— Но ти не видя как накара гръмотевицата да изтрещи от ясно небе — смръщи лице Черна луна. — Един Земен човек използва Талисман на Вълчето племе, за да призове Гръмовната птица? Душата ми изтръпва при тази мисъл.
— Силата се развихря — Трепетликата хвърли съчката си в огъня. — А ние сме точно в средата на вихъра.
Черна луна удари едно насекомо и помълча, сякаш подбираше думите си.
— Действията на Силата не ме интересуват, освен ако не заплашват моя клан. — Той добави многозначително: — Очаквам съвет от онези, на които вярвам.
Бягащ като вятъра кимна неохотно.
— Много добре, ето моят съвет, Черна луна. Бяла пепел казва, че Храбър мъж идва насам и че е станал Човек с летяща душа. Вярвам на думите и. А и познавам Храбър мъж. Един от воините на Черните острия го прати в Лагера на мъртвите. От този ден нататък той намрази Черните острия. Чува гласове в съзнанието си и Бяла пепел е права за едно: ще направи всичко, на което е способна Силата му, за да унищожи клана Черни острия… а мен мрази може би повече от всички останали.
— Защо? Какво си му направил?
Бягащ като вятъра сведе поглед към димящите дърва.
— Попречих му да отвлече Бяла пепел и да избяга с нея при Строшените камъни. Веднъж му попречих и… да я изнасили.
Черна луна замислено заглаждаше с пръсти пръстения под.
— Значи всичко отново опира до Бяла пепел.
— Така изглежда. Сега като се замисля, се чудя дали тя не е причината за всичко, което се случи. — Вдигна вежди и въздъхна. — Изглежда, Силата е навсякъде около нея. Мисля, че трябва да направим както ни казва.
— Сигурен ли си, че тези думи идват от сърцето ти? — Погледът на вожда го пронизваше.
Бягащ като вятъра поклати глава. Чувстваше се толкова уморен.
— Не. Давам ти най-добрия съвет, който мога да предложа. Пелинов дух не крие факта, че Силата му е повелила да я открадне. Откакто я познавам, Силата винаги я е закриляла — дори и мен накара да се появя тъкмо навреме, за да я спася. Мисля, че ако се опитваме да и създаваме затруднения, ще си навлечем беда. Не от Бяла пепел, а от Силата, която я направлява.
— Ще помисля върху думите ти. — Черна луна се изправи и впери поглед в звездите; тревогата го бе обвила като наметало. — А утре ще решим дали ще преместим лагера.
Мушна се в палатката си, оставяйки Бягащ като вятъра насаме с Трепетликата. Известно време те седяха мълчаливо. Младата жена не вдигаше очи към него, вперила поглед в танцуващите пламъци.
Най-сетне Бягащ като вятъра каза:
— Искаш ли да се върнеш в жилището ми? Изглеждаш уморена. Преди да заспим, можем да поговорим за нещата, които трябва да свършим утре.
Очите и блестяха като езерца на меката светлина.
— Бих искала да се върна, но…
Отиде до нея и пое ръката и, усещайки колко студена е тя.
— Казах истината на Черна луна. Бяла пепел винаги е принадлежала на Силата. Но едва днес напълно осъзнах това.
— И вече нямаш съмнения?
Той поклати глава:
— Досега съм живял без нея. Когато се върнах в лагера, отидох до нашата палатка. Виждайки празната постеля, осъзнах какво би означавало да живея без теб. Моля те… не ми причинявай това.
Трепетликата стисна здраво ръката му и очите и плувнаха в сълзи. Изправи се на крака. Без да каже нито дума, тя обви ръка около кръста му и бавно го поведе обратно към палатката им.
Тиха вода присви очи, загледан в младежа, който вървеше в тъмнината към палатката на Пелинов дух. Постепенно започна да го разпознава. Къде бе виждал тази походка преди? Къде…
— Корен! — Той се изправи и душата му бе озарена от внезапна радост.
— Лош стомах? — Момчето пусна зайците, които носеше, втурна се напред и така прегърна чичо си, че костите му изпукаха. Откъде се бе взела тази сила у момчето? Тиха вода се радваше на силната прегръдка на младежа. Племенникът му — синът на Топъл огън — беше жив!
— Какво правиш в лагера на Черните острия? Досега би трябвало да са те… — Корен се запъна. — Искам да кажа, жив си!
— Поне докато не си ми счупил гръбнака.
Непослушко подскачаше наоколо и скимтеше, лизвайки радостно ловната риза на Корен, махайки с опашка.
— По-тихо! — обади се някой. — Хората се опитват да спят!
Тиха вода направи знак на Непослушко да престане и хвана Корен за ръката.
— Как си? Чух, че Пелинов дух те е приел в жилището си. Майка ти казва, че се отнася с теб като с роден син.
Корен кимна:
— Да, добър е с мен. Е, видя ли се с мама? Каза ли ти какво се случи?
— Поговорихме си. Каза, че си станал добър ловец.
— Никой не може да се промъква по-тихо от мен. Единствено Бухалът е също толкова внимателен в лова като мен — каза му гордо Корен. — А и Пелинов дух ме научи на неща, които дори татко не знаеше. Например как да прикривам следите си и как да намирам укрития, когато се промъквам тайно. Пелинов дух ме заведе за пръв път на лов за антилопи. И успях да убия един едър самец. Само с едно хвърляне! Уча се да правя остриета за копия и да устройвам засади.
Тиха вода се усмихна.
— Ела, да поговорим малко, преди да влезем и да те представя на жена си.
Той седна на една торба, а Корен приклекна на земята и запита удивено:
— Оженил си се? Ти? Някоя от пленничките ли?
— Не. От Слънчевите хора е.
— И се е омъжила за теб? Какво и хлопа?
Тиха вода въздъхна.
— Значи си щастлив в лагера на Черните острия?
Корен наведе глава.
— Чувствах се ужасно, когато те избиха целия клан. Видях как те убиват баба. Бялото перо и смаза главата с бойна тояга.
— Намерих тялото и. Пях молитвени песни за нея.
Корен се загледа в нощта, обхождайки с поглед дюните.
— Радвам се, че си го направил, но тя не ми липсва особено. Нали я знаеш каква беше. Как си играеше с живота на хората. Караше ги да правят каквото поиска. Тук поне съм свободен. Мога да ловувам, а и Пелинов дух прилича много на баща ми. Понякога си мисля, че идването ми в клана Черни острия е най- доброто нещо, което ми се е случило досега.
— Чух, че за известно време Черната ръка ти е бил баща.
Гласът на племенника му се измени, стана напрегнат.
— Не го харесвах. Не и след онова, което направи с татко. Една нощ проследих него и мама. Гледах ги как се любят… и просто не можах да го понеса. Мъжът, който остави баща ми да умре… се чифтосваше с майка ми! Баба я накара да се омъжи за него. Чух ги как си говорят за това. Нали знаеш, Черната ръка първо е бил любовник на баба.
Тиха вода потрепери от отровния гняв в гласа на Корен.
— Не мисля, че Черната ръка е оставил Топъл огън да умре. Мисля, че направи всичко, което можеше.
