Вълчият талисман

тръгнали на нощен лов. Не чуваше и ръмженето на пумата високо горе сред скалите.

Понесе се, оставяйки се на течението.

Пипалцата на успокояващата мъгла го обгърнаха и той продължи да потъва все по-дълбоко и по-дълбоко в трептящата сивота. Усети някъде над себе си витаещия страх на Бяла пепел и се протегна, предизвиквайки я. Тя се отдръпна, доставяйки му задоволство. Нямаше никакви съмнения за изхода на техния сблъсък. Силата му стана още по-голяма и той потъна по-надолу с нарастващо чувство за допир.

Усети Силата на Вълчия Талисман. Отново разпозна границите и. Гласовете в съзнанието му скимтяха някъде зад него. „А, значи Свещеният вързоп е източник на Силата на едноръкия. Веднъж вече съм го побеждавал.“

Понесе се към Талисмана, но веднага бе отблъснат. Дали да се опита да проникне със Сила? Беше ли готов за това?

Скоро.

Сивата мъгла изсветля, придобивайки златист отенък. Като падащ стремително сокол той се гмурна още по-надолу към златистата мъгла и изведнъж тя затрептя и засия около него. Изпълни се с нея, усещайки сливането, копнеещ за още. Оглушителната тишина го възпря, пулсирайки около него.

„Ти търсиш“ — отекна мълчаливо тъжен глас през процеждащата се мъгла.

 — Кой… какво си ти? — Храбър мъж събра сили, застанал нащрек, несигурен какво бе това място и как трябваше да го покори.

„Всичко онова, което ти не си.“

Златистите облаци се завихриха, образувайки лице на златен човек — юноша с несравнима хубост.

 — Кой си ти? — Някакво ужасно предчувствие пробягна през съзнанието на Храбър мъж.

„Аз съм Първият човек, Вълчият Съногадател. Аз Сънувам Спиралата, творя живота на хората. Ти си Могъщ, Заплахата ти за Спиралата нараства.“

 — Каква е тази Спирала?

„Кръгове, вплетени в кръгове, без начало и без край. Отражението на хармонията, която Сънувам.“

 — Ти някога си бил човек?

„Така е. Моето Съновидение изведе хората на тази земя, направи ги Едно цяло с нея. Но сега идват Слънчевите хора и ти искаш да промениш Спиралата. Защо?“

 — За да стана бог — отвърна Храбър мъж. — Аз избягах от Лагера на мъртвите. Върнах се, за да поведа Слънчевите хора, за да ги превърна в нещо по-силно. Аз съм новото бъдеще. И този Сън го доказва. — Той се изпълни с целеустременост. — Ще повторя онова, което ти си извършил, Вълчи Съногадателю.

„Но този път, Ловецо Гарван, нямаш брат, който да се опълчи срещу тебе в Съня.“

 — Наричат ме Храбър мъж.

„Имената са само илюзия.“

Образът на златния човек се преля в муцуната на огромен златист вълк.

 — Ти не можеш да ме уплашиш. Не си нищо друго, освен един Сън, а мен не ме е страх от Сънищата.

Образът на вълка се промени, размести се и се превърна в Гръмовната птица; за миг Храбър мъж потръпна от страх. Сън. Това е само Сън. Той се усмихна на видението.

 — Не можеш да ме заблудиш за по-дълго време.

„Аз не се опитвам да те заблудя, а само да ти покажа, че Върховното цяло принадлежи на всички. За някои съм Свещен вълк, за други съм Гръмовната птица. Може би ще успея да ти отворя очите, да те отклоня от себичния ти Сън. Върховното цяло е навсякъде и същевременно не е.“

 — Говориш с гатанки.

„Ти искаш да отделиш хората от Върховното цяло. Искаш да разрушиш хармонията с противния си Сън и да накараш хората да изгубят пътя си. Ако успееш, те никога вече няма да знаят как да споделят душите си с душата на света.“

 — Че какво лошо има в това? Светът е затова, да изпълнява желанията им. Силата принадлежи на силните и хитрите. С моята Сила успях да се измъкна от Лагера на мъртвите. Чрез нея Слънчевите хора ще си вземат онова, което им е нужно.

„А какво ще дадат в замяна? Да не би хората да са по-важни от бизоните? От лосовете и елените? От растенията и скалите? Това представлява Съня ти, Храбър мъж. Ти ще сътвориш бъдеще, в което хората ще грабят, експлоатират и ще се смятат за нещо повече от останалия свят. Ще ги забулиш с толкова много илюзии, че ще започнат да се мислят за Създатели.“

Храбър мъж събра силите си, усещайки как Върховното цяло се вълнува около него.

 — Само един бог може да направи такова нещо. Защо хората трябва да продължават да бъдат част от тази твоя Спирала? Ако могат да владеят света, те трябва да го сторят. — Той запита лукаво: — Или ти ще ме поразиш?

Вълчият съногадател затвори очи и тъжното му изражение накара дори сърцето на Храбър мъж да трепне. Той гневно се освободи от моментната слабост.

„Можехме да го направим. Вълчият Талисман искаше да се стегне около сърцето ти и да отдели душата от тялото ти. Но аз не му позволих. Ние вложихме надеждите си за бъдещето на Спиралата в друга душа. Силата не може да направлява действията на хората. Може единствено да им влияе чрез Сънищата. Онова, което подготвяхме за теб, бе променено.“

Храбър мъж помисли.

 — Променено ли?

„Още отрано видяхме силата, стаена в теб. Надявахме се да можем да я използваме. Изпратихме Съновидение на Пелинов дух да открадне Бяла пепел. Някога тя те обичаше — както и ти нея. Заложихме Съня, в който вие двамата трябваше да станете едно цяло. Но не можем да въздействаме на човешките решения. Когато лагерът край реката, която наричате Дебелия бобър, бе нападнат, бойната тояга на воина Черно острие промени всичките ни планове — обезобрази душата ти и те превърна в изчадие.“

Храбър мъж се усмихна.

 — Никога не бих предположил, че Силата поема такива големи рискове и че може да губи.

„Извади си поука от това, Храбър мъж, и помисли сериозно върху нея. Нищо не е напълно сигурно — дори и за Силата. Сътворението е такова нещо, че полетът на една пеперуда над Зелената планина може да промени въздушните течения и да завихри буря на другия край на света. Нито едно действие не е лишено от рискове. Нито за нас… нито за теб.“

 — Значи аз съм бил твоят избраник. А Бяла пепел?

„Двамата заедно щяхте да сътворите в Спиралата бъдещето на Слънчевите хора. Щяхте да им разкриете повелите на Съня. На млади и стари, на мъже и жени. Силата се получава от преплитането на противоположностите. Север-юг и изток-запад създават света. Върховното цяло и Множеството на илюзията. Всички са свързани в едно и образуват Спиралата, кръгът без начало и без край.“

 — Но утре аз ще унищожа Бяла пепел.

Скръбта на златния човек изпълни пулсиращата мъгла.

„Молим те да размислиш, да овладееш хармонията на Спиралата. Молим те да Танцуваш…“

 — Доводите ти са убедителни, Вълчи съногадателю, но сега виждам истинската си възможност. Някой ден ще стана това, което сега си ти. Да видим чий Сън ще се окаже по-силният.

Внезапният порив завари Храбър мъж напълно неподготвен; някаква страхотна Сила го отблъсна от златистата мъгла и той започна да се върти, изпаднал в паника, през сивата мъгла като запратен камък.

Примигна; болката в главата му се бе завърнала — заслепяваща и непоносима. Той изстена, кръстосвайки ръце на гърдите си, треперейки от нощния студ. Луната бе изгряла над източния хоризонт във формата на полумесец.