когато всичките му дъщери измрели. Че тя е особена.

 — Така е. Всичко, което ти е казал Пелинов дух, е истина.

Корен наклони озадачено глава:

 — Откъде знаеш?

 — Бяла пепел е съпругата ми. Затова сега съм тук — жив, както отбеляза. Сега тя говори с Пелинов дух и му разказва нашите приключения.

Корен зяпна:

 — Ти? Бяла пепел е омъжена за теб?

 — Това е дълга история. Ще ти я разкажа някой ден.

Лицето на момчето се удължи неузнаваемо от недоверие.

 — Че какво толкова е видяла в теб?

Благгословени Създателю, няма ли най-сетне да има край?

 — Тя казва, че душата ми сияе в жълто и червено. Може би затова.

 — Но как стигнахте дотук? Как разбрахте къде се намираме?

 — Силата ни доведе. Дошли сме да се борим с един зъл Човек с летяща душа. Името му е Храбър мъж и е повел клана Строшени камъни насам. Трябва да бъде спрян или Силата му ще промени света.

 — Искам да ви помогна!

Мъжът поклати глава.

 — Достатъчно хора изгинаха от клана Облите скали. Не искам това да се случи и с теб. Това е работа за могъщи Съногадатели, а не за млади момчета, които се смятат за непобедими.

Корен попипа бойната тояга, висяща на кръста му.

 — Един Лечител ще умре от тази тояга също тъй бързо както обикновените хора.

 — Възможно е, но Храбър мъж идва насам с всичките си воини. С Бяла пепел трябва да се бием с него по различен начин.

 — Щом е за това да се премахне някой Духовен човек, аз съм съгласен.

 — Да не би да желаеш Пеещите камъни да не бе успял да ме излекува от ухапването на гърмящата змия?

 — Но ръката ти не се излекува — напомни нетактично Корен.

 — Но оживях.

 — Чичо, ти и аз виждаме света по различен начин. И винаги е било така.

Тиха вода се хвана за коляното със здравата си ръка.

 — Учудваш ме, Корен. Когато потеглих на път, беше само едно цупещо се момче, а сега те заварвам мъж.

Корен вдигна бойната си тояга, стисвайки я здраво, сякаш за да почерпи увереност от тежестта на оръжието.

 — Знаеш ли, ти и татко бяхте единствените хора, с които можех да си говоря. Ти винаги ме изслушваше. Останалите от клана Обли скали не ги беше грижа за някакво си безполезно момче. Разбрах това, след като ти си отиде. Искам да ти благодаря за вниманието, което ми обръщаше.

Тези думи сгряха сърцето на Тиха вода.

 — Винаги съм готов да те изслушам. Но не пази такива лоши спомени за нашия клан. Там имаше много добри хора, а тази омраза ще съсипе душата ти.

 — Така ли? — Корен се загледа замислено към осветения от огньовете лагер. — Теб също те смятаха за безполезен. Не можеш да го отречеш. Чувал съм баба да говори за теб — долавях презрението в гласа и. Сега имам нов живот, ново племе, което един ден ще ме признае за велик воин.

Тиха вода го стисна за раменете:

 — Точно така. Тук ще се справиш отлично.

Корен се изправи.

 — Така и възнамерявам да стане. Междувременно обаче трябва да одера тези зайци и да изстудя месото, преди да е добило кисел вкус.

 — Ела, ще ти помогна. Мога да държа главата, докато смъкваш кожата. Ще бъде като в добрите стари времена.

Корен се изсмя:

 — Не, чичо. Ще бъде по-хубаво отпреди. Научих се как да променям нещата, които не ми харесват.

 — Добре. Но първо ела да те запозная с красивата си съпруга Бяла пепел. — Докато вървяха, той запита: — Стоягата ли уби зайците?

Корен кимна:

 — Промъквам се до тях и я хвърлям. Тя се превърта и… туп!

 — Станал си много добър ловец.

 — По-добър, отколкото можеш да си представиш, чичо. Със зайците не е трудно да се справиш. Не могат да те убият, ако направиш грешка.

Тиха вода погледна в палатката и видя само заспали фигури, но Бяла пепел не беше сред тях. Общата им постеля бе няколко крачки зад палатката. Той излезе и пусна входното покривало, а после заобиколи на пръсти колчетата, които придържаха кожите на жилището. Разпозна силуета на Бяла пепел, легнал под завивките.