Докато минаваше, той дочу някои от жените да говорят на езика на Земните хора. Поне щеше да има и други, с които да си говори тук освен с Бяла пепел и Пелинов дух.
А какво ли щеше да направи Бягащ като вятъра? Тиха вода потръпна, спомняйки си мъката, която бе съзрял в очите на воина.
Той пое дълбоко дъх, за да се успокои, и се загледа в индиговото вечерно небе. Слънцето блестеше като кървавочервено кълбо на западния хоризонт. Леките миризми на лагера, на приготвяна храна, на дим от горящи пелинови храсти, на кожи и човешки същества се бяха загнездили в ноздрите му. Дълги полици за сушене се огъваха под тежестта на растенията. Кожени торби, пълни със семена от райграс, стояха до Земните жени, които стриваха семената на пясъчниковите плочи, сложени върху горящи огньове.
Вече бе разбрал защо бяха изкопани допълнителните складови ями в лагера облите скали. Черните острия бяха задържали жените от завзетите от тях лагери. Трудът им пълнеше складовите ями, подготвяйки запасите за идващата зима. Затова и ямите бяха запечатани и подсилени срещу гризачи. Черните острия бяха решили да напълнят толкова хранилища, че да могат да изхранят всички тях през студените лунни цикли.
Най-сетне спряха пред една жълтеникавокафява палатка, на върха на която бяха изрисувани пет черни кръга. Половин дузина хора седяха до нея на сянка. Пелинов дух вдигна ръка и повика една от жените — пленничка.
Жената се надигна и отри ръцете си от полепналото по тях брашно от семена, приближавайки се към тях. Палатката на Пелинов дух бе малко по-висока от човешки ръст; издигаше се конусовидно, направена от изцапани със сажди подпорни пръти. И тук покривалата бяха навити нагоре и завързани с ремъци.
Бяла пепел и Пелинов дух се мушнаха в сенчестата палатка, докато Тиха вода сваляше вързопа от гърба си. Той се наведе да влезе и чу някой отзад да го вика:
— Лош стомах?
Той се изправи бавно; не можеше да повярва на ушите си._ Горчив храст!_
Извъртя се рязко. Очите му не го лъжеха. Нададе вик и притисна сестра си в прегръдките си, смеейки се, полудял от радост. Отдръпна се, огледа я и забеляза бръчките около очите и. Но иначе си беше същата — и все така красива.
— Как попадна тук? — запита я той.
Тя кимна към палатката.
— Пелинов дух ме взе за жена. — Тя сведе очи. — Корен също е тук — сигурно ловува някъде. Ще се радва да те види.
— А останалите?
Тя поклати глава.
— Само децата и Хубава жена. Борова шишарка, Семенце от флокс… бяха твърде възрастни. Вече не можеха да раждат деца. Разбира се, мъжете бяха избити най-напред. — Тя го погледна с измъчени очи. — Не съм сигурна кой е оцелял. Не отидох да погледна телата. Не исках.
Той кимна и тъгата го завладя отново.
— Намерих тялото на баба извън лагера на Облите скали. Пях молитвени Песни за нея. Надявам се, че душата и ще почива в мир.
— Тиха вода? — повика го Бяла пепел.
—
Той кимна.
— Ела да те запозная с нея.
Сестра му преглътна с усилие, сякаш не и се искаше особено да се запознае с новодошлата.
— Хайде де. — Тиха вода я затегли напред, влизайки в палатката.
Пелинов дух наклони глава при влизането им и каза:
— Това е Горчив храст. Тя ми е жена.
Бяла пепел кимна и се усмихна.
— Доволна съм, че баща ми има такава красива жена, която да радва дните му.
Пелинов дух потупа завивките до себе си и Горчив храст послушно седна до него. Тя изглеждаше така, сякаш всеки момент ще побегне, и хвърли уплашен поглед на Тиха вода.
Той сложи вързопа зад себе си, настанявайки се до Бяла пепел, и изгледа предизвикателно Пелинов дух. Горчив храст изгледа младата жена, а сетне и Тиха вода; в очите и се четеше пълно объркване. Бяла пепел пък беше вперила поглед в нещо, което сякаш само тя виждаше през дупката за дима.
Пелинов дух наклони въпросително глава:
— Горчив храст, познаваш ли този мъж?
Тя понечи да отговори, но Тиха вода я прекъсна:
— Пелинов дух, изглежда, че двамата с теб имаме много повече общо, отколкото сме мислили. Ти си задаваш въпроси за мен. Аз пък си задавам въпроси за теб. Може би ще отговориш на един от тях. Какво е видяла сестра ми в теб?
Очите на Пелинов дух се напрегнаха. Той изгледа двете жени.
— Ти си избрал дъщеря ми… аз пък съм избрал сестра ти. Тук отново се е намесила Силата. Не казвам, че я разбирам. Но може би ти си достоен съпруг на Бяла пепел.
Горчив храст тръсна глава, сякаш не бе чула добре.
— Съпруг ли? — запита тя недоверчиво. — Бяла пепел се е омъжила за
Той вдигна вежди, осъзнал внезапно, че никой не му е дал разрешение — поне не по обичаите на Земните хора. Но Ларкспър беше мъртва. Както и останалите. Всички освен…
— А, разбирам — каза той. — Май ще е най-добре ти да ми дадеш разрешение, сестро… — Стисна по- здраво вързопа с Вълчия Талисман и гърдите му се изпълниха с топлота. — … защото Бяла пепел е моя съпруга, а аз съм Пазителят на Вълчия Талисман.
Горчив храст се сепна от уверения тон в гласа му, но преди да може да отвърне, Бяла пепел извърна към нея очи, изпълнени със сиянието на Съня. Горчив храст потрепери, когато тя каза:
— С Тиха вода ще създадем новото бъдеще. Той е единственият, когото Силата сметна за достоен.
Устните на Горчив храст се изкривиха в кисела гримаса и тя поклати глава:
— Но това е глупаво! Лош стомах? Пазител на Вълчия Талисман? Ти си се побъркала! Лош стомах не може да опази и жаба, завързана в торба! Ако е откраднал Вълчия Талисман, цялото Племе на вълка ще довтаса тук да си го вземе. Трябва да им го върнем и да се извиним за неприятностите, които им е причинил Лош стомах. Пелинов дух, аз съм отговорна за него. Ще трябва да се занимая с този въпрос. Опитай се да го предпазиш от неприятности, макар че Първият човек ми е свидетел, той е един неблагодарен…
— Сестро — прекъсна я Тиха вода. — Племето на вълка вече го няма. Строшените камъни го смазаха. Ако има все още някаква надежда за него, това е Търговецът, Лява ръка. Сега той е повел оцелелите на изток през равнините. Първият човек им даде възможност да намерят Бащата на водите — голямата река на изток. Тук вече няма хора от това племе.
Горчив храст се наведе напред, сочейки го гневно с пръст:
— Това сигурно е пак някоя от твоите измишльотини? Предупреждавам те, няма да търпя да слушам подобни глупости. Слава на Първия човек, че се върна жив. Сега отново ще мога да те наглеждам. Не искам…
Пелинов дух стисна ръката и, за да я накара да млъкне, и впери суров поглед в дъщеря си. Бяла пепел мълчеше, продължавайки да гледа замечтано малкото късче небе, надничащо през дупката за дима.
Тиха вода се засмя и поклати глава.
— Сестро, старият начин на живот си отива. Силата е променена. Трябва да открием начин…
— …как да се спасим — добави бързо Бяла пепел, хвърляйки поглед към Пелинов дух. Храбър мъж ще доведе Строшените камъни тук. Той иска мен и Силата, която притежавам. Гласовете в съзнанието му са му казали, че трябва да ме притежава, или никога няма да може да изживее пълнотата на Върховното
