края на краищата изглежда Bargle е един много приятен човек! Мислиш си, че сте се сприятелили, но не си спомняш къде или кога.
— По-добре ли се чувстваш? — пита той. — Беше обзет от ярост за момент. Сега всичко наред ли е?
— Разбира се — отговаряш някак объркан. — Ти изглеждаш добре, Bargle, стари приятелю, а аз съм ранен от този гоблин. Видях няколко талъсъма зад нас; трябва да тръгваме.
— Така ли? — отговаря Bargle. Добре, нека да приберем ценностите и да потегляме.
Заедно събирате съкровището: малка торбичка от гоблина и голяма такава от жреца. Bargle прибира една чанта от черно кадифе, обяснявайки, че я е изпуснал, докато се сражавал с гоблина.
Когато сте готови да напуснете стаята, ти предлагаш:
— Няма ли да вземем тялото на жрицата? Тя ми помогна по-рано.
— Би било добре — отвръща Bargle, — но сме прекалено натоварени. Ние всички се излагаме на опасност в подземието.
Нещо в думите му не ти харесва. Спориш извстно време с него, но той те убеждава, че за нея нищо повече не може да бъде сторено и пренасянето на тялото и само ще ви забави — може би достатъчно, за да ви хванат таласъмите. Така че вие слизате надолу по коридора като най-добри приятели.
Проходът извежда в друга стая, която е празна. Претърсвате я заедно; нищо не откривате. Но поглеждайки надолу по коридора, вие виждате светлина!
— Bargle! — извикваш ти. — Виж там!
— А, виждам — казва той. — Това трябва да е път за навън. В добра форма сме. Води ни, жесток боецо! Аз ще следя за таласъми.
Поглеждате надолу по коридора към светлината. Това е страничен проход, който ви отвежда извън планината. Стомахът ти прокъркорва и ти си припомняш, че е вече следобяд. Пропуснал си обяда след всичките тия силни усещания.
— Прибираме ли се? — питаш ти, докато хвърляш бегъл поглед на света отвън, много по-светъл, отколкото фенера ти.
— Със сигурност! — отговаря той. Веднъж пристъпил навън, ти започваш да говориш колко гладен си станал. Отговорът на Bargle не е на език, който разбираш; спираш и се обръщаш, и го виждаш да изрича заклинание, протягайки ръце към теб. Преди да попиташ какво става, започваш да изпитваш сънливост. Всичко почернява.
Нещо докосва лицето ти и ти започваш да се събуждаш. Отваряш очи и виждаш — листо, вероятно паднало от дървото до теб. Ти лежиш в пещерата и вече е късен следобед. Можеш да стигнеш до града, ако побързаш. Изведнъж си спомняш какво се случи — BARGLE! Битката с гоблина, падането на Aleena, странното лошо-но-хубаво чувство към магьосника — Ужас! Бил си ОМАГЬОСАН! И къде е съкровището?
Ставаш бързо, изтърсвайки се от листата по теб и снаряжението ти. Може би Bargle се е боял да те убие и просто ти е откраднал всичко, което си успял да намериш. Или пък, защо да не се е изплашил от нещо, преди да ти е прерязал гърлото.
Липсва ти кинжалът и малко храна, но мечът ти е в ножницата, а раницата ти е все още тук. Гърбът те боли, сигурно си заспал на нея. Съдържа няколко монети от тези, които намери при змията и мъничкия скъпоценен камък. Останалото липсва.
Спомянш си какво се случи с бедната Aleena. Трябва да я върнеш в града; могат да се опитат да и помогнат, но дори да е прекалено късно, тя заслужава истинско погребение. Докато се приготвяш да се върнеш обратно в пещерите, намираш фенера си изгорял напълно.
Заменяш празната бутилка с нова от раницата си, запалваш я с огнивото и пристъпваш обратно в мрака.
Минаваш през една празна стая и намираш телата на жрицата и гоблина в съседната. Но виждаш тъмна фигура в мрака; таласъмите! Бързо премяташ тялото на свещеника през раменете си и бягаш да си спасиш живота.
Таласъмите те преследват, стъпвайки в стъпките ти. С тялото на жрицата на рамо не можеш да се движиш така бързо, както си свикнал. С последни сили ти излизаш навън.
Спираш за момент, останал без дъх. Поглеждаш назад и виждаш таласъмите в пещерата — но изглежда те не смеят да пристъпят навън. „Същества на мрака“, припомняш си думите на Aleena. Може би те мразят светлината и излизат навън само по тъмно. Добре е да побързаш да стигнеш до града, преди да се е мръкнало.
Трудно е да бягаш с тялото на духовника през рамо, но най-накрая пристигаш невредим, а слънцето тъкмо залязва. Веднъж дошъл в града, ти занасяш тялото и в нейната църква. Вече е твърде късно, за да и се помогне, но поне ще бъде погребана достойно. Свещениците ти благодарят за добрината и ти предлагат малка бутилка за награда.
— Какво е това — питаш ти.
— Това е магическа отвара, разбира се — обясняват.
Свещениците ти благодарят отново за твоята помощ и ти им благодариш за тяхната. Напускаш храма и се насочваш към другия край на града, мислейки за твоято приключение и всичко, което си научил.
------------------------------------------------------------------------
Сега приеми, че си хвърлил успешно Спасителното Хвърляне и прочети следващата част, за да видиш какво можеше да се случи.
Ако вече си прочел следващата част, отиди на Победа след това.
------------------------------------------------------------------------
Завършек №2: Успяваш при спасителното хвърляне
Магията на Bargle явно не сполучи! Той се спира, изненадан от твоята атака.
Хвърли зара. Ако получиш 8 или повече, удряш успешно. Сбор от 7 или по-малко означава, че си пропуснал. Веднъж да ги приближиш, магьосниците са лесна мишена. В близък бой те не са много опасни.
Ако удариш, магьосникът надава вик и пада, мъртъв. Победа!
Ако пропуснеш, Bargle изкрещява и хуква да бяга надолу по коридора в мрака. Подгонваш го, но се спираш. Кой знае каква магическа сила може да използва, чакайки там и да те хване. По-добре да провериш дали Aleena е жива и малко да починеш.
Коленичиш до жрицата и внимателно я обръщаш към теб. Уви, магията на Bargle и е отнела живота. Скърбейки за загубата на своя нов приятел, ти решаваш да я върнеш обратно в града и да я погребеш. Вдигаш я като хвърляш по едно око за чудовища и се ослушваш внимателно, в случай че Bargle се завърне; но нищо не се случва.
Гоблинът има много малко ценности, само няколко медни монети в малка чантичка. Претърсвайки стаята, ти намиращ друга торба от черно кадифе. Сигурно е била на Bargle, захвърлена в разгара на битката! Отваряш я и намираш няколко скъпоценни камъка и една малка бутилка. Прибираш съкровището настрани, решавайки да изследваш бутилката по-късно.
Нищо друго ценно няма в стаята. Повдигаш на гръб бедния духовник. Дали трябва да продължиш надолу по коридора или трябва да се върнеш по пътя, по който дойде?
Изведнъж виждаш мрачни сенки по прохода, по който идаваш. Таласъмите се завръщат! Сега вече нямаш избор; надяваш се, че магьосникът е избягал и това е пътя, който води за навън. Да се сражаваш с таласъмите, значи да умреш.
Олюлявайки се под теглото на жрицата, ти някак си съумяваш да се отправиш надолу по коридора,
